Решение № 325 от 24.11.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. гр. Добрич, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Р.а като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20233200500533 по описа за 2023 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Д. С. Д. от гр.Г. Т. срещу решение №14/15.02.2023 г. по гр.д.№389/2021 г. на Г.Т. районен съд,с което е признато за установено,че въззивникът дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375 сума в размер на 2 762 лв-частична претенция,представляваща част от общо дължима сума в размер на 12 623,88 лв,от които 2 262 лв от общо дължими 12 123,88 лвчастична главница за периода 20.07.2016-20.07.2017 г. и 500 лвмораторна/наказателна лихва за периода от 25.07.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и законната лихва за забава върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-11.08.2021 г.,до окончателно изплащане на сумата,респ. въззивникът е осъден да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД разноски по гр.дело №389/2021 г. по описа на Районен съд-Г. Т. в размер на 305,24 лв,както и разноски по ч.гр.д.№284/2021 г. по описа на Районен съд-Г. Т. в размер на 55,24 лв.Според въззивника първоинстанционното решение е недопустимо като постановено по искове,предявени от ищец без активна легитимация в процеса.Цесията,от която дружеството черпело права,не била съобщена на въззивника1 длъжник.Исковата молба нямала характер на уведомление по чл.99 ал.4 от ЗЗД.Заповедното и исковото производства били инициирани от правен субект без правен интерес,защитаващ чужди материални права.Настоява се за обезсилване на първоинстанционното решение и за прекратяване на производството по делото.Алтернативно решението било и неправилно с оглед изложените по-горе доводи.В исковата молба не бил посочен моментът на изискуемост на вземанията и същата била нередовна.Не били обсъдени възраженията на въззивника за изтекла погасителна давност по отношение на главницата и лихвите.Настоява се за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете,както и за присъждане на сторените от въззивника разноски в двете инстанции.

В писмен отговор въззиваемото дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Сочи,че районният съд обсъдил всички доводи на въззивника и правилно ги обосновал въз основа на доказателствения материал като неоснователни.Претендират се сторените във въззивното производство разноски,като се навежда възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 27.02.2023 г.,а въззивната жалба е подадена на 08.03.2023 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 13.03.2023 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими установителни искове.По същество е правилно,като съображенията за този извод са следните:

2

Гр.д.№389/2021 г. на ГТРС е образувано по повод искова молба вх.

№1923/01.11.2021 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК и чл.79 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.99 от ЗЗД и чл.430 от ТЗ от „ЕОС Матрикс“ ЕООД-гр.София срещу Д. С. Д. с ЕГН ********** от гр.Г.

Т.,*** за установяване,че ответникът дължи на ищцовото дружество -сума в размер на 2 262 лв-главница по договор за потребителски кредит от 20.07.2007 г.,сключен между „Сибанк“ АД и Д. С. Д.,и договор за цесия от 28.09.2012 г.,която сума представлява част от цяло вземане в размер на 12 123,88 лв,ведно със законната лихва върху претендираната главница,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК11.08.2021 г.,до окончателното й изплащане;

-сума в размер на 500 лв-мораторна лихва върху главницата за периода от 25.07.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК11.08.2021 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №121/13.08.2021 г. по ч.гр.д.№284/2021 г. на ГТРС.

Претендирани са от ищеца разноските,сторени в заповедното и исковото производство.

Изложено е в исковата молба,че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит,сключен на 20.07.2007 г. между „Сибанк“ АД като кредитор и Д. С. Д. като кредитополучател.На 28.09.2012 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания,по силата на който „ЕОС Матрикс“ ЕООД придобило вземането спрямо длъжника по описания договор за кредит.Длъжникът бил уведомен за цесията с писмо от 09.10.2020 г.Същият обаче не заплатил дължимите суми,като кредитът не бил погасяван от него още от усвояване на кредитния лимит.Договорът за цесия бил произвел действие най-късно с връчване на препис от настоящата искова молба,поради което ищцовото дружество било активно легитимирано да претендира вземанията.Срокът на договора за кредит бил изтекъл,поради което задълженията на ответника били изискуеми изцяло.

В писмен отговор на исковата молба ответникът Д. С. Д. изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете.Ищецът не бил 3 активно легитимиран в процеса,тъй като договорът за цесия не бил съобщен на длъжника и не породил действие спрямо него.Вземанията били погасени и по давност.Договорът за кредит бил недействителен като сключен при измама.Ответникът бил въведен в заблуждение от банката-кредитор,че подписва договора като поръчител.Същият не бил получил пари по своя сметка от банката и до настоящия момент смятал,че е направил услуга на приятел като поръчител.

Установителните искове са допустими,тъй като са предявени в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415 ал.4 от ГПК /заявителят „ЕОС Матрикс“ ЕООД по ч.гр.д.№284/2021 г. на ГТРС,образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. С.

Д.,е уведомен за определение №119/15.09.2021 г. на заповедния съд,даващо указания за предявяване на исковете,на 30.09.2021 г.,а установителните искове са предявени с искова молба вх.№1923/01.11.2021 г. при изтекъл едномесечен срок за подаването й на 01.11.2021 г.,тъй като 30 и 31 октомври 2021 г. са неприсъствени дни/.Налице е и пълна идентичност между страните и претенциите в заповедното и исковото производство.Следва да се посочи,че въпросът дали цесията е надлежно съобщена на длъжника и дали е породила действие спрямо него касае активната материална легитимация на ищеца,т.е. дали е носител на качеството кредитор спрямо длъжника,и е такъв по същество на спора,а не по допустимостта на исковете.Ако ищецът не удостовери качеството си на кредитор,исковете би следвало да се отхвърлят като неоснователни.

