Определение № 23525 от 28.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23525 гр. София, 28.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110156400 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Постъпила е Заявление с вх. № 159513/19.05.2026 г. от ищците А. И. К., Г. Г. К., С. Г. С. и Я. П. С., чрез адв. С. К., с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 7679/27.04.2026 г., в частта за разноските. В заявлението се иска вместо присъдените на всеки един от ищците разноски в размер на по 55,73 евро, ответникът „БЕ“ АД да бъде осъден да заплати на всеки от ищците разноски в размер на по 230,25 евро, от които 25,73 евро държавни такси и 204,52 евро адвокатско възнаграждение.

В молбата се поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение от по 30 евро за всеки ищец е прекомерно ниско и не съответства на извършената от процесуалния представител работа. Излагат се доводи, че по делото са били събрани и приложени различни писмени доказателства — бордни карти, писмо от летище „Варна“ и справка от картограф, както и че процесуалният представител е извършил преводи от английски език.

Поддържа се и че делото е с висока правна сложност, тъй като исковете са основани на правото на Европейския съюз и специални разпоредби на Регламент (ЕО) № 261/2004.

По заявлението е постъпило становище от ответника „БЕ“ АД, с което се оспорва искането за изменение на решението в частта за разноските. Ответникът поддържа, че присъдените разноски са разумни, пропорционални и съобразени с действителния обем на извършените процесуални действия, както и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, налагаща присъждане на пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира заявлението за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и насочена срещу подлежащ на изменение в частта за разноските съдебен акт. Разгледано по същество, молбата е неоснователно.

С постановеното по делото Решение № 7679/27.04.2026 г. съдът е уважил изцяло 1 предявените от ищците искове за заплащане на обезщетение по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 за закъснение на полет FB6838 от 16.09.2025 г. по направление Djerba/DJE – Varna/VAR. При този изход на спора съдът е приел, че ищците имат право на разноски съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. В решението са присъдени на всеки от ищците разноски в размер на по 55,73 евро, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на по 30 евро.

При постановяване на решението съдът е обсъдил представения договор за правна защита и съдействие, по силата на който ищците са договорили с процесуалния си представител възнаграждение от по 400 лв., равностойни на 204,52 евро, за всеки един от исковете. Обстоятелството, че такова възнаграждение е договорено и заплатено, само по себе си не задължава съда да го възложи изцяло в тежест на насрещната страна. Договорът между страната и адвоката урежда вътрешните им отношения, но подлежащият на присъждане размер на разноските спрямо загубилата страна подлежи на самостоятелна съдебна преценка за необходимост, разумност и съразмерност.

Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Именно по това възражение съдът се е произнесъл в решението и е приел, че претендираният размер от по 204,52 евро за всеки от четиримата ищци е прекомерен спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото и спрямо конкретно извършените процесуални действия.

Настоящият съдебен състав не намира основание да изменя този извод.

Делото е образувано по четири обективно кумулативно съединени иска, но всички те се основават на една и съща фактическа обстановка — един и същ полет, една и съща дата, един и същ ответник, едно и също твърдяно закъснение, един и същ правен източник и еднакъв размер на претендираното обезщетение. Разликата между ищците се свежда до тяхната индивидуализация като пътници и до съответните бордни карти. Поради това положеният адвокатски труд не се увеличава механично според броя на ищците в степен, която да обоснове присъждане на пълния претендиран хонорар поотделно за всеки от тях.

Фактическата обстановка по делото не е била сложна. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които са били приети от съда. Не са събирани гласни доказателства, не са назначавани експертизи, не са изисквани допълнителни доказателства след подаване на исковата молба и не са възникнали усложнения при доказването на спорните факти.

Доказателствата са относими към стандартни обстоятелства при искове по Регламент (ЕО) № 261/2004 — наличие на полет, качество на пътници, час на пристигане и разстояние между летищата.

Неоснователен е доводът, че изготвянето на писмено запитване до летище, извличането на справка от картограф и преводът на бордни карти обуславят по-висок размер на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение. Тези действия са общи за всички ищци и не представляват самостоятелен значителен процесуален труд по всеки един от четирите иска. Освен това преводите са на кратки и сходни по съдържание документи, 2 съдържащи повтаряща се информация относно полета, местата и пътниците.

Не се установява и висока правна сложност. Обстоятелството, че исковете се основават на пряко приложим акт на правото на Европейския съюз, не води автоматично до извод за повишена правна сложност на всяко дело от този вид. Предметът на спора е типичен за исковете по Регламент (ЕО) № 261/2004 — обезщетение за закъснял полет. Правните въпроси по делото са били ясно очертани в исковата молба, отговора и доклада, като не се е наложило събиране на специализирани доказателства, отправяне на преюдициално запитване или провеждане на усложнено съдебно дирене.

От значение е и процесуалното развитие на делото. В единственото проведено открито съдебно заседание ищците не са се явили и не са изпратили процесуален представител.

