Решение № 5284 от 04.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5284 гр. С., 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110133418 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Б. С. П., чрез адв. Й., срещу В. П. Й., с която е предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на В. П. Й. да заплати на Б. С. П. сумата в размер на 4499,18 британски лири или 5146,62 евро, представляваща главница по договор за заем от 27.06.2017 г., ведно със законната лихва от 22.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, а в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на В. П. Й. да заплати на Б. С. П. сумата от 4499,18 британски лири или 5146,62 евро, получени без основание от Л. Георгиева Жечева - наследодател на В. П. Й., ведно със законната лихва от 22.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че с Л.Г.Ж. – наследодател на В. П. Й., имал неформални заемни правоотношения, по силата на които на 27.06.2017 г., в качеството си на заемател, предоставил на Л.Ж., в качеството на заемополучател, сумата в размер на 4499,18 британски лири, представляващи паричен заем, предназначен за покриване на битови и лични нужди на заемополучателя. Сумата била преведена от сметка на ищеца в „Лойдс банкинг груп“, Великобритания към сметка на Л.Ж. в „Уникредит Булбанк“ АД, България, която била в евро, поради което получила сумата в евро. Между страните не била постигната уговорка за изплащане на лихва, нито относно краен срок за връщане на заема. На 10.07.2018 г. Л.Ж. починала и оставила за свой наследник В. П. Й.. Поддържа, че до момента на подаване на исковата молба не били извършвани плащания за погасяване на заема. Предвид изложеното, счита, че исковата молба следва да се приеме за покана по смисъла на чл. 240, ал. 4 ЗЗД за връщане на заема.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди В. П. Й. да му заплати сумата в размер на 4499,18 британски лири или 5146,62 евро (ако съдът приеме, че заемът е получен е евро), представляващи подлежащи на връщане заемни суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.06.2022 г. до окончателното плащане. При условията на евентуалност, в случай че съдът не приеме аргументите за наличие на заемно правоотношение между ищеца и Л.Ж., ищецът твърди, че извършените от него преводи по банков път към сметка на Л.Ж. са без правно основание, поради което получената сума 1 подлежала на връщане. Ето защо, при условията на евентуалност, ищецът моли съда да осъди В. П. Й. да му заплати сумата от 4499,18 британски лири или 5146,62 евро (ако съдът приеме, че заемът е получен е евро), като получени без основание от наследодателя Л.Ж..

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК В. П. Й., чрез адв. П., е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че Л.Ж. не била поела задължение за връщане на процесната сума. Твърди, че майка Л.Ж. и ищецът се запознали през 2014 г. и малко след това заживели заедно на съпружески начала. Ищецът работил в заведение, притежавано от Л.Ж., където бил назначен като управител. Ищецът винаги разчитал на Л.Ж., тя го подкрепяла във всичко, включително като го приела в дома си да живее с нея и нейното семейство. Л. била добре обезпечена, разполагала с частен бизнес. Преведените по нейна сметка пари били дадени с дарствено намерение от страна на Б. в знак на благодарност за направеното от нея. Твърди, че ищецът и майка са живеели във фактическо съжителство, поради което не можело да се говори за неоснователно обогатяване в отношенията помежду им. Счита, че правата и задълженията, които имат лицата, живеещи във фактическо съжителство, били насочени към осигуряване на семейното благополучие, поради което не можело да се предявява иск за връщане на средствата, които са дадени по време на това съжителство за битови нужди на семейството.

Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:

От представеното по делото от „УниКредит Булбанк“ АД банково извлечение (л.94 от делото), се установява, че на 27.06.2017 г. по банковата сметка на Л.Г.Ж. е постъпила сумата в размер на 4950 евро, като в основание за превода е посочено следното: „ИМЕ GPP Ref.:**********, 4950 EUR, 1.9500, ********, 123 TИМЕ“.

