Определение № 454 от 07.05.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 454 гр. Перник, 07.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500304 по описа за 2026 година П роизводството се движи по реда на чл. 278 от ГПК.

С разпореждане регистрационен № 346 / 17.03.2026г., постановено по частното гражданско дело № 244 по описа за 2026 година, състав на райониня съд в Брезник е отхвърлил отчасти подаденото от кредитора „Юробанк България” АД, с ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Околовръстен път“, № 260, с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист срещу Е. Х. Т., с ЕГН: **********, за следните суми: 2963.94 евро – разликата над уважения размер от 17440.99 евро до пълния претендиран размер на главницата от 20404.93 евро, ведно със законната лихва от 17.03.2026 г. до изплащане на вземането; изцяло за сумата от 6389.59 евро – възнаградителна лихва върху 20404.93 евро за периода от 01.05.2025 г. до 10.01.2026 г.; 979.60 евро – мораторна лихва за периода от 01.05.2025 г. до 09.03.2026 г. – задължения п о договор за потребителски кредит № PLUS 20249507 от 20.10.2023 г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

Недоволен от това разпореждане на съда е заявителят „Юробанк България” АД, с ЕИК: 000694749, който го обжалва като неправилно . Оспорва се извода на заповедния съд, че начисляването на договорна лихва върху застрахователна премия представлява ефект на договорна клауза, която е вероятно неравноправна; поддръжа се , че сумата за застрахователната премия не следва да се включва в годишния процент на разходите , тъй като 1 застраховката не било задължителна , а премията била платена чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс, от страна на банката, като сумата за застрахователна премия била предадена директно на третото лице – застраховател ; отделно , тази сума била включена в ГПР като част от главницата. Затова искането до ПОС е да се отмени разпореждането в обажалваната му част и да се разпореди на РС-Брезник да се издаде заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК за всички претендирани с депозираното от тях заявление вземания. Иска се и присъждане на сторените по делото разноски.

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна по делото , при внесена държавна такса, без нужда от размяна на книжа. Тя подлежи на разглеждане по същество .

След като взе предвид изложените в жалбата доводи и прецени приложените към делото писмени доказателства, Пернишкият окръжен съд, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по частното гражданско дело 244 по описа за 2026 година на РС Брезник е образувано по заявление на „Юробанк България” АД, с ЕИК:

000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260, за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение възоснова на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист срещу Е. Х. Т., с ЕГН: **********, за следните суми: 20404.93 евро – неизплатен остатък от главница (вкл. и обявената за предсрочно изискуема на 10.01.2026 г.), ведно със законната лихва о т 17.03.2026 г. до изплащане на вземането; 6 389.59 евро – възнаградителна лихва върху посочената по-горе сума за периода от 01.05.2025 г. до 10.01.2026 г.; 979.60 евро – мораторна лихва за периода от 01.05.2025 г. до 09.03.2026 г. – задължения по договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните по делото на ***г.Районния съд установил , че с част от предоставената в заем сума , Т. заплатила в пълен размер застрахователна премия по договор за застраховка с трето лице , и приел , че е налице обоснована вероятност да се приеме , че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от Закона за потребителския кредит, че, действайки като застрахователен посредник „Юробанк България “ ЕАД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на застрахователя съгласно чл. 313 КЗ. Приел, че клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка, че начислените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, 2 като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва, че сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а банката-кредитодател има пряка полза от застрахователното правоотношение поради получаваната комисионна в качеството на застрахователен агент и увеличаването на сумата, върху която начислява възнаградителна лихва, респективно на получената печалба. Затова разпоредил да се издаде заповед за изпълнение само за сумата на главницата , чистата стойност по кредита , като приспаднал от същата платените от Т. погасителни вноски от 1-ва до 17- та в общ размер на 5055.85 евро. В останалите си части , заявлението било отхвърлено.

При тези факти , обжалваното разпореждане е валидно и допустимо.

По същество, ПОС го намира и за правилно .