Установено е по делото,че процесните вземания произтичат от договор за потребителски кредит,обезпечен с поръчителство,сключен на 20.07.2007 г. между „Сибанк /Стопанска и инвестиционна банка/“ АД-гр.София като кредитор и Д. С. Д. от гр.Г. Т. като кредитополучател /главен длъжник/.Договорът е обезпечен с поръчителството на Г. М. Г. и П. И.

Н.,двамата от гр.Г. Т..Банката е отпуснала на длъжника Д. Д. потребителски кредит в размер на 14 000 лв със срок на издължаване 120 месеца /10 години/ от датата на усвояването му.Според мемориален ордер на лист 20 от делото на ГТРС кредитът е усвоен от кредитополучателя на 20.07.2007 г.Според констатацията на вещото лице П. Г. в заключението по допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза сумата от 14 000 лв 4 е постъпила още в деня на сключване на договора на 20.07.2007 г. по банкова сметка на Д. Д. с документ №12136 с вписано основание „усвояване на кредит в размер на 14 000 лв“.Предвид горното срокът за издължаване на кредита е изтекъл на 20.07.2017 г.,т.е. кредитът е станал изцяло изискуем още преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК от „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 11.08.2021 г.Заявлението е подадено относно изцяло падежирали вземания,респ. такива са и предмет на предявените искове,поради което въпросът за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията и за спазване на условията за обявяването на такава от кредитора изобщо не е релевантен по спора.

Доводите на ответника по делото относно недействителност /унищожаемост/ на договора за кредит поради сключването му при измама /чл.29 от ЗЗД/ не са уважени от първоинстанционния съд и договорът е възприет като валидно правоотношение,обвързващо страните по него.Установено е чрез заключение по допусната съдебно-графологична експертиза,изготвено от вещото лице М. Н.,че именно ответникът Д. е подал и подписал искането за отпускане на кредита,респ. че подписите за кредитополучател в договора за кредит са положени от ответника по делото Д. С. Д.,като именно по негова банкова сметка е преведена и отпуснатата сума в размер на 14 000 лв /по последния извод бяха изложени мотиви погоре/.Разпитаните свидетели Р. Д. Р. и Г. М. Г. са потвърдили личното убеждение на Д. Д.,че сключва договора за кредит в качеството на главен длъжник-кредитополучател,респ. от показанията им следва,че не е бил в заблуда да се подписва в качеството на поръчител.Твърдението за сключване на договора при измама не е доказано,поради което договорът за кредит следва да се третира като напълно действителен и пораждащ валидни правни последици.Всъщност във въззивната жалба не се съдържат оплаквания срещу този извод на първоинстанционния съд,поради което по смисъла на разпоредбата на чл.269 ал.1 изр.2 от ГПК въззивният съд не дължи пълно и обстойно произнасяне по горния довод на въззивника /ответник по делото/,съдържащ се в отговора на исковата молба,доколкото съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

На 28.09.2012 г. е сключен договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ между първоначалния кредитор „Сибанк“ ЕАД-гр.София /цедент/ и „ЕОС Матрикс“ ООД-гр.София /цесионер/,по силата на който на цесионера са 5 прехвърлени и процесните вземания на горната банка от длъжника Д. С. Д.

/дълг №2346 в приложение №1-неразделна част от договора за цесия-на лист 83 от делото на ГТРС/.Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да уведоми длъжника за цесията,като според разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня,когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.С клаузата на т.5.2 от договора за цесия цедентът „Сибанк“ ЕАД дава съгласие и упълномощава цесионера „ЕОС Матрикс“ ООД да уведоми длъжниците от името на цедента съгласно условията на чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземания.Такова упълномощаване е допустимо и уведомяването на длъжника чрез новия кредитор поражда правните последици по чл.99 ал.4 от ЗЗД /решение №137/02.06.2015 г. по гр.д.

№5759/2014 г.,III г.о.,ГК на ВКС/.В реализация на горните си пълномощия цесионерът изготвя уведомително писмо до длъжника Д. С. Д. /на лист 8 от делото на ГТРС/,за което обаче липсват доказателства да е връчено на Д. преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и преди предявяване на настоящите установителни искове.Със самото връчване по настоящото дело на преписи от исковата молба и приложенията към нея,сред които и горното уведомление,на дата 07.12.2021 г. /съобщение на лист 57 от делото на ГТРС/ длъжникът Д. С. Д. се счита за надлежно уведомен за цесията.Константна е съдебната практика,че цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава,когато изходящото от цедента /в случая по пълномощия от цесионера/ уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба,с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /така решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г.,II т.о.,ТК на ВКС;решение №3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013 г.,I т.о.,ТК на ВКС/.Уведомяването на длъжника настъпва с получаване от същия на препис от исковата молба и приложенията към нея,вкл. уведомлението за цесията.Предвид изложеното съдът намира,че в настоящия случай цесията е надлежно съобщена на длъжника Д. и същата е породила действие за него.Последното следва да бъде съобразено на основание чл.235 ал.3 от ГПК като факт от значение за спорното право,настъпил след предявяване на исковете.Следователно титуляр на процесните вземания спрямо ответника по делото към настоящия момент е именно ищецът и заявител в заповедното производство /цесионер/ „ЕОС Матрикс“ ЕООД,който надлежно е встъпил в 6 правата на предишния кредитор.