Определение № 3081 от 03.11.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3081 гр. София, 03.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20248002901547 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата М. Н. Н. чрез процесуален представител адвокат Д. П. Ш. срещу решение № 345 от 27.03.2024 г. по в. гр. дело № 2684/2023 г. на Апелативен съд - София, 2 граждански състав.

Касаторът е посочил, че обжалва въззивното решение в следните части: частта, с която след отмяна на решение № 260928 от 05.07.2023 г. по гр. дело № 3052/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, 27 състав е отхвърлен предявеният от М. Н. Н. срещу ЗАД „Армеец“ АД иск с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ за сумата 5 000 лв., представляваща разликата над 15 000 лв. до 20 000 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие на получени телесни увреди от ПТП, станало на 15.07.2018 г.; частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Н. Н. срещу ЗАД „Армеец“ АД искове за заплащане на сумата над 180 000 лв. до претендираните 250 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата от смъртта на дъщеря й Н.

К., за заплащане на сумата над 20 000 лв. до претендираните 50 000 лв.

– обезщетение за неимуществени вреди, резултат от причинените лично на ищцата средна и леки телесни повреди, както и за присъждане на лихва, считано от 19.09.2019 г. до 18.12.2019 г.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в 1 обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т.

1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

1. Длъжен ли е въззивният съд, когато е сезиран с иск за заплащане на парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди, да се съобрази с постановките по т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС?

2. Кои са критериите, които следва да бъдат взети предвид при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател с оглед приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД?

3. За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/1968 г., длъжен ли е съдът да направи преценка и анализ на всички доказани по делото обективно настъпили в действителността обстоятелства, като ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за значението на всяко от тях и неговото отражение върху размера на справедливото обезщетение, а не само да се изброят уврежданията по вид?

По отношение на въпросите от т. 1 до т. 3 касаторът поддържа, че са решени в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г., ППВС № 4/25.05.1961 г, решение № 50107/09.11.2023 г. по т. д. № 1758/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 50033/25.07.2023 г. по т. д. № 299/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 50016/20.07.2023 г. по т. д. № 2637/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 12/25.03.2016 г. по т. д. № 1018/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 70/28.07.2015 г. по т. д. № 707/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 130/09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.

4. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната 2 икономическа обстановка и инфлационните процеси в страната? – противоречие с решение № 50041/07.07.2023 г. по т. д. № 915/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 233/20.12.2016 г. по т. д. № 3586/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014 г. по т. д. № 3040/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016 г. по т. д. № 2056/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о.

5. Следва ли при намаляване на определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд да изложи конкретни мотиви и да аргументира подобно занижаване, а не просто да посочи, че е налице несъвпадане в изводите на двете инстанции, т. е. следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви в постановеното от него решение или е достатъчно да препрати към мотивите на първата инстанция ? - решение № 157/11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 126/15.08.2014 г. по гр. д. № 5207/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др.

6. Кой е началният момент, от който застрахователят по предявен срещу него иск по чл. 432 КЗ дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение? – противоречие с решение № 72/29.06.2022 г. по т. д. № 1191/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 79/04.08.2022 г. по т. д. № 967/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, гр.

София чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Л. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 52 ЗЗД не противоречи на постоянната практика на ВКС, изразена в задължителното за съдилищата ППВС № 4/1968 г. Относно оплакването по приложението на чл. 497 КЗ за началната дата на законната лихва счита, че не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба срещу въззивното решение е недопустима в частта относно претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди за периода от 19.09.2019 г. до 18.12.2019 г., тъй като 3 първоинстанционният съдебен акт в посочената част не е обжалван от ищцата.

Във въззивната жалба изрично е посочено, че решението на СГС се обжалва в частта, с която са отхвърлени исковете на М. Н. Н. за сумата над 180 000 лв. до 250 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Н. М. К. вследствие на процесното ПТП, и за сумата над 20 000 лв. до 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на М. Н. Н., изразяващи се в средна телесна повреда и множество леки телесни повреди, ведно с дължимите законни лихви върху главниците, считано от 19.12.2019 г. до окончателното плащане на сумите. Ищцата не е обжалвала първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на законна лихва върху претендираните обезщетения за неимуществени вреди за периода от 19.19.2019 г. до 18.12.2019 г. вкл., в тази част съдебният акт на СГС е влязъл в сила и въззивният съд не се е произнесъл по претенцията за законна лихва за посочения период.

