Определение № 24130 от 11.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24130 гр. София, 11.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20231110159828 по описа за 2023 година

ОПРЕДЕЛИ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

11.06.2024 година

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД град София

IIІ ГО, сто петдесет и пети състав

На единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година

В закрито заседание

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело № 59828 по описа за 2023 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”.............” № 23 Б, с ЕИК .........., представлявано от изпълнителния директор А.С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против В. Г. Д., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „.........“ № 33, вх. А, ет. 2, ап. 3, и Е. Г. Д., с ЕГН **********, двамата от гр. София, ж.к.

„.........“, бл. 254, вх. А, ет. 3, ап. 9. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че ответниците, като наследници на Г. Д. Д., последният собственик на топлоснабдяван имот, дължали разделно на ищеца при равни квоти сумата от общо 3 544,69 лв., от която: сумата 1 от 2 951,68 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 561,55 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 18.10.2023 г., сумата от 23,68 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец септември 2020 г. до месец април 2022 г. и сумата от 7,78 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 01.09.2021 г. до 18.10.2023 г. Твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к. „......... “, бл. 38, вх. В, ет. 7, но не заплащали дължимата цена за посочения период, като задължението възлизало на общо 3 544,69 лева. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „МХ Елвеко” ООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Моли съда да постанови решение, с което да осъди В. Г. Д. и Е. Г. Д. да заплатят разделно на „Топлофикация София” ЕАД – гр. София по 1/2 идеална част от сумата от общо 3 544,69 лв., от която: сумата от 2 951,68 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 561,55 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 18.10.2023 г., сумата от 23,68 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец септември 2020 г. до месец април 2022 г. и сумата от 7,78 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 01.09.2021 г. до 18.10.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а също и направените по делото разноски. С исковата си молба ищецът е направил искане за привличане в делото на „МХ Елвеко” ООД – гр. София, в качеството му на трето лице помагач на ищеца, като излага съображенията си за наличие на правен интерес. Към исковата молба ищецът прилага писмени доказателства, прави доказателствени искания.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. Г. Д. в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Излага твърдения за извършено плащане, като на 05.12.2023 г. били изплатени изцяло дължимите суми за главница и лихви, както и текущи задължения. признание на липса на задължения към 29.12.2023 г. за абонатен № 43828. Не спори факта на настъпило наследствено правоприемство, като твърди, че именно по повод на уреждане на въпроси, свързани с оставеното наследство, извършила проверка за налични задължения, които погасила, но представители на ищеца отказали да прекратят производството по делото, а едва след извършено плащане от ответницата ищецът внесъл дължимата държавна такса по делото.

Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, поради извършено плащане, както и да възложи разноските в тежест на ищеца. С отговора на исковата молба са представени писмени доказателства.

По делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Е. Г. Д. в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК.

2

С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.

Предявена е искова претенция за осъждане на ответниците да заплатят разделно на ищеца по 1/2 идеална част от сумата от общо 3 544,69 лв., от която: сумата от 2 951,68 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 561,55 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 18.10.2023 г., сумата от 23,68 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец септември 2020 г. до месец април 2022 г. и сумата от 7,78 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 01.09.2021 г. до 18.10.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а също и направените по делото разноски.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи изгодните за нея факти, като ищецът следва да докаже наличие на договорни отношения между страните, по силата на които ищецът доставя топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „......... “, бл. 38, вх. В, както и че ответниците са собственици или ползватели на апартамент на посочения адрес, размера на потребената от абоната топлинна енергия за претендирания период, както и размер на обезщетението за забавено плащане, а ответникът следва да докаже фактите, на които основава възраженията си, а именно: извършено плащане.

С оглед на изразените твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че страните следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца, като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.

По отношение на искането на ищеца за конституиране на „МХ Елвеко” ООД – гр.

София, в качеството му на трето лице помагач на ищеца, съдът намира следното: Така направеното искане е своевременно по смисъла на чл. 219, ал. 1 от ГПК, като в молбата си ищецът е обосновал правния си интерес от конституиране на третото лице.

По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:

Приложените към исковата молба на ищеца и отговора на исковата молба писмени доказателства, следва да бъдат допуснати като относими, допустими и необходими. Съдът намира за основателно и искането по реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК, като „МХ Елвеко” ООД – 3 гр. София следва да бъде задължено да представи исканите документи. Направените с исковата молба доказателствени искания за допускане на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза, съдът намира за допустими и основателни, но по същите ще се произнесе при необходимост.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК и чл. 219, ал. 1 от ГПК, Софийският районен съд, IIІ ГО, 155 състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ВНАСЯ гр.д. № 59828/2023 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 03.10.2024 г., 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.

ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.

КОНСТИТУИРА „МХ Елвеко” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „.......”, ул. ”........” № 5, с ЕИК ..........., представлявано от управителя О.И.Д., като трето лице помагач на страната на “Топлофикация София” ЕАД - гр. София – ищец по предявените срещу В. Г. Д. и Е. Г. Д., искови претенции за осъждане на ответниците да заплатят разделно на ищеца по 1/2 идеална част от сумата от общо 3 544,69 лв., от която: сумата от 2 951,68 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 561,55 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 18.10.2023 г., сумата от 23,68 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец септември 2020 г. до месец април 2022 г. и сумата от 7,78 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 01.09.2021 г. до 18.10.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а също и направените по делото разноски.

ПРЕПИС от това определение, както и от исковата молба, в която е направено искане за конституирането на трето лице помагач, да се връчи на „МХ Елвеко” ООД – гр. София.

УКАЗВА на „МХ Елвеко” ООД – гр. София, може да вземе становище най-късно до съдебно заседание.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявена е искова претенция от „Топлофикация София” ЕАД - гр.София, против В.

Г. Д. и Е. Г. Д., от гр. София, при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД – гр.София, за осъждане на ответниците да заплатят разделно на ищеца по 1/2 идеална част от сумата от общо 3 544,69 лв., от която: сумата от 2 951,68 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 561,55 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 18.10.2023 г., сумата от 23,68 лв. – главница за дялово 4 разпределение за периода от месец септември 2020 г. до месец април 2022 г. и сумата от 7,78 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 01.09.2021 г. до 18.10.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а също и направените по делото разноски.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. Г. Д. в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, с който се прави възражение за извършено плащане, излагат се подробни съображения.

По делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Е. Г. Д. в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК.

СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:

Ищецът е доставчик на топлинна енергия, наличие на договорно отношение между ателие, находящ се в гр. София, ж.к. „......... “, бл. 38, вх. В, и „Техем Сървисис” ЕООД – гр. София за извършване на топлинно счетоводство.

УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които основава своите искания или възражение, като ищецът следва да докаже наличие на договорни отношения за доставка на топлинна енергия за сградната инсталация на сграда, в гр.София, ж.к. „......... “, бл. 38, вх. В, както и че ответниците са собственици или ползватели на жилище – апартамент на посочения адрес, размера на потребената от абоната топлинна енергия за претендирания период, както и размер на обезщетението за забавено плащане, а ответникът следва да докаже фактите, на които основава възраженията си, а именно: извършено плащане.