От представеното по делото Удостоверение за наследници № 1524/16.07.2018 г. (л.9 от делото) се установява, че Л.Г.Ж. е починала на 10.07.2018 г. и към този момент е оставил за наследник по закон своята дъщеря В. П. Й., ЕГН **********.

Установява се, че с Решение № 11199 от 14.10.2022 г., постановено по гр.д. № 41165/2021 г. по описа на СРС, ГО, 80 състав, е допуснато на основание чл. 61, ал. 1 от ЗН приемане по опис на наследството, останало от Л.Г.Ж., ЕГН **********, починала на 10.07.2018 г., от нейната дъщеря и законен наследник В. П. Й., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своя баща П. М. Й., ЕГН **********, което наследство се състои от следното имущество:

1. 1/2 (една втора) идеална част от ДВОРНО МЯСТО, находящо се в АДРЕС, съставляващо УПИ II[1]606 от кв. 187 а, по плана на гр. С., м. „О.“, цялото с площ 516 кв.м., при граници: от изток- ул. „М.”, от запад- УПИ I, от север - УПИ III - 605 и от юг УПИ I 607, заснето в кадастралната карти и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-53 от 23.11.2011 г. на ИД на АГКК като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******** /стар идентификатор ***********, **********/, с адрес: гр. С., СО, район „С.“, ул. „М.” №7, с предназначение на територията: урбанизирана, с площ 494 кв.м., при съседи: ПИ с идентификатор *********, ПИ с идентификатор *********, ПИ с идентификатор **********, ПИ с идентификатор **********, ПИ с идентификатор **********, ПИ с идентификатор **********, с пазарна стойност в размер на 62 800.00 лева без ДДС;

2. ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, изградена в груб строеж, без Акт обр.16 за въвеждане в експлоатация, със застроена площ 115.10 кв.м., на един етаж, състояща се от три спални, дневна с трапезария, склад, тераса, преддверие и коридор, съгласно одобрения архитектурен проект, находяща се в гореописания поземлен имот, а именно: дворно място, 2 находящо се в АДРЕС, съставляващо УПИ II-606 от кв. 187 а, по плана на гр. С., м.„О.“, цялото с площ 516 кв.м., при граници: от изток - ул.„М.”, от запад- УПИ I, от север - УПИ III - 605 и от юг УПИ I - 607, заснето в кадастралната карти и регистри, одобрени със Заповед № 2 РД-18-53 от 23.11.2011 г. на ИД на АГКК като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******** /стар идентификатор ***********, **********/, с адрес: гр. С., СО, район „С.“, ул.

„М.” №7, с предназначение на територията: урбанизирана, с площ 494 кв.м., при съседи: ПИ с идентификатор *********, ПИ с идентификатор *********, ПИ с идентификатор **********, ПИ с идентификатор **********, ПИ с идентификатор **********, ПИ с идентификатор **********, с пазарна стойност в размер на 139 200.00 лева без ДДС;

3. Товарен автомобил марка „Volkswagen“, модел „Tiguan“, peг. № НОМЕР, година на производство: 2011г., шаси № ************ рама *********** , двигател № ************, обем на двигател: 1968, мощност: 103 kW, цвят: сив, тип на двигателя: дизел, с пазарна стойност в размер на 15 070.00 лева без ДДС;

4. Налични парични средства в размер на 305.04 лева по банкова сметка в лева с № НОМЕР, открита в „Централна кооперативна банка“ АД;

5. Налични парични средства в размер на 182.51 евро, с левова равностойност в размер на 357.51 лева, по банкова сметка в евро с № НОМЕР, открита в „УниКредит Булбанк“ АД;

6. Задължение в размер на 34 449.49 лева по договор за ипотечен кредит от 01.08.2016 г., сключен с „Банка ДСК“ АД, по който наследодателят Л.Г.Ж. е била солидарно задължено лице заедно с А.Б. С.а;

7. Капитал в размер на 2.00 лева в „Суити плейс“ ЕООД, ЕИК **********, на което едноличен собственик на капитала е бил наследодателят Л.Г.Ж..

