Решение № 23 от 29.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Пловдив, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20245001000570 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 15 от 11.01.2024 година, постановено по т. дело № 214/2022година по описа на Окръжен съд – С.З., е осъдено З.А.Д. „Д.Б.Ж. И З.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С.“ № 1, да заплати на Д. И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С.З.“ № 76, вх. А, ет.2, ап. 22, обезщетение в размер на 120 000 лв. по предявен частичен иск за 150 000 лева от 200 000 лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на майка й Н.Н.В. при ПТП на 07.09.2020 г., ведно със законната лихва от 11.09.2020 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен предявеният иск над сумата от 120 000 лв. до претендирания размер от 150 000 лв. като неоснователен.

Осъдено е З.А.Д. „Д.Б.Ж. И З.“ АД, ЕИК ...., да заплати на адвокат П.

К., адрес за призоваване гр. К.” № 6, ет. 4, офис 10, адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер на 4 348, 80 лв. съразмерно с уважената част от иска.

Осъдена е Д. И. Х., ЕГН **********, да заплати на З.А.Д. „Д.Б.Ж. И З.“ 1

АД, ЕИК ...., направените по делото разноски в размер на 182, 60 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.

Осъдено е З.А.Д. „Д.Б.Ж. И З.“ АД, ЕИК ...., да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер 4 800 лв. и сумата от 1 962, 40 лв. за възнаграждения на вещи лица, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от иска.

С определение № 209 от 14.03.2024 година, постановено по т. дело № 214/2022 година на ОС – С.З. в производство по чл. 248 от ГПК, е оставена без уважение молбата на адвокат П. К. за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу постановеното решение са подадени две въззивни жалби.

Ответникът в първоинстанционното производство З.А.Д. „Д.Б.Ж. И З.“ АД е обжалвал решението в осъдителната му част за присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лева при прието съпричиняване от 20%.

Оплакванията са за нарушение на материалния закон и противоречието му със събраните по делото доказателства, както и със съдебната практика.

Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил чл. 52 от ЗЗД, като е определил завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди, несъобразен с обема и интензитета на търпените вреди. Твърди се също, че е определен изключително нисък процент на приноса на пострадалата, изразяващ се в непоставен предпазен колан, без да се съобрази, че съгласно приетите експертизи не би се стигнало до летален изход при наличие на такъв, поради което приносът бил над 50%. По тези съображения се поддържа неоснователност на главния иск, респ. неправилност на решението, с което той е уважен. Посочено е, че решението е неправилно и по акцесорната претенция за лихви с оглед неоснователността на главния иск.

Искането е да се отмени решението в обжалваните части, да се отхвърлят исковете, като се присъдят на жалбоподателя направените разноски. При условията на алтернативност се иска приемане на по-висок процент на съпричиняване.

Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор от адвокат П. К. като пълномощник на Д. И. Х., с изразено становище за нейната неоснователност, с искане за потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.

2

2 от Закона за адвокатурата с включен ДДС. В отговора са развити подробни доводи за неоснователност на оплакванията, изложени във въззивната жалба на застрахователното дружество.

Ищцата в първоинстанционното производство Д. И. Х., представлявана от адвокат К., е обжалвала първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за неимуществени вреди в частта над 120 000 лева до 150 000 лева, по частичен иск от общо 200 000 лева.

Поддържа се, че определеният общ размер на обезщетението е изключително занижен, несъобразен с принципа на справедливост съобразно действително установените неимуществени вреди, с лимитите на обезщетенията по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с икономическите условия в страната, както и със съдебната практика. Твърди се, че съдът е допуснал процесуални нарушения, като е ценил само част от събраните доказателства и е игнорирал друга част, касаеща възражението на ответника за съпричиняване, респ. че не са взети предвид в цялост свидетелските показания, както и изявленията на вещите лица, направени в открито съдебно заседание. Не били обсъдени в пълнота доказателствата, относими към определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Развити са подробни съображения по така поддържаните оплаквания. Посочено е също, че дори при прието съпричиняване съдът следвало да уважи предявения частичен иск от 150 000 лева в пълния му размер, тъй като справедливият размер на обезщетението бил 200 000 лева. Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лева / разликата между 120 000 лева и претендираните 150 000 лева по частичен иск от 200 000 лева/, ведно със законната лихва от 11.09.2020 година до окончателното изплащане на обезщетението. Претендирано е и адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна защита на жалбоподателката на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Срещу въззивната жалба на Д. Х. не е подаден писмен отговор от З.А.Д.

„Д.Б.Ж. И З.“ АД.

По делото е подадена и частна жалба от адвокат П. К. срещу определение № 209 от 14.03.2024 година, постановено в производство по чл.

