Решение № 7121 от 22.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7121 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20241110168308 по описа за 2024 година

Ищцата А. П. е предявила срещу ответника С.К.С.“ осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати сума в размер н а 2000 лв. представляваща дължимото се трудово възнаграждение за месец октомври

2024 г.

Ищцата твърди, че е работила при ответника по силата на трудов договор от 20.09.2024 г. на длъжност „***“ и „***“. Заявява, че работодателят не е изплатил дължимото възнаграждение за месец октомври. Отделно от това не е оформена трудовата книжка.

С допълнителна молба е предявила иск по чл. 128, т.2 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати и трудовите възнаграждения за месеците ноември и декември 2024 г.

В срока за отговор ответникът К.С. дава становище за недопустимост на последващо въведените в процеса искове за месечните възнаграждения за м. ноември и м. декември.

Дава становище за неоснователност на първоначално заявените претенции. Не оспорва, че между страните е налице сключен трудов договор с ищцата, както и че договореното възнаграждение е в размер на 2000 лв. Посочва, че на основание болничен лист № Е2023*** ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност в периода 01.10.2024 г. 04.10.2024 г., като първоначално болничният лист е изпратен по имейл на работодателя на 06.10.2024 г. Медицинският документ е изпратен от нея в оригинал едва на 05.11.2024 г., заедно с Декларация за обстоятелствата за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и трудоустрояване по болнични листове. Поради подадената от лицето некоректна банкова сметка и след известие за това от НОИ, на 26.11.2024 г., ищцата е подала нова декларация с друга банкова сметка. Посочва, че след изтичане на болничния лист, ищцата е престанала да се явява на работа. На 22.10.2024 г. работодателят е издал Заповед № 478/22.10.2024 г. за прекратяване на трудовия договор с лицето на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Поради неявяване на служителката на работа и невъзможност заповедта да бъде връчена лично, връчването й е възложено на основание чл.

18, ал. 5 ЗЧСИ на ЧСИ М.П.. Видно от отбелязването върху разписката за връчване, на 1 основание чл. 47, ал. 5 ГПК заповедта се смята за редовно връчена на 16.12.2024 г., считано от която дата е прекратено и трудовото правоотношение с ищцата. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения, като сочи, че ищцата е изпълнявала трудовите си задължения в периода 20.09.2024 г. - 30.09.2024 г., за който период е начислено трудово възнаграждение в размер на 631,58 лв. /бруто/. Същото е изплатено в нетен размер от 490,09 лв. по банков път на 11.10.2024 г. За м. октомври 2024 г. на ищцата е начислено обезщетение за временна неработоспособност за 2 дни /за сметка на работодателя/ в размер на 104,96 лв.

Същото е изплатено по банков път на 13.11.2024 г. За периода от 05.10.2024 г. /изтичане на болничния/ - до 16.12.2024 г. /датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ ищцата не се е явявала на работа, не е изпълнявала трудовите си задължения, поради което не е начислявано и не се дължи трудово възнаграждение. Посочва, че с писмо от 05.11.2024 г. работодателят е поканил ищцата да представи трудовата си книжка за оформяне. Обратната разписка е върната с отбелязване, че същото е непотърсено. Оспорва твърденията на ищцата, че вследствие на неоформянето на трудовата книжка търпи вреди тъй като работодателят е подал уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, както за възникването на трудовото правоотношение /20.09.2024 г./, така и за прекратяването му, считано от 16.12.2024 г. За периода са внесени дължимите осигурителни вноски, поради което трудовият стаж на лицето за краткото време на съществуване на трудовото правоотношение с ответника не се губи.

С протоколно определение от 31.03.2025 г. съдът е прекратил производството в частта, касаеща предявения иск по чл. 226 КТ за заплащане на сума в общ размер от 500 000 лв. – обезщетение за претърпени от ищцата вреди, както и в частта касаеща претендираните от ищцата трудови възнаграждения за месеците ноември и декември 2024 г. в размер на по 2 000 лв.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

От страна на ищцата е представен трудов договор № 536/20.09.2024 г. /л.19/, видно от който същата се е задължила да изпълнява длъжностите „***“ и „***“, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 000 лв., платимо до 20-то число на следващия месец.