Вземането на заявителя произтича от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), каквото качество длъжникът има. Същевременно, доколкото Т. ползва услуги ( застраховка ) които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и няма данни да действа в рамките на своята търговска или професионална дейност, то той е и „потребител „ по смисъла на § 13. (1) т. 1 от Закона за защита на потребителите ; и двата закона са приложими спрямо страните.

От приложените към заявлението писмени доказателства се установява, че към процесния договор е предоставена застраховка , като застрахователната премия по него е на стойност от 8954 лева , платена е изцяло и предварително при сключването на договора , без обаче в същия да има конкретни диспозитивни клаузи относно тази застраховка; посочените в договора стойностти на предвидените застраховки са нулеви, тоест , не се дължат плащания по застраховките от страна на потребителя. Затова има вероятност клаузата, която предвижда застраховане на вземанията на банката по договора за кредита , да е неравноправна – риска от загуба на вземания на банката на общо стойност от 44 000 лева (без на длъжника да са предадени тези пари реално , тъй като с по – голямата част от тях е погасен стар кредит) е поет срещу сума от 8954 лева , тоест от почти 20 % от стойността на вземането.Договорът за застраховка не е представен по делото и съдът не може да прецени кой е покрития риск и дали сумата, представляваща застрахователна стойност, е еквивалентна или не на този риск, и дали при предсрочно погасяване на кредита , подлежи на връщане част от вече платената застрахователна премия. А е недопустимо, от гледна точна на потребителската защита, да се налага на потребителя сключването на 3 застраховка, сумите за плащанията по която сами по себе си съставляват покрит застрахователен риск. Клаузата за застраховка не е индивидуално уговорена, тя фигурира в изначално изговен образец на договора, налага на потребителя пърично задължение без еквивалент по делото , поради което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Недопустимо е под формата на „застраховки“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Начислените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва. Сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума. Отделно, банкатакредитодателняма право да предлага на пазара сключването на застраховки, включително поради забраната на чл. 23 от Кодекса за застраховането- банка не може да е застрахователен агент , а застрахователния агент – банка ( последното – по аргуменит и от чл. 2 от Закона за кредитните институции. ) На следващо място , с решението си по дело № C-744/24 Съдът ЕС дава разрешение, според което директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити трябва да се тълкува в смисъл, че „изключва включването в договорите за потребителски кредит на клаузи, предвиждащи прилагането на лихвения процент не само към общия размер на кредита, но и към суми, предназначени за плащане на разходи, свързани с този кредит, и които следователно представляват част от общите разходи по кредита за потребителя“,като са посочени специално средствата , получени от потребителя , но предназначение за заплащане от него на договорена в договора за кредит застраховка.

С оглед казаното, заповед за плащане на сумите по клаузата за застраховка не може да бъде издадена , неазависимо от характера им, и като краен резултат, преценката на съда да откаже за тях издаване на заповед се явявя правилна . Затова настоящата инстанция намира, че частната жалба се явява неоснователна, а разпореждането следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно при условията на чл. 278, ал.4 вр. с чл. 272 от ГПК, тъй като окръжен съд изцяло споделя мотивите на Брезнишкия районен съд.

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане регистрационен № 346 / 17.03.2026г., постановено по частното гражданско дело № 244 по описа за 2026 година на РС Брезник , в частта , с която е отхвърлено заявлението на „Юробанк България” АД, с ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Околовръстен път“, № 260, да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист срещу Е. Х. Т., с ЕГН: **********, за следните суми: 2963.94 евро – разликата над уважения размер от 17440.99 евро до пълния претендиран размер на главницата от 20404.93 евро, ведно със законната лихва от 17.03.2026 г. до изплащане на вземането; изцяло за сумата от 6389.59 евро – възнаградителна лихва върху 20404.93 евро за периода от 01.05.2025 г. до 10.01.2026 г.; 979.60 евро – мораторна лихва за периода от 01.05.2025 г. до 09.03.2026 г. – задължения по договор за потребителски кредит № *** от ***, както и за съдебни разноски над 298.39 евро – държавна такса и 1085.77 евро – адвокатско възнаграждение, до пълните предявени размери.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5