3

248 от ГПК с твърдения, че същото е неправилно и с искане за отмяната му и за постановяване на ново по същество, с което да се уважи подадената от нея молба по чл. 248 от ГПК. Искането е да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 10224 лева с включен ДДС, както и допълнителни 900 лева с ДДС на основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата поради това, че са проведени пет открити съдебни заседания, или общо 11124 лева. Оспорен е изводът на съда, че адвокатското възнаграждение следва да бъде в нормативно определените размери, действали към датата на сключване на договора, представен към исковата молба, а не съобразно размерите, действали към датата на договора, представен преди последното открито съдебно заседание, проведено на 19.12.2023 година, посочени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с измененията от ДВ бр. 88/2022 година, в сила от 08.11.2022 година.

Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от „З.А.Д. Д.Б.Ж. И З.“ АД с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на обжалваното определение по чл. 248 от ГПК.

Съдът, съобразявайки доводите на страните и доказателства, приема следното: събраните по делото

Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са от лица, имащи правен интерес да обжалват, а именно от ответника срещу осъдителната част на първоинстанционното решение и от ищцата – срещу отхвърлителната му част, като при подаването им е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

За правилността на първоинстанционното решение съдът се произнася само по въведените с въззивните жалби оплаквания.

В случая те се свеждат до справедливия размера на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата, както и до наличието или липсата на съпричиняване от страната на пострадалата, респ. на основание за намаляване на общия размер на обезщетението поради това съпрчиняване съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

На този етап от производството са безспорни обстоятелствата, свързани с настъпване на ПТП на 07.09.2020 година на магистрала „М.“ около град 4

Х., причинено от водача на лек автомобил Н.Т. Е.В.П., при което е настъпила смъртта на пътничката в автомобила Н.В., возеща се на предната лява седалка в автомобил с десен волан. Безспорно е, че починалата при ПТП Н.В. е майка на ищцата Д. И. Х.. Установено е, че автомобилът е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника „З.А.Д. Д.Б.Ж. И З.“ АД. Застрахователното дружество е сезирано с искане за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищцата, на дата 23.02.2022 година, образувана е щета № 0801004749/2020–03, по която е постановен отказ за изплащане на обезщетение, видно от писмо изх. № 2559 от 23.05.2022 година / стр. 17/. Няма спор, че такова не е определено и изплатено както до завеждане на иска – 31.05.2022 година, така и до настоящия момент, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ предявеният пред съда иск е допустим.

На настоящия етап от производството не е въведен като спорен между страните и фактът, че застрахователното дружество е уведомено от водача на автомобила Е.П. за настъпването на ПТП още на 11.09.2020 година, което се установява от писменото доказателство на стр. 103 от първоинстанционното производство. Това е най- ранната дата съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, от която застрахователят следва да заплати лихви за забава, дължими от застрахования като част от застрахователното обезщетение по смисъла на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ.

По първия спорен въпрос – за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата Д. Х. от смъртта Н.В., съдът намира следното:

Д. Х. е единствена дъщеря на починалата при ПТП Н.В.. Към датата на ПТП ищцата е била на тридесет години, а починалата Н.В. – на шестдесет и две години.

Обстоятелствата, на които ищцата е основала своя иск за обезщетение за неимуществени вреди са следните:

Посочено е, че ищцата преживява изключително тежко смъртта на майка си, която била неочаквана и съкрушителна за нея. Връзката помежду им била изключително силна, изпълнена с чувства на обич, уважение и привързаност, те двете винаги си помагали и се подкрепяли, починалата била опора за дъщеря си, ищцата разчитала на нея и се радвала на нейните грижи, 5 морална подкрепа, съвети и напътствия. Починалата била пример за ищцата, която искала да прилича на нея и й се възхищавала. С нейната смърт ищцата загубила моралната и физическата подкрепа на майка си. Твърди се, че ищцата и нейната майка поддържали постоянен контакт помежду си преди случилото се, били много близки. Смъртта на Н.В. причинила на дъщеря й неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължавали и до момента и щели да останат и за в бъдеще, като загубата й била непрежалима.

Случилото се се отразило крайно негативно върху психическото и здравословно състояние на ищцата, която продължавала да страда и скърби.

Починалата била дейна, активна, в добро здравословно състояние, работоспособна, непрекъснато се занимавала с нещо, била опора на ищцата и й помагала винаги, когато имала нужда от нея. При така изложените обстоятелства е претендирано първоначално обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева по частичен иск от 200 000 лева. Частичният иск е увеличен в хода на процеса до 150 000 лева от общо 200 000 лева.

За установяване на изложените в исковата молба обстоятелства, свързани с причинените неимуществени вреди на ищцата от смъртта на нейната майка, по делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Ц.Т.З.,Х.Н.Х. и Е.В.П., разпитани в съдебно заседание на 15.05.2023 година. Съдът възприема показанията на тези свидетели за отношенията между ищцата и майка й и за начина, по който ищцата е приела случилото се и по който се чувства до момента. Свидетелят Х.Х. е съпруг на ищцата. Съдът обсъжда показанията на този свидетел при спазване на изискването на чл. 172 от ГПК, приемайки, че те не противоречат, а напротив съответстват на останалите свидетелски показания и не се опровергават от други доказателства по делото, като взема предвид, че този свидетел има найпреки и непосредствени впечатления за състоянието на ищцата.