Решение № 16811 от 28.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16811 гр. София, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110111192 по описа за 2025 година

Ищецът „НКИЗ“ (НКИЗ) ЕАД е предявил срещу К. Ч. П. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10183,98 лева, представляваща получено без основание възнаграждение от ответника, в качеството му на член на Съвета на директорите на НКИЗ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 139,20 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 18.01.2025 г. до 24.02.2025 г.

В исковата молба се твърди, че между ищеца „НКИЗ“ ЕАД и ответника К. Ч. П. бил сключен договор за възлагане на управление № 38/07.11.2022 г. въз основа на решение по т.2 от протокол № РД-**-**/07.11.2022 г. на министъра на икономиката и индустрията, с което ответникът бил преизбран за член на Съвета на директорите (СД) на ищеца с мандат не повече от 5 години, както и договор за възлагане на управлението № 68/03.08.2023 г. въз основа на решение по т. 2 от Протокол № РД-****/25.07.2023 г. Посочва, се че поради взето решение по т. 1 от Протокол № РД-****/17.05.2024 г. на министъра на икономиката и индустрията, ответникът бил освободен от длъжността изпълнителен член на съвета на директорите на ищеца, а договорът за възлагане на управлението – прекратен. Сочи се, че съгласно чл. 23, ал. 3 от устава на дружеството, членовете на СД имали право на възнаграждение, което се определяло по правила, приети от Общото събрание на акционерите (по реда на чл. 56 ППЗПП), като съгласно чл. 25, ал. 4 от устава, размерът на възнаграждението се определял по реда на 56 ППЗПП. Съгласно данните в счетоводните регистри на НКИЗ ЕАД, в полза на ответника К. Ч. П., в качеството му на изпълнителен член на СД, били начислени възнаграждения както следва: в размер на 26242,00 лева за първо тримесечие на 2024 г. и в размер на 31820,21 лева за второ тримесечие на 2024 г.

Посочва се, че с писмо от 08.08.2024 г. ищецът бил уведомен, че в изпълнение на функциите си по Устройствения правилник на Министерството на икономиката и индустрията, дирекция „Публични финанси“ извършила проверка на получената по реда на чл. 56, ал. 7 ППЗПП информация за определените, начислени и изплатени 1 възнаграждения на органите на управление на НКИЗ ЕАД за второто тримесечие на 2024 г. при базисен период първото тримесечие и било установено, че по показателя „изменение на рентабилността за приходите от дейността“ за първото тримесечие била посочена стойност от 40,02 % при предходна от 39,42 %, като е начислена бална оценка от 2.00 за първото тримесечие, т.е. като за увеличаване на рентабилността, а е следвало да се начисли оценка 1.00 за „запазване на рентабилността“. По показателя по т. 5 „изменение на добавената стойност на един зает“ за първото тримесечие била отчетена стойност 2540 и била начислена бална оценка 2, като в представената от НКИЗ ЕАД справка за второто тримесечие, при базисен период първо тримесечие, била посочена стойност „-64“. Във връзка с горното, било извършено преизчисление на полагаемите суми за първо и второ тримесечие на 2024 г., в резултат на което било установено, че са налице надвнесени суми в полза на К. Ч. П., а именно: полагаемото възнаграждение на член на СД на НКИЗ ЕАД за първо тримесечие на 2024 г. било в размер на 24141,00 лева, изчислено по реда на чл. 56 от ППЗПП; полагаемото възнаграждение на член на СД на НКИЗ ЕАД за второ тримесечие на 2024 г. (за периода до дата на прекратяване на договора за управление) било в размер на 22 539,79 лева, изчислено по реда на чл. 56 от ППЗПП.