Касационната жалба в останалата част е процесуално допустима – подадена е от процесуалнолегитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е приел, че изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, причинени на ищцата М. Н. Н. вследствие на настъпилото на 15.07.2018 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/, са доказани: процесното ПТП е причинено виновно от водача Атанас Панов, който е управлявал товарен автомобил „Опел“ с ДК № СТ 5229 ВХ; ищцата е претърпяла неимуществени вреди поради смъртта на дъщеря й Н. М. К., починала в резултат на процесното ПТП, както и поради получените от нея лично телесни увреждания; налице е причинна връзка между процесното ПТП, телесните 4 увреждания на ищцата и смъртта на дъщеря й; ответникът е застраховател на гражданската отговорност на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

За да определи обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на причинените й телесни увреждания в размер 15 000 лв, съдебният състав е взел предвид следните факти и обстоятелства, установени от заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза: ищцата вследствие на произшествието е получила леки телесни увреждания, изразяващи се в контузия на главата, тялото и крайниците, мозъчно сътресение, фрактура на стилоидния израстък на лявата лакътна кост и фисура на 3-та дланна кост на лявата ръка; охлузванията по лявата киткова става и пукнатата кост на лявата ръка са били почистени и превързани по спешност; ищцата е била поставена на постелен режим за наблюдение с включена инфузионна, антикоагулантна, седативна, и обезболяваща терапия за два дни; на 17.07.2018 г. е била изписана от болницата и лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи и обезболяващи лекарства; не са налице данни за загуба на съзнание вследствие на удар; няма остатъчни кожни белези или други увреждания от произшествието, освен отбелязаната „фисура“ /спукване/ на 3-та дланна кост на лявата ръка. Отчел е продължителността на търпените от ищцата болки и страдания от причинените й телесни увреждания. Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетеля В. К. досежно счупването на ръката на пострадалата на няколко места, тъй като същите не кореспондират с приетите по делото доказателства и на заключението на съдебномедицинската експертиза. Установил е наличие на едно счупване - фрактура на стилоидния израстък на лявата лакътна кост, както и спукване /фисура/ на 3-та дланна кост на лявата ръка. Приел е, че по делото не е установена причинно-следствена връзка между травмите и невъзможността за полагане на труд.

За да определи обезщетението за претърпените от ищцата болки и страдания вследствие смъртта на дъщеря й, настъпила при процесното ПТП в размер 180 000 лв., въззивната инстанция въз основа на показанията на свидетелите В. К. и Никола Динев е съобразила, че ищцата се грижела сама за дъщеря си, тъй като съпругът й ги напуснал, когато детето било на 2-3 години, починалата Н. К. е била единственото дете на 5 ищцата, между двете била изградена изключително близка връзка - живеели заедно в една стая, споделяли си всичко, ходели заедно на лагери и почивки, почивали заедно през лятото в къщата им на морето, Н. учела в найдобрите училища, ходела на плуване и езда. Съдебният състав е взел предвид, че след смъртта на дъщеря си ищцата не можела да спи, сутрин повръщала, станала необщителна, спряла да общува с други хора, тежко преживявала смъртта на детето си, тъй като двете били много близки, говорела все за инцидента и за преживения кошмар, казвала, че ще се самоубие, ходела всеки ден на гробищата, било й трудно и все още не може да преживее случилото се.

Въззивният съд е изложил и съображения, че отчита възрастта на ищцата и починалата й дъщеря, икономическите условия в страната към датата на настъпване на процесното ПТП – м. юли 2018 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика в подобни случаи.

Изводът за неоснователност на възражението на ответника за принос за настъпване на вредите поради пътуването на починалата Н. К. без обезопасителен колан е аргументиран с обстоятелството, че дори и при правилно поставен колан, при механизма на произшествието, пътуващата на задната лява седалка дъщеря на ищцата също е щяла да получи тежката черепно-мозъчна травма, довела до нарушението на дейността на важни мозъчни центрове и до леталния изход, тъй като коланът не ограничава движението на главата и шията, затова те винаги остават свободно подвижни.