Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 580 от 06.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 720/2024
Вид
Решение № 580
Подписан
06.11.2024
В сила
06.11.2024
Състав
Георги Драгoстинов, Ангелина Богданова, Йордан Воденичаров

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 и 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 и 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. Велико Търново, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Йордан Воденичаров

Ангелина Богданова при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100500720 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „П.“ ЕООД чрез юрк. Г. С. – К. срещу Решение № 71/26.06.2024 г., постановено по гр. дело № 128/2023 г. по описа на РС – Елена в частта, в която са отхвърлени претенциите на дружеството, относно: главница над присъдената сума от 552.80 лв. до дължимата в размер на 972.31 лв. /след прихващане на суми, платени по услуги Фаст, съгласно съдебно-счетоводната експертиза по делото/ или за сумата от 419.51 лева, договорно възнаграждение за периода от 25.03.2021 г. до 25.01.2022 г. - 184.35 лева и лихви за периода от 04.11.2021 г. до 30.05.2022 г. - 35.71 лева, дължими на основание ДПК № 40004819737, ведно със законна лихва от входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за наличие на пороци, обуславящи отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че кредитното правоотношение между страните се явява недействително и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделки правни последици.

Изразява още несъгласие и относно извода на районния съд за нарушаване на 1 чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и относно заключението, че възнагражденията по допълнителните услуги Фаст и Флекси следва да бъдат включени в ГПР, с което пък се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага подробни съображения относно действителността на договора, като отрича последиците на чл. 22 и 23 ЗПК. Поради изложеното моли да бъде отменено първоинстанционното решение като неправилно в частта, в която са отхвърлени част от исковите претенции и да се постанови ново, с което да бъдат присъдени в полза на ищеца вземанията за главница над присъдената сума от 552.80 лв. до дължимата в размер на 972.31 лв. /след прихващане на суми, платени по услуги Фаст, съгласно съдебно-счетоводната експертиза по делото/ или за сумата от 419.51 лева, договорно възнаграждение за периода от 25.03.2021 г. до 25.01.2022 г. - 184.35 лева и лихви за периода от 04.11.2021 г. до 30.05.2022 г. - 35.71 лева, дължими на основание ДПК № 40004819737, ведно със законна лихва от входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендира за сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, в случай че такива бъдат претендирани от ответната страна и същите надвишават минимално определения размер съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна по жалбата – Х. Д. Х. е депозирала отговор, с който оспорва същата. Излага съображения относно правилността и законосъобразността на обжалваното решение, като моли за неговото потвърждаване.

Великотърновският окръжен съд, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във 2 въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

По делото пред РС – Елена е доказано, че страните по делото са сключили договор за потребителски кредит П. № 40004819737 по силата, на който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата в размер на 1 500 лв. за срок от 18 месеца, при уговорен ГПР 48,76% и годишен лихвен процент в размер на 41%. С договора била уговорена допълнителна услуга Фаст – предоставяне право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, за която се дължала сумата в размер на 450 лв.

Съгласно приложения по делото погасителен план, дължимата от ответницата погасителна вноска в размер на 136,82 лв. се формира от главница, възнаградителна лихва и вноска по закупена допълнителна услуга Фаст.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да са посочени годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, както и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, а съгласно чл. 22 от ЗПК, когато тези изисквания не са спазени, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно нормата на § 1, т. 1. ДР ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия". Цитираните 3 разпоредби водят до извод, че в общия разход по кредита, формиращ годишния процент на разходите, следва да бъдат включени, респ. – да са отразени в крайния му размер и сумите, напр. неустойки и/или такси за услуги, които са пряко свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, които потребителят трябва да заплати.

В Решението по дело C-42/15, съдът на ЕС приема, че посочването на годишния процент на разходите в договор за кредит е от съществено значение в контекста на Директива 87/102, по-конкретно доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение (пар. 67). Приема се, че такова съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като годишния процент на разходите по член 10, параграф 2, буква ж) от Директивата. Доколкото непосочването в договора за кредит на тези данни би могло да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение, предвидената в националната правна уредба санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за пропорционална по смисъла на член 23 от Директивата (пар. 71 от Решението).

Така СЕС постановява (Решение от 21.03.2024 г. по С-714/2022 г. на СЕС), че "член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница".

Императивно правило по отношение на годишния процент на разходите е установено именно в приложимия Закон за потребителския кредит. По силата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения.

Изводът, който следва от законодателната уредба е, че кредитополучателят заплаща лихвени и извънлихвени разходи, които като сбор не могат да надвишават пет пъти законната лихва. Съотношението между лихвените и извънлихвените разходи в общите разходи по кредита 4 може да е различно, но това не променя общата сума, дължима от потребителя. Такава промяна може да настъпи при уговорен променлив лихвен процент по кредита - § 1, т. 4 и 5а от ДР на ЗПК.

В настоящия случай в процесния договор е посочено, че ГПР по кредита е 48.76%, но от съдържанието на същия и общите условия към него не става ясно какви точно разходи се включват в ГПР. Не става ясно също така и дали в ГПР е включено възнаграждение за допълнителна услуга, която безспорно представлява разход за потребителя – същата е включена в дължимите от него ежемесечни погасителни вноски (видно от погасителния план). Поради това съдът намира, че в случая не може да бъде извършена прецизна преценка дали действителният размер на ГПР съответства на посочения в договора.

Неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК се състои в посочване като абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР, но липса на методика на формулиране на годишния процент на разходите по кредита, от която да става ясно какви са общите разходи по кредита, какъвто е настоящият случай (отсъства информация за начина на изчисляването му съгл. приложение № 1).

Нормите на Глава 6 от ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях законодателя не е предвидил, а за приложението им въззивната инстанция следи и служебно съгласно ТР № 1/2013 г. на ВКС.

В тази връзка следва да се отбележи, че с оглед липсата на ясно и точно изясняване на обстоятелствата, формиращи размера на ГПР, то процесният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и същият е недействителен. При тези правни изводи с оглед императивната разпоредба на чл. 23 от ЗПК, следва да бъде върната само чистата стойност на кредита, както правилно и законосъобразно е постъпил РС - Елена.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд намира въззивната жалба за неоснователна, поради което и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страната има право на разноски, като в настоящия случай не се претендират такива.

Водим от горното, съдът

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 71/26.06.2024 г.,постановено по гр. дело № 128/2023 г. по описа на РС – Елена, в обжалвана част.

В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6