Решение № 2587 от 31.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2587 гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20231110209176 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на "Ж.

2009" ЕООД срещу НП № BG2022/5800-769/НП от 27.04.2023 г., издадено от директора на ТД Митница София на Агенция „Митници“, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците е наложена имуществена санкция в размер на 6902,95 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП и присъждане на разноски, като се излагат конкретни твърдения за нарушаване на процесуалните правила, както и на материалния закон. Административно-наказващият орган (чрез процесуален представител) претендира потвърждаване на постановлението и присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение, като – обобщено - намира административното нарушение за доказано.

Жалбата е неоснователна. Приобщените въз основа на определение с правно основание чл.

283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН писмени доказателствени материали освен надлежното оправомощаване на наказващия орган с писмена заповед на директора на Агенция „Митници“ установяват още описаното от фактическа страна в НП, с която фактическа обстановка страните са запознати и която се явява безспорна между тях (тук става въпрос за обективните факти, а не за тяхната трактовка), респективно която се явява установена и от страна на съда и към която съдът в тази връзка препраща в настоящото изложение (в този смисъл чрез съответното препращане съдът – като инстанция по същество - излага установената от него фактическа обстановка). Никакво съмнение и дори спор няма досежно обективните характеристики на процесните стоки, описани в атакуваното постановление, респективно никаква причина няма съдът да не се довери на съответните МЛЕ (като тук 1 отново става дума само за обективно установеното, а не за неговата трактовка, включително от гледна точка на тарифното класиране). Не е налице нито едно съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, което да обоснове отмяна на НП, в това число като наказващият орган ясно е изложил какво обективно е установено от негова страна, въз основа на което е изложил и правните си изводи; въззивникът по никакъв начин не е бил ограничен да изложи аргументацията си досежно правилността на изводите на наказващия орган по фактите и по правото, т. е. да упражни и в това отношение процесуалното си право на защита; с други думи, обвинението и по АУАН, и по НП, е било напълно ясно и срещу него обективно е могло да се осъществи защита по същество (и реално е осъществена такава защита).

Релевантно е това кой е тарифният код, който действително съответства на материалния закон, във връзка с което не е необходимо наличието на някакъв нарочен придобил стабилитет административен акт. Законосъобразният тарифен код е конкретно посочен и определен правилно от наказващия орган. Имайки предвид обективните характеристики на стоките, същите съответстват на кода, сочен като правилен от наказващия орган, включително доколкото се касае за подобни (именно “подобни”, което е същественото в случая) конкретно на тези по № 7307 от КН артикули от друг неблагороден метал, попадащи в обхвата на Забележка 2, буква „а“ към Раздел XV на КН, т. е. в обхвата на изключването съгласно Забележка 1, буква „ж“ към Раздел XVI на КН, в който смисъл в НП липсва визираното в жалбата вътрешно противоречие (съобрази изложените в НП правни доводи, към които съдът също препраща!). При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не установява каквито и да било основания за изменение или отмяна на НП. Така се стига до извода, че на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН обжалваното НП следва да бъде потвърдено. При този изход на делото правни основания за присъждане изобщо на разноски в полза на жалбоподателя не са налице, а съобразно чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.

3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразявайки степента на фактическа и правна сложност на делото и материалния интерес по него, в тежест на въззивника и в полза на Агенция „Митници“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер под средния, но не към минимума, а именно в размер от 100 лева. Изрично е нужно да се уточни, че действителният смисъл на разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН определено логически няма как да е свързан с изключване от нейното приложно поле на най-масовата хипотеза при съдебните производства като настоящото, в които като страна участва самият издал НП орган.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № BG2022/5800-769/НП от 27.04.2023 г., издадено от директора на ТД Митница София на Агенция „Митници“.

Не присъжда разноски в полза на горепосоченото дружество-жалбоподател.

2

Осъжда горепосоченото дружество-жалбоподател да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 100 лева – разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3