От съдържанието на трудовия договор се установява, че същият е сключен със срок на изпитване до 15.03.2025 г., уговорен в полза на работодателя.

От страна на ответника е представена длъжностната характеристика /л.44/, получена и подписана от ищцата на 20.09.2024 г.

От страна на работодателя-ответник е подадено Уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ на 20.09.2024 г. /л.47/

Видно от представения фиш за м.09/2024 г. основната заплата на ищцата е 631,58 лв., като след удръжките сумата за получаване възлиза на 490,09 лв. /л.48/, която сума е платена по банков път на 11.10.2024 г. /л.49/

Представено е преводно нареждане за сумата от 104,96 лв., платена отново по банков път на 13.11.2024 г. /л.50/

Видно от представения болничен лист № Е2023*** /л.51/ ищцата е била в болничен за периода от 01.10.2024 г. – 04.10.2024 г.

От страна на ответника е представена заповед № 478/22.10.2024 г. /л.53/, видно от която трудовото правоотношение между страните е прекратено считано от 22.10.2024 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Заповедта е редовно връчена на ищцата чрез ЧСИ М.П. на 16.12.2024 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК /л.55/

Ответникът е представил „декларация за обстоятелствата за изплащане на парични обезщетение за временна нетрудоспособност, бременност и раждане и трудоустрояване по болнични листове“, изходяща от ищцата с вх. № 1278/05.11.2024 г.

С писмо от 05.11.2024 г. адресирано до ищцата, ответникът е направил искане за представяне на нова декларация с коректно попълнени данни за банкова сметка, както и 2 предоставяне на трудова книжка за оформяне. Видно от обратната разписка /л.60/, писмото е непотърсено.

Представена е и втора „декларация за обстоятелствата за изплащане на парични обезщетение за временна нетрудоспособност, бременност и раждане и трудоустрояване по болнични листове“, изходяща от ищцата с вх. № 1292/26.11.2024 г., в която е посочена различна банкова сметка.

При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд прави следните изводи от правна страна:

За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение и, че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно работникът черпи изгодни правни последици. Съдът е указал изрично на ищцата, че не сочи доказателства, че е полагала труд по трудовото си правоотношение.

От представените доказателства по делото се установи, че между страните е съществувало трудово правоотношение, породено от сключен между страните трудов договор от 20.09.2024 г., прекратен със заповед № 478/22.10.2024 г. Видно от представения болничен лист по делото, ищцата в периода от 01.10.2024 г. – 04.10.2024 г. е била в отпуск поради временна неработоспособност. От представените платежни нареждания от страна на ответника, се установява, че на ищцата е изплатено трудово възнаграждение за месец Септември 2024 г. в размер на 490,09 лв. и за месец Октомври 2024 г. в размер на 104,96 лв., с оглед отработените дни.

В отговора на исковата молба ответникът е навел твърдения, че след изтичане на болничния лист, ищцата е престанала да се явява на работа, с оглед на което и трудовото правоотношение между страните било прекратено.

От страна на ищцата не са ангажирани никакви доказателства относно престирането на труд в полза на ответното дружество през процесния период, въпреки разпределената доказателствена тежест и дадените изрични указания в тази насока. Доколкото предявеният иск остана недоказан, същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът. Последният претендира такива и представя доказателства за сторени разноски в размер на 2 500 лв. – адвокатско възнаграждение /л.75/. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК /и с оглед липсата на възражение за прекомерност от насрещната страна на претендираното адвокатско възнаграждение/, на ответника следва да се присъдят разноски в претендирания размер от 2 500 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. П., ЕГН **********, с адрес *** срещу С.К.С.“, ЕИК ***, с адрес ***, представлявано от изпълнителния директор Ц.Г.Д., осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати сума в размер на 2000 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец октомври 2024 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА А.Л. П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на С.К.С.“, ЕИК ***, с адрес ***, представлявано от изпълнителния директор Ц.Г.Д., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2 500 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4