Определение № 4389 от 25.09.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2052/2025
- Вид
- Определение № 4389
- Подписан
- 25.09.2025
- В сила
- 25.09.2025
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, Иванка Димитрова Дрингова
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 231, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4389 гр. Варна, 25.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20253100502052 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частна жалба на Д. В. И. против Определение № 9754/17.07.2025 г. по гр.дело № 2326/2024 г. по описа на ВРС, XLIХ състав, с което е допълнено Определение № 6187 от 13.05.2025 г., постановено по гр.д. № 2326/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, XLIХ състав, в частта за разноските, като Д. В. И. е осъден да заплати, както следва: на Н. Г. М., сумата от 2 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на основание 78, ал. 4 ГПК и на на К. Г. А. сумата от 2 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на основание 78, ал. 4 ГПК.
Навеждат се твърдения, че към датата на приключване на единственото проведено по делото заседание ответниците не са представили списъци на разноските по чл. 80 от ГПК, поради което и искането им за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение. Излага се, че след завеждане на делото ответникът М. е изплатил задължението си към ищеца, което е станало повод за завеждане на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
Ответникът Н. Г. М. депозира отговор на частната жалба в срока по чл.
276, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на същата и се отправя искане за оставянето й без уважение.
Ответникцата К. Г. А. депозира отговор на частната жалба в срока по чл.
276, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на същата и се отправя искане за оставянето й без уважение.
По допустимостта на частната жалба:
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално 1 допустима.
От фактическа страна настоящият състав намира за установено следното:
Производството по гр.дело № 2326/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, XLIХ състав е образувано по иск на Д. В. И. против Н. Г. М. и К. Г. А. с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо кредитора Д. В. И. договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт вх. рег. № 13599, дв. вх.рег. № 13410/25.05.2021г., акт № 155, том XXXV, дело № 7874/2021 г. на Служба по вписванията - Варна, с който Н. Г. М. продава на К. Г. А. собствената си 1/2 ид.ч. от имот придобит по наследство, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******.5502.517.1.1 по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, район Аспарухово, *****, представляващ апартамент №1, находящ се в сграда с идентификатор *******.5502.517.1, разположена в ПИ с идентификатор *******.5502.517, с предназначение жилище, със застроена площ 70,03 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж *******.5502.517.1.2, под обекта - *******.5502.517.1.9, над обекта *******.5502.517.1.3, ведно с изба №2, с площ 16,33кв.м., при граници: улица, изба №21 на Л., изба №3 на У., коридор, двор, ведно с изба №14 с площ 3,42кв.м., при граници: изба №13 на М.и, калкан, ателие №2 на Стойнов, както и таван №1, с площ 17,03 кв.м., при граници: улица, таван №2 на П., коридор, двор със съответните 10,2603% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена сградата, за сумата от 9 500лв.
С протоколно определение от 05.11.2024 г. производството по делото е спряно по общо съгласие на страните, на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК.
С Определение № 6187/13.05.2025 г. производството по делото е прекратено, на основание чл. 231, ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на спора относно предмета на делото – спорното материално право.
Според съдебната практика, обективирана в решение № 189 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС отговорността за разноски е деликтна, тя е уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или недопустим иск.
Съгласно определение № 66 от 07.04.2017 г. по ч. гр. д. № 49/2017 г., Г. К., І г. о. на ВКС материалноправните предпоставки на чл. 78, ал. 4 от ГПК са съдебно предявена претенция чрез недопустим иск, направени разходи от ответника и причинно-следствена връзка между поведението на ищеца, сезирал съда с недопустимата претенция и направените от ответника разходи.
Ответниците са направили разноски, но същите не са в причинно2 следствена връзка с предявяването на недопустим иск от страна на ищецът.
Основанията за прекратяване на делото са три групи (виж Сталев, Ж., Цит. съч., стр. 483-484). В първата влиза липсата или ненадлежното упражняване на правото на иск, т. е. липса на процесуална предпоставка или наличност на процесуална пречка, в които случаи прекратяването е санкционна последица от порочното учредяване на процеса. Във втората група влизат случаите на десезиране на съда поради оттегляне на иска, отказ от иска или съдебна спогодба, при които прекратяването на делото е последица от последващото отпадане на правото и задължението на съда да постанови решение, за разлика от първата група, когато прекратяването е последица от първоначална липса на подобно право и задължение. Третата група се включват всички други случаи, когато се идва до прекратяване на делото и в нея е хипотезата на чл.
