Решение № 103 от 17.10.2023, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Нови пазар, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Административно наказателно дело № 20233620200327 по описа за 2023 година

Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят Д. Ю. А., в подадената жалба заявява, че не е съгласен с наказателно постановление №23-0280-000184/16.06.2023 г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР – Ш., РУ – гр. Каолиново. На посочената в постановлението дата той действително управлявал моторно превозно средство, на което предната дясна светлина не работела. При спирането му за проверка от контролните органи автомобилът имал работещи габаритни светлини и мигачи.

Била неработеща само една стоп светлина, като се установило, че крушката е изгоряла.

Жалбоподателят казал на полицейските служители, че веднага ще смени крушката на стоп светлината, както и ще поправи фара. В същия ден сутринта като потеглили проверил колата и всички светлини тогава работели. Понеже пътят, по който жалбоподателят шофирал бил в ремонт, А. предполага, че стоп светлините и светлината на фара са изгорели при попадането на автомобила в неравностите по пътя. След като проверяващите заминали, жалбоподателят намерил резервни крушки и поправил светлините. Предвид тези изложени обстоятелства жалбоподателят счита, че не е управлявал автомобила с опасна техническа неизправност. Той се движил в населено място с 30 км/ч, като автомобилът нямал стърчащи елементи, счупено стъкло, или други повреди, които да представляват опасна техническа неизправност, а и колата била минала технически преглед три-четири дни преди спирането на жалбоподателя от полицейските служители. Изтъквайки тези обстоятелства жалбоподателят смята, че случаят може да се окачестви като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Затова той моли съда да отмени наказателното постановление и да му присъди направените по делото разноски.

1

Въззиваемата страна не изпраща представител на откритото съдебно заседание, но в подадена по делото молба, процесуалният представител на въззиваемата страна юрисконсулт. В. Д. заявява, че счита жалбата за неоснователна. Намира, че административното нарушение в случая е безспорно установено и жалбоподателят действително е управлявал моторно превозно средство с несветещи преден десен фар на къса светлина и всички светлинни източници на стоп светлини. Тези неизправности представлявали опасни такива по смисъла на чл.37, ал.6 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, във вр. с т.4.1 и 4.3 от Приложение №5 към чл.31, ал.1 от Наредбата.

Представителят на въззиваемата страна твърди също, че в хода на административното производство не са били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Деянието не представлявало маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкривало по-ниска степен на обществена опасност спрямо деяния от същия вид, а и съгласно чл.189з от ЗДвП за нарушения на същия закон не следвало да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Поради това въззиваемата страна моли, съдът да постанови решение, с което наказателното постановление да бъде потвърдено и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.

С акт за установяване на административно нарушение серия №222 от 31.05.2023 г. актосъставителят К. Г. К. е констатирал, че на 19.05.2023 г., в 10, 58 часа в с. Н., по ул.

„***”, пред дом №*, по посока от с. Хърсово, към с. Вълнари, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил Пежо „***“, с рег. №***, собственост на дружество, със съвкупност от технически неизправности по управляваното МПС, като не светил преден фар на къси светлини и всички светлинни източници на стоп светлините на превозното средство.

Актосъставителят е посочил, че с това жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Въз основа на този акт е издадено наказателно постановление №23-0280000184/16.06.2023 г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР – Ш., РУ – гр. Каолиново, с което за установеното нарушение и на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 500 лв.

Съдът счита, че актът за установяване на административното нарушение и съставеното въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи. Това се установява от приложените по делото заверени копия на заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР, с която са определени лицата, които могат да осъществяват контролна дейност по ЗдВП и да издават наказателни постановления, както и заповед №211/26.01.2022 г. на Директора на ОДМВР – Ш., с която е определен списък на служителите, работещи в звената на ОДМВР Ш., които осъществяват охранителна дейност и имат право да съставят актове за установяване на административни нарушения, и в която фигурира името на актосъставителя.

2

Съдът счита, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а и в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват правото на защита на жалбоподателя и са основания за отмяна на наказателното постановление на това основание.

От събраните доказателства по делото – показанията на свидетелите К. Г. К., И. С. И. и М.М.Б., както и от представеното писмено доказателство – справка за нарушител/водач, съдът приема за установено с категоричност следното: На 19.05.2023 г. жалбоподателят се движил с товарен автомобил Пежо „***“, с рег. №*** в с. Н., обл. Ш.. Преминавайки по ул.

