Решение № 159 от 09.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. София, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Петър Милев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20221100510716 по описа за 2022 година

С решение № 8730 от 29.07.2022 г., постановено по гр. д. № 20639/2022г. по описа на СРС, 177 състав, е отхвърлен като недоказан предявеният от „Софийска вода” АД, ЕИК *******, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.193 от ЗВ, вр. чл.200 от ЗЗД, вр. чл.110, ал.2 от ЗС срещу В. К. Ф., ЕГН **********, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1171,61 лева, представляваща цена на потребена вода за адрес: гр. София, бул. „*******, за периода от 19.01.2016г. до 17.10.2021г., ведно със законната лихва от 11.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането, а като неоснователен е отхвърлен искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.2 от ЗЗД, предявен от „Софийска вода” АД, ЕИК *******, срещу В. К. Ф., ЕГН **********, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 220,42 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 19.02.2016г. до 17.10.2021г. „Софийска вода” АД, ЕИК ******* е осъдена да заплати на В.

К. Ф., ЕГН **********, сумата от 200 лева разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Софийска вода” АД, като са изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Въззивникът счита, че районният съд неправилно е определил правната квалификация на предявените искове, като твърди, че по отношение на главницата тя следва да бъде по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, а по отношение на обезщетението за забава - по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД. Изразил е несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че е останал недоказан фактът, че процесния имот е бил водоснабден, както и че доставените услуги са на 1 твърдяната от ищеца стойност. В тази връзка е изложил съображения, че от заключението на изготвената комплексна експертиза се установило, че имотът е водоснабден. Изложил е подробни съображения, че не се е установило несъответствие между номерата на водомерите, монтирани в имота, и измервателните уреди, посочени във фактурите. Не било основание за отхвърляне на исковете непредставянето на издадените от ищеца фактури за процесния период, тъй като вещите лице, изготвили комплексната експертиза, се били запознали с тях. На експертите ищецът предоставил всички необходими документи /отчети, карнети, фактури и справки/, нужни за даване на отговор на поставените задачи, поради което от заключението им се установявало, че ищецът реално е предоставил услугата, както и че стойността на доставените ВиК услуги до имота възлизат на претендираната сума. Така мотивиран, въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – уважени. Страната претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият В. К. Ф. е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита за правилна дадената от съда правна квалификация на предявените искове. Изложил е съображения, че въз основа на заключението на вещото лице можело да се установи само, че имотът е бил водоснабден към датата, на която експертът е извършил непосредствен оглед – 21.06.2022г., но не и, че това е било така през целия процесен период. Непредставянето на фактурите, издадени за процесния период, не можело да бъде заместено с представянето им единствено на вещите лица за нуждите на експертизата. На последно място, въззиваемият счита, че несъответствията между номерата на водомерите, намиращи се в имота, и тези, отразени в издадените фактури, както и несъответствията между техните показания обуславяли недоказаност на предявения от ищеца иск. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. В условията на евентуалност, ако съдът счете, че предявените искове са основателни, въззиваемият моли да бъде взето предвид възражението му за изтекла погасителна давност, направено с отговора на исковата молба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 77180/18.04.2022г. на ищеца „Софийска вода” АД, с която са предявени срещу ответника В. К. Ф. обективно съединени искове за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1171,66 лева, представляваща стойност на на потребени услуги за питейна вода за периода 19.01.2016г.-17.10.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 11.02.2022г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 220,42 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 19.02.2016г.-17.10.2021г.

Ищецът твърди, че В. К. Ф. е собственик на недвижим имот – апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „Иван Вазов”, ул. „*******, поради което бил и потребител на доставените от ищцовото дружество през процесния период ВиК услуги. По партидата на имота била открита клиентска сметка с № *******, както и договорна сметка с № ******* за просрочени задължения. На основание чл.7, т.6, вр. чл.31 от Общите условия били издавани ежемесечни фактури за потребените и начислени ВиК услуги, чиято стойност за процесния период възлизала на претендираната сума.

2

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника В. К. Ф., с който оспорва предявените искове като неоснователни.Твърди, че липсвали доказателства относно количеството на потребената в имота вода, тъй като било налице несъответствие между номерата на измвервателните уреди, посочени в издадените от ищеца фактури, и номерата на уредите, които са монтирани в процесния имот. Също така се наблюдавало разминаване и между количеството изразходвана вода, съобразно показанията на водомерите в имота, и показанията, отбелязани в издаваните за процесния период фактури. В условията на евентуалност счита, че вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 11.02.2019г., са погасени по давност. Не е оспорил факта, че е собственик на процесния недвижим имот.

С определение от 14.06.2022г. районният съд е обявил за безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че В. К. Ф. е собственик на апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „Иван Вазов”, ул. „*******.

По делото е приложено заповедно дело № 6935/2022г. по описа на СРС, 177 състав, съгласно което по заявление вх. № 27937/11.02.2022г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено В. К. Ф., ЕГН ********** да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК *******, сумата от 1171,66 лев, представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му на адрес: гр.София, ж.к. „Иван Вазов“, бул. ******* за периода от 19.01.2016г. до 17.10.2021г., ведно със законна лихва за периода от 11.02.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 220,42 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 19.02.2016г. до 17.10.2021г., сумата от 27,84 лева държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. На 04.03.2022г . длъжникът е уведомен за заповедта, като на 09.03.2022г. същият е подал възражение срещу издадената заповед. Заявителят е уведомен на 05.04.2022г. за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива са представени на 18.04.2022г.

Като писмено доказателство по делото е приета справка № 1252631/14.10.2021г. от СВ – София относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по персоналната партида на ответника, видно от която В. К. Ф. е придобил собствеността на процесния апартамент.

Към доказателствената съвкупност е приобщена и фактура дубликат № 0114831915, издадена на 16.06.2022г., в която е отбелязано, че за периода 12.05.2022г.-09.06.2022г. стойността на количеството доставена от ищеца вода в процесния имот възлиза на сумата от 17,62 лева с ДДС, както и че ответникът не е заплатил 10 предходни фактури на обща стойност от 162,05 лева.

Изготвено е и заключение по допусната комплексна съдебносчетоводна и съдебно-техническа експертиза, за чието изготвяне вещите лица са се запознали със справка за формирани задължения и извършени плащания по партида с клиентски номер *******, издадени от ищеца фактури за периода 19.01.2016г.-18.10.2021г., приемо-предавателен протокол № 0803610/28.06.2017г. за доставка, монтаж и пломбиране на нови 3 индивидуални водомери. Вещите лица са посочили, че процесният недвижим имот е водоснабден, като доставеното количеството вода е било измервано въз основа на 4бр. водомери както следва: за периода 03.12.2015г.28.06.2017г. от водомери с фабрични номера № 22517244, № 22517251, № 22598561 и № 22598567, а за периода 28.06.2017г.-10.09.2021г. от водомери с фабрични номера № 17020998, № 17021070, № 22568561 и № 22598567, като общият обем на доставените ВиК услуги през периода 19.01.2016г. до 18.10.2021г. възлизал на 481,55 куб.метра, от които 437 куб.метра за имота и 44,55 куб.метра за общи нужди, чиято стойност е 1171,66 лева, а лихвата за забава е в размер на 220,42 лева. При посещение на място на процесния имот са установени водомери с № 17020998 и показание 111, № 22568561 и показание 225, № 22598567 и показание 422 и № 17021070 и показание 79.

Допълнено е, че е налице несъответствие между номерата на измервателните уреди, монтирани в имота, и номерата на измервателните уреди, посочени във фактурите, издадени от „Софийска вода” АД, като е невъзможно да се установи съответствие или несъответствие между показанията на водомерите в имота и показанията за изразходвана вода, посочени във фактура от 16.06.2022г.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че в обжалваното решение на Софийски районен съд е неправилно поради следните съображения:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК , вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК , вр. чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

По предявените искове в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми, респ. че са налице обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД , с оглед наведеното в производството в условията на евентуалност възражение за погасителна давност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

С доклада по чл.146 от ГПК районният съд е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че В. К. Ф. е собственик на апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „Иван Вазов”, ул. „*******, 4 като пред настоящата инстанция това не е спорно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги, а съгласно § 1, ал.1, т. 2 буква „а” и буква „б” от ДР на ЗРВКУ „потребител” е физическо лице или юридическо лице, което е собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и такива на имоти в етажна собственост. В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 3, ал.1, т.2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Следователно, ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот, при което положение първата предпоставка за уважаване на предявения иск е налице.