Решение № 151 от 18.09.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. гр.Мадан, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20265430100201 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от В. С. П. против „КРЕДИТ ИНС“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено, че Договор за потребителски кредит «Екстра» № * г., сключен между „Кредит инс“ АД, ЕИК 205997727 и В. С. П., ЕГН **********, е нищожен. В условията на евентуалност, моли да бъде прогласена нищожността на клаузата за заплащане на неустойка, в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечение по кредита, предвидена в член 7.1. от процесния договор.

В ИМ се твърди, че на 10.09.2025 г. В. С. П. е сключил с ответното дружество „Кредит инс“ АД, ЕИК 205997727 Договор за потребителски кредит «Екстра» № *, при следните основни параметри: Размер на кредита 3000 (три хиляди) лева; Годишен процент на разходите - ГПР: 49,7 %;

Фиксиран лихвен процент: 36,00 %; Съгласно чл. 5.3. от договора за кредит: „ В срок до края на следващия ден от сключване на настоящия договор, да предостави на Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на предоставената главница и лихва по кредита със срок на валидност до една година от датата на сключване на договора.“ В чл. 7.1 от договора е посочено, че: „В случай че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ не представи на КРЕДИТОРА гаранция по кредита по чл. 4, ал. 6 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, ДРУЖЕСТВОТО може да начисли неустойка в размер на 2160.00. “ В погасителния план към процесния договор за кредит също е 1 предвидена неустойка в общ размер за срока на договора на 2160 лева.

Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 9 от ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. Позовава се на чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Сочи, че в договора за кредит и погасителния план към него, посоченият ГПР в размер на 49,7 % не включва част от разходите по кредита, а именно неустойката, която се дължи, ако не бъде предоставена гаранция или поръчител, съгласно Договора за кредит.

Твърди, че неустойката представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР по кредита. Макар формално заплащането й да е обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от страна на кредитополучателя, при съвкупното тълкуване на договорните клаузи е видно, че неустойката би била винаги дължима, тъй като задължението за представяне на обезпечение било практически неизпълняемо - в срок до края на следващия ден от сключване на договора да предостави банкова гаранция или гаранция от небанкова институция, която е в размер на предоставената главница и лихва по кредита, като за това потребителят следва да разполага със средства в по-голям размер от получавания кредит. Така формулирана неустойката излизала извън присъщите й функции и представлява скрито възнаграждение за кредитора, поради което е следвало да бъде включена в общия разход по кредита. Счита, че действителният размер на ГПР след прибавяне на дължимата неустойка, надвишава значително максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която гласи че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Твърди, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Позвава се на преюдициално заключение по дело C-453/10 на СЕС. Твърди, че посоченият лихвен процент в договора в размер на 36 % не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената „неустойка“ по своята същност представлява добавък към договорната лихва, а на практика не е включена в нея. “. Оспорва действителността на клаузата на чл. 7.1 от процесания договор поради противоречие с добрите нрави. Позовава се на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК. Счита, че с подобна уговорка се постига и заобикаляне на закона предвид императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Сочи, че клаузата е неравноправна на осн. чл. 143, ал. 1о т ЗЗП Моли да бъде задължен ответника да предприеме необходимите действия за корекция и заличаване на данните, които дружеството е подавало в Централен Кредитен Регистър към БНБ за процесния договор за кредит. По изложените съображения моли за уважаване 2 на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Счита за недопустимо искането на ищеца да бъде осъден ответникът да предприеме всички необходими действия за корекция и заличаване на данните, които дружеството е подавало в Централен Кредитен Регистър към БНБ за процесния договор за кредит, както и за отбелязване на влязлото в сила съдебно решение за прогласяване на нищожност на процесния договор за кредит, като излага подробни съображения в тази насока. Признава първия предявен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит „Екстра“ № *, сключен между „КРЕДИТ ИНС“ АД и В. С. П..На основание чл. 78, ал. 2 ГПК, моля в тежест на "КРЕДИТ ИНС" АД да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил НАСРЕЩЕН ИСК с правно основание чл. 23 от ЗПК да бъде осъден ОТВЕТНИКА В. С.П., ЕГН **********, да заплати на „КРЕДИТ ИНС” АД: Сумата от 402.22 евро /четиристотин и два евро и двадесет и два цента/ главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” № *„ законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Насрещната искова молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит„Екстра”№ *, по който първоначалният ищец извършил плащания в общ размер на 2213.33 лв./ 1131.66 евро, с която сума са погасени съответно изцяло вноските с падежи, настъпили на 10.10.2025, 10.11.2025, 10.12.2025, 10.01.2026 и част от вноската с падеж 10.02.2026г. Към дата 05.05.2026г. Кредитополучателят не е осъществил никакво последващо плащане по вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 10.02.2026, 10.03.2026, 10.04.2026.

Предвид разпоредбата на т. 9.2 от Общите условия, приложими към договора за потребителски кредит, сключен между страните, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ има право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с начислени до момента лихви и разноски. Чрез имейл - електронно съобщение до ответника на посочения от нея/него в заявката за кредит личен адрес на електронна поща дружеството обявило кредита за предсрочно изискуем. ОБЩАТА СТОЙНОСТ НА НЕПОГАСЕНИЯ ПАРИЧЕН ДЪЛГ НА ДЛЪЖНИКА В. С. П.,

ЕГН**********, при прилагане разпоредбата на чл. 23 от ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК, е в размер на: 402.22 евро /четиристотин и два евро и двадесет и два цента/ главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №*. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника по насрещния иск, с който оспорва насрещната искова молба. Счита, че договорът е недействителен по изложените в първоначалната искова молба съображения.

3

Оспорва насрещната искова претенция за главно и акцесорно вземане, предвид недействителността на договроа за кредит. Моли за отхвърляне на насрещния иск.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит «Екстра» № *, по който първоначалният ответник е предоставил на първоначалния ищец сумата от 3000 лева - главница по кредита. Като доказателство по делото е прието заверено копие от процесния договор за потребителски кредит, от което е видно, че сключеният договор между страните е със следните условия: Размер на кредита - 3000 (три хиляди) лева; Годишен процент на разходите - ГПР: 49,7 %; Фиксиран лихвен процент:

36,00 %; Съгласно чл. 5.3. от договора за кредит: „ В срок до края на следващия ден от сключване на настоящия договор, да предостави на Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на предоставената главница и лихва по кредита със срок на валидност до една година от датата на сключване на договора.“ В чл. 7.1 от договора е посочено, че: „В случай че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ не представи на КРЕДИТОРА гаранция по кредита по чл. 4, ал. 6 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, ДРУЖЕСТВОТО може да начисли неустойка в размер на 2160.00. “ В погасителния план към процесния договор за кредит също е предвидена неустойка в общ размер за срока на договора на 2160 лева. Като доказателство по делото е представена и разписка за извършено плащане от първоначалния ответник в полза на първоначалния ищец в размер на 3000 лева. Представени са и Общи условия към процесния договор.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са 4 спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т.

79 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В исковата молба са релевирани основания за недействителност на оспорената договорна клауза от процесния договора за потребителски кредит, свързани с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.