„***”, пред дом №*, по посока от с. Хърсово, към с. Вълнари, той бил спрян за проверка от свидетелите К. Г. К. и И. С. И. – полицейски служители, изпълняващи задълженията си по контрол на безопасността на движението. Поводът за спирането на жалбоподателя бил това, че свидетелите забелязали, че десният фар на автомобила не свети. Жалбоподателят тогава отворил капака му, започнал да го удря с юмрук и се опитвал да го поправи, но не успял.

Двамата свидетели тогава решили да извършат цялостна проверка на всички светлини на автомобила. Така установили, че освен десният фар на колата, който не работел на къси светлини, не светели и стоп светлините на автомобила, а и единият стоп бил счупен.

Установявайки тези нарушения, свидетелят К. съставил на жалбоподателя акта за установяване на административно нарушение, с който акт жалбоподателят изразил несъгласие.

Горепосочените факти съдът приема за доказани с категоричност от събраните по делото доказателства и най-вече от показанията на свидетелите К. и И., на които съдът счете, че следва да даде вяра, тъй като не открива основание за противното. По делото са изслушани и показанията на посочения от жалбоподателя свидетел М.М.Б., който заявява, че в същия ден, преди жалбоподателят да отиде с колата в с. Н., го е взел от отбивка край гр.

Ш.. Така свидетелят пътувал с жалбоподателя до с. Златна нива и твърди, че както задните, така и предните светлини на автомобила на жалбоподателя работели, включително и стоп светлините, като и самият жалбоподател изрично помолил свидетеля да гледа дали всички светлини работят, докато ги включва. Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел в частта им, в която твърди, че е възприел всички светещи светлини на автомобила, тъй като счита, че те целят да подкрепят тезата на жалбоподателя. Но дори и показанията на свидетеля Б. да се приемат за правдиви, то е безспорно, че няколко часа по-късно, при спирането на жалбоподателя за проверка в с. Н., предният му десен фар е бил неработещ на къси светлини и стоп светлините на колата не са светели. Това без съмнение представлява нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗдВП, изискваща движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически изправни. Проверката за техническата изправност на превозните средства е по реда, регламентиран в Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, където в чл.31, ал.1 е предвидено, че периодичните прегледи на уредбите и механизмите на превозните средства, които имат връзка с безопасността на движението, се 3 извършват при спазване на методика по Приложение №5 към наредбата. В т.4 от въпросната методика са дадени критериите за оценка на неизправностите по светлини, светлоотражатели и електрическо оборудване. Така в т.4.1 липсващата светлина на фар е обозначена като значителна неизправност, а в т.4.3 нефункциониращите стоп светлини са обозначени като опасни неизправности. Следователно жалбоподателят се е движил с неизправности по автомобила, които са квалифицирани като значителна и опасна. В чл.37, ал.6 от Наредбата е предвидено, че превозно средство с неизправности, попадащи в повече от една от групите неизправности, се класифицира в групата, отговаряща на позначителната неизправност. Предвид това и законосъобразно жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.6 т.3 от ЗДвП.

Съдът счита, че осъщественото от жалбоподателя административно нарушение е доказано безспорно, поради което и законосъобразно спрямо него е издадено наказателното постановление. Съдът не приема тезата на жалбоподателя, че деянието може да се окачестви като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДвП предвиждаща, че за нарушенията на ЗДвП не се прилагат разпоредбите на чл.28 и чл.58г от ЗАНН.

Относно наложеното наказание, то е видно, че същото е законосъобразно определено по вид и размер. То е конкретно регламентирано в законовата разпоредба, без възможност за преценка между минимален и максимален размер.

Предвид гореизложеното съдът намира, че подадената от жалбоподателя жалба е неоснователна, а обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно и обосновано, следва да се потвърди.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски в настоящото производство, определени по реда на АПК, който от своя страна препраща към разпоредбите за разноски в ГПК. От страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган юрисконсулт В. Д., е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен от съда. Искането е основателно и съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., които следва да се заплатят от жалбоподателя..

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0280-000184/16.06.2023 г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР – Ш., РУ – гр. Каолиново, с което на Д. Ю. А., с ЕГН **********, от гр. Ш., ул. „***“ №26, на основание чл.179, ал.6, т.3 от от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание глоба от 500 лв. (петстотин лева), за извършено административно нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от същия закон.

ОСЪЖДА Д. Ю. А., с ЕГН **********, от гр. Ш., ул. „***“ №26 да заплати на 4

Областна Дирекция на МВР – Ш. разноски по делото в размер на 80 лв. (осемдесет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________

5