Решение № 1327 от 08.05.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1327

Русе, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - IX състав, в съдебно заседание на седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ГАЛЕНА ДЯКОВА

При секретар ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛЕНА ДЯКОВА административно дело № 20267200700210 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Г. И. Г. от гр.Русе, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-3393-000048 от 09.03.2026г. на Началника на Второ РУ при ОДМВР Русе – Временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6месеца за нарушение по чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

С оспорената ЗППАМ, на основание чл. 171, т. 1, буква з) гг) от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Посочената ЗППАМ се оспорва като незаконосъобразна, издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. С жалбата се представят писмени доказателства – разпечатка от сайта на Гаранционния фонд.

Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител адв. А.К. от АК Русе.

Ответникът - Началник на Второ РУ при ОДМВР Русе, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.

По фактите

В обжалваната заповед административният орган е описал подробно фактическата обстановка. На 08.03.2026 г., около 15:52 часа, в гр. Русе, ул. Ф.С., жалбоподателят Г. управлявал собствения си лек автомобил Мицубиши с рег.№ [рег. номер]. При проверка от контролните органи се установява, че е извършил следното нарушение: управлява МПС по пътища отворени за обществено ползване, което не е регистрирано по надлежния ред. Посоченото МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от 03.03.2026 г., като е посочено, че това е нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. За същото нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е бил съставен АУАН серия GA № 3610307 от 08.03.2026г.

По делото е приета представена от жалбоподателя заверено копие на застрахователна полица за сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ №BG/22/126000822971 от 08.03.2026г. за превозно средство Мицубиши с рег.№ [рег. номер] за периода от 08.03.2026г., 16,33ч. до 08.03.2027г. 23,59 ч.

В административната преписка се съдържа справка /л.8/ по историята на регистрацията от АИС КАТ за МПС с рег. № [рег. номер], от която е видно, че на 03.03.2026г. е прекратена регистрацията на МПС, при уведомление от Гаранционния фонд тъй като е без ГО, а на 08.03.2026г., служебно е възстановена по чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от Гаранционния фонд за валидна гражданска отговорност.

При така установената фактическа обстановка Началникът на Второ РУ при ОДМВР Русе е издал ЗППАМ № № 26-3393-000048 от 09.03.2026г., с която на основание чл.171, т.1, буква з) гг) от ЗДвП от ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1, пр.1 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Заповедта е връчена на Г. на 09.03.2026г.

Правни изводи

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл.149, ал.1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.

Съгласно чл. 172, ал. 1, изречение първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г./л.16 дело/ на директора на ОД на МВР - Русе са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Съгласно посочената заповед оправомощено длъжностно лице е и Началник РУ към ОД на МВР Русе, посочени в т. от заповедта. Предвид изложеното съдът приема, че процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

Спазено е изискването за форма на процесната заповед, предвид разпоредбата на чл.59, ал. 2 от АПК. Обжалваната заповед съдържа всички реквизити, определени от цитираната норма. Не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на процесната ЗППАМ по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта / и доколко същите се отнасят към посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - дали се следват разпоредените с акта правни последици. Като правно основание за издаване на оспорената ЗППАМ е посочена разпоредба на 171, т. 1, б. "з" гг) от ЗДвП. Като се има предвид същата, съдът приема, че заповедта е постановена при неправилно приложение на материалния закон и при липса на законово регламентираната предпоставка за прилагане на процесната принудителната административна мярка, като съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП поставя изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според текста на чл. 171, т. 1, б. "з" гг) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП(в относимата редакция), предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба от 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Основен довод в жалбата е, че жалбоподателят не е бил уведомен за прекратената регистрация на МПС. Следва да се посочи, че нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията си изм., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025г. предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.11 от Кодекса за застраховането. Действително тази норма слез изменението в ЗДвП вече не изисква уведомление на собственика на МПС, но такова уведомление дължи информационния център по чл. 574, ал. 10 от КЗ, считано от 01.08.2025.

Нормата чл. 574 от КЗ регламентира прекратяването на регистрация на превозни средства без ЗГО, като според ал. 10 Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка, а ал. 11 задължава Компетентните органи по ал. 1 да предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

За да произведе действието посочено в ЗДвП прекратяване, е необходимо уведомление от Информационният център на собственика на пътното превозно средство и от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

По делото липсват доказателства, че към дата на издаване на процесната ЗППАМ такова уведомление от информационния център за прекратяване на регистрацията е било изпратено до собственика на МПС, съгласно изискването на чл.574, ал.10 от КЗ, поради което не може да се приеме, че е налице извършено нарушение от жалбоподателя по настоящето дело на чл.140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП и така да се обоснове прилагането на процесната ПАМ на това основание.

Отделно от посоченото, проверката за съответствие на заповедта с материалния закон по правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК се прави към момента на издаване на заповедта. Това означава, че материално правните предпоставки за прилагане на ПАМ следва да са налице както към датата на нарушението, така и към датата на издаване на заповедта. Видно от представеното заверено копие на застрахователна полица за сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ №BG/22/126000822971 от 08.03.2026г. за превозно средство Мицубиши с рег.№ [рег. номер] има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от 08.03.2026г., 16,33ч. до 08.03.2027г. 23,59 ч.

От справката на Пътна полиция /л.8 / по историята на регистрацията за МПС с рег.№ [рег. номер], се установява, че на 03.03.2026г. е прекратена регистрацията на МПС, тъй като е без ГО, а на 08.03.2026 г., служебно е възстановена по чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от Гаранционния фонд за валидна гражданска отговорност.

Възстановяването на регистрацията на превозното средство е осъществена по реда на чл. 21, ал. 3, т. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни да регистрираните ППС. След като към датата на издаване на оспорената заповед – 09.03.2026г. има служебно възстановяване на регистрацията на превозното средство, то отсъства основанието за прилагане на оспорената ПАМ. Датата на нарушението и констатирането му с АУАН и датата на издаване на оспорената заповед се разминават с един ден, като един ден преди издаване на заповедта регистрацията е възстановена и е отстранено нарушението/сключена е ЗЗ ГО/. Отстраняването на нарушението преди прилагане на ПАМ я лишава от основание, тъй като нейната цел е да преустанови нарушението. Предвид изложеното, след като към датата на издаване на оспорената заповед има служебно възстановяване на регистрацията на превозното средство, то отсъства основанието за прилагане на оспорената ПАМ. Напълно безпредметно е отнемането на СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати и продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо него придобива санкционен характер, какъвто не би следвало да има.

По изложените мотиви съдът намира жалбата за основателна, което налага отмяната на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-3393-000048 от 09.03.2026г. по чл. 171, т. 1, б. "з" гг) от ЗДвП, издадена от Началник РУ към ОД на МВР Русе.