Съдът е обявил проекта за доклад за окончателен, констатирал е липсата на други доказателствени искания, приключил е съдебното дирене и е дал ход на устните състезания.

Следователно по делото не са били извършвани допълнителни процесуални действия от страна на процесуалния представител на ищците в съдебно заседание, които да налагат различна преценка на размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Не може да бъде споделен и доводът, че претендираният размер следва да бъде присъден единствено защото съответства на размер по Наредбата за адвокатските възнаграждения.

При преценката на разноските съдът съобразява действително необходимия и разумен размер на адвокатското възнаграждение с оглед конкретното дело. Размерите по наредбата не могат да се прилагат механично като задължителна долна граница, когато това би довело до възлагане върху загубилата страна на разноски, несъответни на действителната фактическа и правна сложност и на реалния обем на извършената работа.

При тези данни присъденият размер на адвокатско възнаграждение от 120 евро общо, разпределен по 30 евро за всеки от четиримата ищци, съответства на конкретно положения адвокатски труд, на стандартния характер на спора, на липсата на усложнения в доказването и на липсата на процесуално представителство в откритото съдебно заседание. Съдът намира, че този размер не обезценява положения труд, а отразява разумния и възстановим от насрещната страна размер на разноските за адвокатска защита в настоящото производство.

Що се отнася до държавните такси, същите са отчетени и присъдени в решението. В тази част заявлението не сочи основание за изменение на съдебния акт.

Ето защо искането за изменение на Решение № 7679/27.04.2026 г. в частта за разноските следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Заявление с вх.

№ 159513/19.05.2026 г. от ищците А. И. К., Г. Г. К., С. Г. С. и Я. П. С., чрез адв. С. К., за изменение на Решение № 7679/27.04.2026 г., постановено по гр. д. № 20251110156400 по 3 описа на Софийски районен съд за 2025 г., 175 състав, в частта за разноските, с която се иска ответникът „БЕ“ АД да бъде осъден да заплати на всеки от ищците вместо по 55,73 евро разноски, по 230,25 евро разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23525 гр. София, 28.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110156400 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Постъпила е Заявление с вх. № 159513/19.05.2026 г. от ищците А. И. К., Г. Г. К., С. Г. С. и Я. П. С., чрез адв. С. К., с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 7679/27.04.2026 г., в частта за разноските. В заявлението се иска вместо присъдените на всеки един от ищците разноски в размер на по 55,73 евро, ответникът „БЕ“ АД да бъде осъден да заплати на всеки от ищците разноски в размер на по 230,25 евро, от които 25,73 евро държавни такси и 204,52 евро адвокатско възнаграждение.

В молбата се поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение от по 30 евро за всеки ищец е прекомерно ниско и не съответства на извършената от процесуалния представител работа. Излагат се доводи, че по делото са били събрани и приложени различни писмени доказателства — бордни карти, писмо от летище „Варна“ и справка от картограф, както и че процесуалният представител е извършил преводи от английски език.

Поддържа се и че делото е с висока правна сложност, тъй като исковете са основани на правото на Европейския съюз и специални разпоредби на Регламент (ЕО) № 261/2004.

По заявлението е постъпило становище от ответника „БЕ“ АД, с което се оспорва искането за изменение на решението в частта за разноските. Ответникът поддържа, че присъдените разноски са разумни, пропорционални и съобразени с действителния обем на извършените процесуални действия, както и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, налагаща присъждане на пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира заявлението за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и насочена срещу подлежащ на изменение в частта за разноските съдебен акт. Разгледано по същество, молбата е неоснователно.

С постановеното по делото Решение № 7679/27.04.2026 г. съдът е уважил изцяло 1 предявените от ищците искове за заплащане на обезщетение по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 за закъснение на полет FB6838 от 16.09.2025 г. по направление Djerba/DJE – Varna/VAR. При този изход на спора съдът е приел, че ищците имат право на разноски съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. В решението са присъдени на всеки от ищците разноски в размер на по 55,73 евро, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на по 30 евро.

При постановяване на решението съдът е обсъдил представения договор за правна защита и съдействие, по силата на който ищците са договорили с процесуалния си представител възнаграждение от по 400 лв., равностойни на 204,52 евро, за всеки един от исковете. Обстоятелството, че такова възнаграждение е договорено и заплатено, само по себе си не задължава съда да го възложи изцяло в тежест на насрещната страна. Договорът между страната и адвоката урежда вътрешните им отношения, но подлежащият на присъждане размер на разноските спрямо загубилата страна подлежи на самостоятелна съдебна преценка за необходимост, разумност и съразмерност.

Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Именно по това възражение съдът се е произнесъл в решението и е приел, че претендираният размер от по 204,52 евро за всеки от четиримата ищци е прекомерен спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото и спрямо конкретно извършените процесуални действия.