Определение № 24 от 07.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24 гр. Благоевград, 07.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20241200501331 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Настоящата инстанция е сезирана с частна жалба, подадена от И. Г. В., ЕГН **********, адрес с. Ж, общ. К, обл. К, махала „В“, ищец по гражданско дело № 2111 от 2023 г. на Районен съд Дупница. Атакува се определение № 1002, постановено на 10.09.2024 г. по въпросното дело, с което производството по същото е прекратено по отношение на ответника Районен съд Кюстендил. В жалбата се твърди, че наред с известната практика на СЕС във връзка с отговорността на съдилищата, част от която е цитирана и в обжалваното определение, съществува и богата практика на същия съд във връзка със защитата на правата, която частноправните субекти черпят от съюзното право. Практиката на СЕС относно отговорността на държавата за вреди от решение на национален съд произтичала от задължението на последната съдебна инстанция за преюдициални запитвания при съмнения за противоречие между националното и общностното право. Доколкото за предните съдебни инстанции такова задължение не съществувало, а била установена само възможност за процедура по чл. 267 от ДФЕС, общностният съд не бил разглеждал отговорност на съдилищата преди последната инстанция. Същевременно многократно СЕС постановявал, че общностното право създава минимални изисквания към държавите-членки, като последните можели да предвидят в своето вътрешно законодателство по-висока степен и по-благоприятни условия за защита на правата. Именно такава по-висока степен на защита била установена законодателно в българските условия чрез ЗОДОВ, като измененията в този закон относно отговорността на съдилищата били приети в отговор на решенията на СЕС. ЗОДОВ не само не изключвал, а имплицитно съдържал възможност за 1 солидарна отговорност чрез нормата на чл. 4, ал. 2. От съдържанието на тази норма следвало, че законодателят е разширил отговорността за деликт. Противното тълкуване означавало винаги да има само един ответник - последната съдебна инстанция. В този смисъл обжалваното определение било недопустимо, тъй като противоречало на закона. Показателно в обсъждания смисъл било и изказването на председателя на ВАС по време на заседанието на ВСС, проведено на 09.06.2022 г., че след като вече всеки съд носи отговорност за съответните актове, трябва да се организира някакво подпомагане на районните, окръжните и другите съдилища. Имало и друго основание за пасивната легитимация на първоинстанционния съд и то произтичало от принципа всеки да отговаря за собствените си действия. Макар отговорността да е на държавата, а ответниците по делата да са неин процесуален субституент и съдебната система да се разглежда като едно цяло, важно било като ответник да бъде конституиран именно извършилият нарушението. Евентуално осъдително решение би удовлетворило ищеца поради посочване и осъждане на недопустимо поведение на конкретния ответник. То би имало дисциплиниращо въздействие за самия ответник. Имуществените вреди, следствие от правораздавателната дейност на първата инстанция, теоретично можели да бъдат поправени от следващи инстанции. Това обаче не било така за неимуществените вреди, защото те вече били настъпили и следващите инстанции единствено можели да увеличат вредите, но не и да ги намалят или премахнат. Поголяма част от нарушенията, които били повод за иска, били допуснати в трите първоинстанционни производства и отговорността на въззивната инстанция се състояла в неотстраняване на тези нарушения. Ако основният съд не е ответник по иска, имало реална възможност да не бъдат разгледани по същество неговите увреждащи действия и поради това искът изцяло да бъде отхвърлен или да бъде значително редуцирана отговорността на държавата. Иска се отмяна на обжалваното определение на Районен съд Дупница и връщане на делото там за продължаване на процесуалните действия и срещу ответника Районен съд Кюстендил.

Жалбата е ясна, редовна и допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Гергана Никова и Вероника Николова, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установи фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът 2 служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

След като се запозна с материалите, съдържащи се в делото на Районен съд Дупница, настоящата инстанция стигна до заключение, че частната жалба се явява неоснователна.

В казуса претенциите намират правното си основание в нормата на чл. 2в от ЗОДОВ и са насочени спрямо Районен съд Кюстендил и Окръжен съд Кюстендил. Налице е трайна практика на ВКС, съобразена с практиката на СЕС, която приема, че отговорността на държавата по чл. 2в от ЗОДОВ за нарушение на правото на ЕС може да бъде реализирана само срещу процесуален субституент - орган на съдебната власт, който действа като последна инстанция в съответното производство. Единствено предявяването на иска срещу съда, отсъдил като последна инстанция, гарантира, че нарушението на общностното право, ако се установи такова, е останало неотстранено по реда на инстанционния контрол и със способите на националното право, което е предпоставка за допустимост на претенцията по чл. 2в от ЗОДОВ. Исковете за допуснати нарушения на правото на ЕС от съдилища, които не са предявени срещу последната инстанция по спора, са недопустими. В конкретния случай Районен съд Кюстендил не е бил последна инстанция по спора, поради което не може да отговаря за вредите, причинени от нарушение на приложимото право на ЕС. Обжалваното определение е правилно. В такива хипотези следва още с постъпване на исковата молба да се прекрати частично производството по делото, а не претенцията да бъде оставена без движение. Липсва абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск против Районен съд Кюстендил и правилно производството спрямо този ответник е прекратено от страна на Районен съд Дупница. Изложеното намира опора в Определение № 3450 от 03.07.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1905/2024 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, Определение № 1190 от 14.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 691/2024 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, Определение № 293 от 23.01.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5360/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Яна Вълдобрева, Определение № 3884 от 05.12.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4783/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Николай Иванов, Определение № 1213 от 22.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1663/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Яна Вълдобрева, Определение № 4406 от 20.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4239/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Николай Иванов, Определение № 60354 от 04.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1126/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Албена Бонева, Определение № 416 от 30.09.2019 г. на ВКС по ч. гр. д.

3

№ 3370/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, решението на СЕС от 28.07.2016 г. по дело C-168/2015 /Milena Tomášová срещу Slovenská republika/, решението на СЕС от 09.09.2015 г. по дело C-160/2014 /João Filipe Ferreira da Silva e Brito и др. срещу Estado português/, решението на СЕС от 13.06.2006 г. по дело С173/2003 /Traghetti del Mediterraneo SpA срещу Repubblica italiana/, и др.

Частната жалба трябва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. Г. В., ЕГН **********, адрес с. Ж. общ. К., обл. К, махала „В.“, подадена срещу определение № 1002 от 10.09.2024 г., постановено по гражданско дело № 2111 от 2023 г. на Районен съд Дупница.

На г-н В. да се връчи копие на настоящия съдебен акт, който може да бъде обжалван от него в едноседмичен срок, считано от връчването, пред Върховния касационен съд, с частна касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4