231, ал. 1 от ГПК. Според доктрината при чл. 231, ал. 1 от ГПК прекратяването на делото не настъпва поради липсата на положителна процесуална предпоставка за съществуване или упражняване на правото на иск, нито поради наличието на отрицателна такава, нито поради последващо отпадане на правото и задължението на съда да постанови решение. В този смисъл по настоящото дело не може да се говори за предявяването на недопустим иск, нито да се твърди, че искът е станал недопустим впоследствие в хода на делото. Напротив, предявеният иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД е допустим. Сторените от ответниците разноски по делото – заплащане на адвокатско възнаграждение, обаче не са в причинна връзка с недопустим иск, предявен от ищеца.
По същността си спирането на производството представлява временна недопустимост на развитието и завършването на висящия процес, а не недопустимост на предявения иск. Същевременно претендираните от ответниците разноски не са в причинна връзка с недопустим иск предявен от ищеца. Напротив, именно поведението на ответниците е в причинна връзка с временната недопустимост на развитието на процеса и с неговото прекратяване, тъй като без тяхното изрично съгласие производството не може да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК. Активното поведение на ответниците е било необходимо условие за спиране и прекратяване на делото. Тяхното пасивно поведение също е било сред необходимите условия за прекратяване на делото, доколкото във всеки един момент преди изтичането на шестмесечния срок те са можели да отправят искане до съда спряното производство да бъде възобновено.
За да се породи деликтна отговорност се изисква противоправно действие или бездействие. Противоправното поведение е имплицитно посочено в хипотезите на чл. 78 от ГПК, като чл. 78, ал. 1 – 3 от ГПК изискват 3 страната неоснователно да е предизвикала правен спор. В случая ищецът не е предявил неоснователен иск, нито недопустим такъв, нито в хода на делото са възникнали процесуална предпоставка или са настъпили процесуални пречки за съществуването или упражняването на правото на иск. Ищецът дава съгласие производството да бъде спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради започнало изплащане на задължението от страна на ответника М., който в последствие в шест месечния срок го погасява изцяло. По делото няма данни за противоправно поведение на ищеца, нито за недобросъвестно упражняване на неговите процесуални права, което да би могло да е в причинна връзка с разноските, претендирани от ответниците. Напротив, ответниците не оспорват изплащането на задължението в хода на висящия процес, като по този начин се признава основателността на предявения иск.
Следва да се отбележи, че при продължаване на същия разноските щяха да се възложат в тежест на ответниците.
Доколкото не се установяват материалноправните предпоставки на чл.
78, ал. 4 от ГПК не следва да се присъждат разноски в полза на ответниците.
При прекратяване на делото на осн. чл. 231, ал. 1 от ГПК разноските остават за сметка на страните така, както са ги направили. Това разрешение е в синхрон с приетото в Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г., ОСГК на ВКС, че в случаите, когато производството се прекрати по причина, която не е в поведението на молителя или на ответника, разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях.
С оглед изложеното, исканията на ответниците за присъждане разноски по делото е следвало да се отхвърлят, поради което обжалваното определение се явява неправилно и следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което а исканията по чл. 248 от ГПК да бъдат оставени без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло Определение № 9754/17.07.2025 г. по гр.дело № 2326/2024 г. по описа на ВРС, XLIХ състав, като вместо това 4
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 49377/04.06.2025 г. на Н. Г.
М. с правно основание чл. 248 от ГПК за допълване на Определение № 6187 от 13.05.2025 г., постановено по гр.д. № 2326/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, XLIХ състав в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 50769/06.06.2025 г. от ответницата К. Г. А. с правно основание чл. 248 от ГПК за допълване на Определение № 6187 от 13.05.2025 г., постановено по гр.д. № 2326/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, XLIХ състав в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5