Определение № 5001 от 04.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5001 гр. Варна, 04.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Б.ова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502166 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Производството е инициирано по подадена частна жалба вх.№ 66921/29.07.2025г. от М. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „А...

К...“ № 21, ет. 7, чрез надлежно упълномощен процесуален представител адвокат К. М. от АК-Варна, срещу Определение № 9168/04.07.2025 г. постановено по гр. д. № 16676/2023 г. по описа на РС – Варна по реда на чл.

248, ал. 1 ГПК, с което е допълнено Определение №2974/06.03.2025г. в частта му за разноските, като е отхвърлено искането, обективирано в молбата на М.

А., да бъде осъдена М. Д. да му заплати и разликата над присъдените 400 лв. до 1 500 лв. разноски.

В жалбата е мотивирано становище за последователно положени процесуални усилия и множество извършени процесуални действия, насочени към отстояване на съгласувана с упълномощителя защитна теза. Като примери в тази насока са посочени проучване на делото, изготвяне, комплектоване, подписване и подаване на отговор на исковата молба, отчет на клиента, запознаване с прекратително определение и подаване на молба за допълване в частта за разноските. Наведени са съображения за необоснованост на крайния извод на съда за дължимост на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Искането е за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално в размер от още 1 100 лв. (общо 1 500 лв.).

1

Ответникът по жалбата М. Н. Д. е представила отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че основната защита на жалбоподателя е по иска с правно основание чл.30 ЗН, който е бил обуславящ иска за делба, поради което и процесуалната ангажираност на адвоката на А. е била единствено да подаде отговор на исковата молба, в който да възрази по допустимостта на иска за делба.Позовава се на Решение по дело №С-438/22г. на СЕС.

Жалбата е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 16676/2023 г. по описа на РС – Варна е било образувано по обективно кумулативно и пасивно субективно съединени конститутивни искове за намаляване на дарения и завещания с цел допълване на запазена част от наследство, с правно основание по чл. 30, ал. 1 от ЗН и за извършване на делба на наследствено имущество, с правно основание по чл.

34 от ЗС. Исковите претенции са били предявени от М. Н. Д., ЕГН ********** срещу А. Н. А., ЕГН **********, М. А. А., ЕГН **********, Б. К. Д., ЕГН **********, Л. Л. Д., ЕГН ********** и Б. Л. П. ЕГН **********. Конкретно срещу ответника М. А. са били предявени:

- иск за намаляване на дарственото разпореждане, извършено от наследодателката Д... П... Н... по договор за дарение от 09.10.2020г., обективирано в НА №89, нот. Д. №274, с който Н... е дарила на М. А. 2/3 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор ...1, с предназначение за търговска дейност, с площ от 23,93 кв.м., находящ се на партерния етаж на жилищната сграда в гр. Варна, ул. „Б... ..., заедно с прилежащите 0,2179% ид. части от общите части на сградата;

- и иск срещу ответника А. и Б. Д. за делба на самостоятелен обект с идентификатор ...1, с предназначение за търговска дейност, с площ от 23,93 кв.м., находящ се на партерния етаж на жилищната сграда в гр. Варна, ул. „Б...

..., заедно с прилежащите 0,2179% ид. части от общите части на сградата.

С отговора на исковата молба ответникът А. чрез процесуален 2 представител адв. М. е изразил становище по двата иска, като е посочил, че искът за делба е недопустим. Обосновал се с предявена по-рано претенция за делба на същия имот от ищцата М. Д. и Б. Д., по която е висящо гр.д.

№5671/23г. по описа на РС-Варна. Моли да бъде направена от съда служебна справка и след като това твърдение бъде установено, по-късно образуваното производство за бъде прекратено. Освен това излага, че не са налице основания за съединяване на иска за делба на този търговски обект с предявените срещу А. А. искове. Изразено е подробно становище по същество на предявения иск по чл.30 ЗН.

С отговора на исковата молба е представено единствено пълномощно, от което се установява, че М. А. е упълномощил адв. М. и адв. С... да го представляват по образуваното гр.д. №16676/23г. по описа на РС-Варна.

С определение № 2974/06.03.2025 г. по извършения доклад по чл.140 ГПК производството пред РС – Варна е било прекратено в частта, в която е предявен от М. Д. иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС срещу ответниците М. А. и Б. Д. за делба на следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ...1, с предназначение за търговска дейност, с площ от 23,93 кв.м., находящ се на партерния етаж на жилищната сграда в гр. Варна, ул. „Б... ..., заедно с прилежащите 0,2179% ид. части от общите части на сградата, на основание чл. 126 ал.1 от ГПК.

В срока по чл.248 ГПК е депозирана молба адв. М., с която същата е поискала съдът да допълни прекратителното определение, като й присъди разноски за извършените от нея процесуални действия по иска за делба, предявен срещу доверителя й. Приложила е договор за правна защита и съдействие с дата 14.02.2025г., с който за изготвяне на отговор на исковата молба и процесуално представителство пред първа инстанция М. А. и адв. М. са уговорили 3 000 лв. възнаграждение, от които 1 500 лв. по иска с правно основание чл.30 ЗН и 1 500 лв. по иска за делба. Посочено е, че сумата е заплатена, както и че договорът представлява и разписка за заплащането й.

От страна на М. Д. е оспорена молбата, като е направено възражение за прекомерност.

С определение № 9168/04.07.2025 г. по гр. д. № 16676 на РС – Варна на осн. чл. 78 ал. 4 ГПК молбата за допълване на определението в частта за разноските е била уважена частично, като са били присъдени разноски в полза 3 на М. А. в размер на 400 лв., а искането е отхвърлено до претендирания размер от 1 500 лв. Зачетено е било своевременно направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и позоваването на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22.

Определението е законосъобразно.

Настоящият състав отчита даденото разрешение на СЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 по тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, че (арг. чл. 633 ГПК), съобразно което размерите на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съставляват правила, противоречащи на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС, вр. с чл. 4, пар. 3 от ДФЕС, поради което задължителният им характер е отречен. След постановяване на посоченото решение на СЕС е постановено определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., в което е застъпено становището, че регламентираните от Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не представляват обвързващи съда правила, но могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденияа. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Съдът, при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение отчита, че не е бил разгледан спор по същество, който да се отличава с висока степен на правна и фактическа сложност. И макар и в производството по този вид дела вероятността за правна и фактическа сложност да е голяма, обичайно тя се дължи на множеството възражения, които могат да бъдат направени- по чл.12 ЗН, за подобрения, разноски и т.н., както и на съединените с делбата искове, както е и в настоящия случай. По съединения иск с правно основание чл.30 ЗН обаче ответникът е претендирал отделно възнаграждение, а този иск безспорно е обуславящ делбения спор и преюдициален за определяне на квотите. Следователно и правната и фактическа сложност произтича именно от защитата по иска с правно основание чл.30 ЗН. Досежно иска за делба, спорният въпрос за разрешаване е бил сведен до наличие на абсолютна процесуална пречка за възникване на правото на иск, а именно дали в един и същ или в различен съд е имало две висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане.

Възражения по същество, касаещи производството за делба- за наличие на съсобственост, съделители, квоти, в отговора на исковата молба не са правени.

4

Възражението за липса на връзка между обективно и субективно съединените искове не е такова по своя характер. Не е бил оспорен впоследствие правният извод на съда досежно недопустимостта на производството в прекратената му част. Твърденията на жалбоподателя, че процесуалният му представител е положил усилия за запознаване с делото, проучване на фактическа обстановка, съдът намира за неоснователни. Липсват по делото каквито и да било доказателства, че проучване по образуваното второ производство пред РС-Варна е било извършено. Няма спор между страните, че адв. М. е била процесуален представител по по-рано образуваното дело за делба, където и същата е извършила вече дължимите процесуални действия и където съответно й се дължи адвокатско възнаграждение. Индиции, че по настоящото дело отново са извършвани действия по проучване на правния спор такива, предполагащи излагането им по същество в отговора на исковата молба, няма.

Възраженията, че следва да бъдат отчетени и действията по следене на делото, подписване на отговора на исковата молба, информиране на клиента за развитието на производството, както и подаване на молба за допълване на определението в частта за разноските, съдът намира за неоснователни.

Извършените действия не представляват правна и фактическа сложност, а да се претендират разноски по извършени действия за събиране на разноски е недопустимо. Поради изложеното и тези възражения са несъстоятелни.

Предвид гореизложеното съдът намира, че сумата в размер на 400 лв. в достатъчна степен компенсира разноските за положените от процесуалния представител процесуални усилия в производството по гр. д. № 16676/2023 г. по описа на РС – Варна.

Предвид идентичността на изводите с тези на настоящата инстанция, РС – Варна е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, частната жалба срещу който следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 66921/29.07.2025г., депозирана от М. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „А... К...“ № 21, ет. 7, чрез процесуален представител - адвокат К. М. от АК-Варна, срещу 5

Определение № 9168/04.07.2025 г. постановено по гр. д. № 16676/2023 г. по описа на РС – Варна по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, в частта, с която с допълненото Определение №2974/06.03.2025г. в частта му за разноските, е отхвърлено искането, обективирано в молбата на М. А., да бъде осъдена М. Д. да му заплати и разликата над присъдените 400 лв. до 1 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждание в първоинстанционното производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС при наличе на предпоставките по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6