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.Ц.Т. (на страната на ищеца), В.С. Й. и В.Л.Д. (на страната на ответника).

Свидетелят И.Ц.Т. заявява, че е познавал Л.Ж., с която били комшии на бул. „О.“, а Б.

П. познава от около 2016 г. Изяснява, че Л. и Б. живеели на семейни начала и държали под наем търговски обект-кафене, където всяка сутрин пиели кафе със свидетеля Т.. Твърди, че пролетта на 2017 г. Л.Ж. споделила на свид. Т., че имала финансови затруднения, поради което през месец май или юни 2017 г. Б. П. щял да й преведе около 10 000 лв. от Англия, тъй като преди това работил там. Л. не конкретизирала за какво точно са й били необходими тези пари, а казала единствено, че имала нужда от тях. На следващо място, свидетелят Т. изяснява, че не е бил свидетел на уговорки между Б. П. и Л.Ж. относно процесната парична сума, като заявява, че доколкото знае Б. е дал тези пари на заем. Свидетелят твърди, че не знае и подробности по отношение на уговорката между тях, дали сумата е била предадена за определен срок, с определена лихва и т.н.

Свидетелят В.С. Й. – съпруга на П. М. Й. – баща на В. П. Й., показанията на която съдът преценява съобразно чл. 172 ГПК, заявява, че с Л.Ж. живеели заедно в една къща, като имало период от време, в който и Б. П. живеел в същата къща. Изяснява, че запознанството между Л. и Б. датирало от около 2014 г., като почти от самото начало ти живеели заедно, като от време на време оставали да пренощуват в заведението, което Л. имала, а също така Б. идвал и в къщата. Заявява, че през 2018 г. Б. постоянно живеел в къщата, като през целия период бил заедно с Л.Ж.. На следващо място, свидетелят Й. твърди, че не знае да е имало случай, в който Л. да е имала нужда от финансова помощ и да е търсила парични средства от Б., тъй като била материално подсигурена. Тя самата помагала на Б., тъй като в началото на връзка имало период от неговия живот, в който той нямал пари и тя му помагала. В общи линии тя била човекът, който помагал на Б., неин бил и бизнесът. Отношенията между тях двамата били добри. Тя му подала ръка още от самото начало и много му помагала, поради което имало парична сума, която Б. С. П. превел по банковата сметка на Л.Ж. с цел благодарност за това, че преди това тя се грижела за него, като свидетелят Й. изяснява, че не 3 знае за конкретен размер на сумата. Твърди още, че с Л. били в нормални взаимоотношения, за хора които живеят в една къща – говорили си, поздравявали се. Б. живеел постоянно в къщата през 2018 г., преди Л.Ж. да почине, а и след нейната смърт също.

Свидетелят В.Л.Д. – баба на В. П. Й., показанията на която съдът преценява съобразно чл. 172 ГПК, заявява, че познава Б. П., който се запознал с дъщеря й Л.Ж. и работели в едно кафе. Изяснява, че Л.Ж. и Б. П. се запознали през 2014 г. и се разбирали много добре.

Впоследствие двамата работили заедно - тя наела кафе сама и после той се присъедини към нея, като договорът бил за една година и след като срокът му изтекъл, освободили кафето и намерили друго през 2015 г. Л. и Б. живеели заедно в кафето и в къщата, в която живеели свид. Д. и дъщеря й. Свидетелят Д. изяснява още, че Б. дошъл в къщата, когато Л.Ж. била на легло през 2018 г., когато тя била оперирана. След смъртта на Л.Ж. Б. останал да живее в къщата една година. Л. нямала никакви финансови затруднения, като свид. Д. не е чувала Л. да е искала пари на заем от Б.. В периода, в който Б. и Л. били заедно той работел при нея в търговския обект -кафене. След образуване на производството по делото свид. Д. научила, че Б. е превеждал пари на Л., а преди това не знала същият да е превеждал пари на Жечева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: