Решение № 892 от 16.10.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 892 гр. Добрич, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20243230104086 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по предявени от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: *** представлявана от члена на съвета на директорите - З. Н. Д., чрез процесуалния му представител - юрк. С. К., осъдителни искове по чл. 415, ал.1, т.3 от ГПП срещу Д. В. Г., с ЕГН **********, с адрес: ***. Ищецът моли, съдът да осъди ответника да му заплати, следните суми, прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от „Креди Йес“ ООД с договор за цесия от 12.01.2024г., дължими по договор за заем №658542/16.06.2022г., сключен между Д. В. Г. /заемател/ и „Креди Йес“ ООД /Заемодател/, а именно: 729.00 лева, включваща: главница в размер на 304.11 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2024г. до окончателното изплащане на задължението, неустойка в размер на 241.14 лева, както и за сумата от 25.16 лв. - договорна лихва за периода от 16.06.2022г. до 22.12.2022г, както и сумата от 25.00 лв. - заплатени от заявителя съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №3277/2024г. по описа на ДРС.

В исковата молба се твърди, че между ответника и „Креди Йес“ ООД е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем №658542/16.06.2022г. По силата на съглашението, „Креди Йес“ ООД е предоставило на ответника сумата от 400,00 лева. Ответникът от своя страна се е задължил да върне сумата на 27 седмични вноски, всяка в размер на 27.00 лв.при месечна възнаградителна лихва от 3,340 %, ГПР – 49.075%. Общата сума за плащане е уговорена в размер на 444.49 лв. Задължението е следвало да се изплати до 22.12.2022 г., но Д. В. не е погасил изцяло кредита. Същият е извършил плащания по договора за заем в общ размер на 189.00 лв.

В чл. 6 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя да 1 представи на кредитодателя обезпечение в тридневен срок от сключването му - гарант, който да отговаря на изискванията по чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора. Поради неизпълнение на това задължение, на Д. В. му е начислена неустойка по чл. 8 от договора, която към момента на подаване на исковата молба възлиза на 241.14 лева.

Вземанията на поръчителя към ответника са били прехвърлени от „Креди Йес“ ООД на ищеца с договор за цесия от 12.01.2024 г. Д. В. е бил надлежно уведомен за цесията, чрез писмо-уведомление, изпратено му с писмовна пратка с обратна разписка, получено лично от адресата на 01.03.2024г.

Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.10 от ГПК за процесните вземания, като основанието за възникването на паричните вземания е визиран запис на заповед от 16.06.2022г, при предявяване /като същият е предявен на Д. В. на 17.06.2022г/, който обезпечава договора за заем от 16.06.2022г. Районен съд Добрич не е уважил заявлението на ищеца за процесните суми, като е отказал да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д №3277/2024г., видно от влязло в сила Разпореждане №6409/12.11.2024г.

Настоящото производство е образувано в изпълнение на указанията на заповедния съд, дадени с горецитирания съдебен акт.

Прави се искане, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми, прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от „Креди Йес“ ООД с договор за цесия от 12.01.2024 г.:

1. 304.11 лева, представляваща главница по договор за паричен заем №658542/16.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в ДРС до окончателно плащане на сумата;

2. 25.16 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.06.2022г до 22.12.2022г.;

3. 241.14 лева, представляваща неустойка по чл. 8 от Договора.

ГПК.

Ответникът не е подал отговор в законоустановения срок по чл.131 от Съдът, като взе предвид искането на ищцата за постановяване на неприсъствено решение, намира следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, по чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, по чл. 92, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 8 от Договора и чл. 14 от ОУ във вр. чл. 99 от ЗЗД.

В тежест на ищеца, е по иска за главницата да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и „Креди Йес“ ООД по договор за заем; изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на главницата на длъжника, както и настъпила изискуемост на задължението за връщане на сумата; наличие на валидно 2 сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане между „Креди Йес“ ООД и ищеца, за която да е бил надлежно уведомен длъжника.

В тежест на ищеца е по иска за възнаградителна лихва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и „Креди Йес“ ООД по договор за потребителски кредит; изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на главницата на длъжника; уговорка за плащане на възнаградителна лихва, размер на лихвата, както и изискуемостта на претендираната лихва; наличие на валидно сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане между „Креди Йес“ ООД и ищеца, за която да е бил надлежно уведомен длъжника.

В тежест на ищеца е по исковете за заплащане на неустойки да установи наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между „Креди Йес“ ООД и ответника по договор за потребителски кредит; уговорка за заплащане на неустойка поради неизпълнение на чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или поради несъответствие на обезпечението с изискванията по чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора и поради неизпълнение на договорните задължения считано от шестдесетия ден от падежната дата; размер на неустойката по чл. 8 от договора и по чл. 14 от ОУ; наличие на валидно сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане между „Креди Йес“ ООД и ищеца, за която да е бил надлежно уведомен длъжника.

В тежест на ответника, е да докаже, че е изпълнявал задълженията си по договора за потребителски кредит, за което обстоятелство същият не сочи доказателства, както и че е предоставил обезпечение на кредитодателя гарант, отговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ.

Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, предвижда възможност ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение при наличието на няколко отрицателни предпоставки - „Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие“.

Тези отрицателни предпоставки са налице по настоящото дело, тъй като ответникът не представи отговор на исковата молба, не се яви в първото заседание и не направи искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Ищецът се възползва от правото си по чл. 238, ал. 1 от ГПК и в първото редовно заседание, проведено на 09.10.2025г. направи искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато:

1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;

2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги 3 доказателства.

От представените по делото писмени доказателствени средства може да бъде направен вероятен извод за основателност на претенцията.

Съдът, като съобрази и предпоставките по чл. 239, ал. 1 от ГПК, в първото съдебно заседание прекрати съдебното дирене и обяви, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

Ето защо, с оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските:

При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски.

Представил е списък по чл. 80 от ГПК, с който претендира разноски в размер на 590.00 лева (440,00 лева - юрисконсултско възнаграждение; 125.00 лева - държавна такса за исковото производство и 25.00 лева - държавна такса за образуване на ч.гр.д. №3269/2024 г.).

В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 325.00 лева разноски по гр.д. №4086/2024 г. по описа на Районен съд Добрич.

Размерът на юрисконсултското възнаграждение от 200,00 лева е определен по реда на чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

В тежест на ответника, не следва да бъде възлагана държавна такса за образуване на ч. гр. д. №3277/2024 г. по описа на Районен съд Добрич. Това е така, защото настоящото производство не е продължение на заповедното производство, водено пред Районен съд Добрич. С исковата молба са предявени претенции, които произтичат от договор за заем, докато в заповедното производство са предявени вземания от запис на заповед.

При тези мотиви, Районен съд Добрич

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. В. Г., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: *********, по предявения иск с правно основание по чл.

240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, сумата от 304.11 лв. /триста и четири лева и единадесет стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски кредит №658542/16.06.2022г., сключен между Д. В. Г.

/заемател/ и „Креди Йес“ ООД /Заемодател/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2024г. до окончателно плащане на сумата, което вземане е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от „Креди Йес“ ООД с договор за цесия от 12.01.2024г.

4

ОСЪЖДА Д. В. Г., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: *********, по предявения иск с правно основание по чл.

240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, сумата от 25.16 лв. /двадесет и пет лева и шестнадесет стотинки/ - договорна лихва за периода от 16.06.2022г. до 22.12.2022г., което вземане е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от „Креди Йес“ ООД с договор за цесия от 12.01.2024г.

ОСЪЖДА Д. В. Г., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: *********, по предявения иск с правно основание по чл.

92, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 8 от Договора във вр. чл. 99 от ЗЗД, сумата от 241.14 лв. /двеста четиридесет и един лева и четиринадесет стотинки/, представляваща неустойка по чл. 8 от Договора, което вземане е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от „Креди Йес“ ООД с договор за цесия от 12.01.2024г.

ОСЪЖДА Д. В. Г., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: *********, сумата от 325.00 лв. /триста двадесет и пет лева/ - съдебни разноски по гр. д. № 4086/2024 г. по описа на Районен съд Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5