Предвид изложеното намира, че в полза на ответника са надвнесени и подлежат на възстановяване суми, както следва: за първо тримесечие на 2024 г. - сума за възстановяване в размер на 2100,75 лева; за второ тримесечие на 2024 г. - сума за възстановяване в размер на 9280,42 лева. След прилагане на чл. 49, ал. 6 и ал. 7 от ЗДДФЛ, дължимите суми били намалени с размера на надвнесения данък, като във връзка с това, предмет на настоящата претенция е възстановяване на сума в общ размер на 10183,98 лева. Претендира се и заплащането на лихва за забава върху посочената сума за периода от 18.01.2025 г. (когато е изтекъл дадения на ответника срок за възстановяване на сумата) до 24.02.2025 г. в размер на 139,20 лева.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът К. Ч. П. в депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба оспорва по допустимост и основателност предявените искове, както и изложените в исковата молба обстоятелства. Не оспорва, че в процесните периоди е заемал длъжността член на СД на ищеца, както и че съгласно взето решение по т. 1 от Протокол № РД-**-**/17.05.2024 г. на министъра на икономиката и индустрията договорът за възлагане на управлението бил прекратен. Оспорва претендираните суми да са платени на ответника при липса на правно основание за това по аргумент, че същите произтичат от специалните подзаконови разпоредби на Правилник за прилагане на Закона за публичните предприятия (ППЗПП). Сочи, че в случай на прекратяване на правните взаимоотношения между публично предприятие и член на същото, съответно изпълнителния член на СД, смисълът на посочената нормативна уредба не била страните да имат право на парични вземания една към друга, в зависимост от постигнатите след приключване на всяко тримесечие резултати въз основа на показателите и критериите съгласно приложение № 2 към ППЗПП. Счита, че в настоящия случай приложима била разпоредбата на чл. 56, ал. 6, изр. 3 ППЗПП, съгласно която авансовото възнаграждение се приемало за окончателно изплатено.

Оспорва и акцесорните претенции за законна лихва. Оспорва претенциите и по размер при възражение, че същите не са правилно изчислени, за което излага подробни съображения. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В проведеното на 03.06.2026 г. открито съдебно заседание по делото ищецът е направил изявление за изменение размера на предявения иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, който да се счита предявен за сумата в размер на 8177,39 лева равняващи се на 4181,03 евро като получена без основание, както и изменение в размера на предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД върху главницата за 2 периода от 18.01.2025 г. до 24.02.2025 г., като същият се счита предявен за сумата в размер на 111,78 лева, равняващи се на 57,15 евро.

Предвид липсата на изявление (и след дадени указания от съда да се посочи при какви условия се прави намаляването в цената на исковете) от ищцовата страна дали намаляването в размерите на предявените искове се прави чрез оттегляне или отказ от исковете за разликата до първоначално претендираните размери от 10183,98 лева и съотв. 139,20 лева и доколкото намаляването в размера на иска винаги се извършва чрез оттегляне или отказ от иска за разликата (така Българско гражданско процесуално право, десето преработено и допълнено издание, стр. 463; Решение № 114 от 19.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1357/2016 г., II г. о., ГК, Определение № 60396 от 9.12.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2570/2021 г., IV г. о., ГК), с протоколно определение от 03.06.2026 г. съдът е отказал да допусне така направеното намаляване в размерите на предявените искове, поради което при постановяване на решението съдът се ръководи от първоначално заявените размери на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже елементите от фактическия състав на неоснователно обогатяване, а именно че ответникът е получил посочените в исковата молба парични суми. При установяване на посоченото обстоятелство в тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, в това число, че е налице годно правно основание за имущественото разместване. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

По делото не се спори, а и това се установява от приложените по делото протокол №РД-18-20/26.08.2022 г., протокол №РД**-**/07.11.2022 г. протокол №РД-****/25.07.2023 г., че с решение по първия протокол ответникът е избран, а впоследствие и преизбиран за член на съвета на директорите на ищцовото дружество. От представения договор за възлагане на управлението на изпълнителен член от съвета на директорите в еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала с едностепенна система на управление №Д-68/03.08.2023 г., сключен между ищцовото дружество и ответника, се установява, че ответникът е бил избран и за изпълнителен член на съвета на директорите при ищеца. В чл. 7 от цитирания договор е уговорено, че възнаграждението на изпълнителния директор се определя съобразно показателите, критериите и стойностите по чл. 56 от Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия, приет с ПМС №85 от 30.04.2020 г., като месечното възнаграждение е за сметка на разходите на дружеството за заплати и се изплаща по графика за изплащане на заплатите в дружеството.

С решение по т. 1.1 от Протокол № РД-**-**/17.05.2024 г. на д-р П.Н – министър на икономиката и индустрията, ответникът е освободен незабавно като член на СД на НКИЗ ЕАД, а договорът за възлагане на управлението е прекратен. В цитирания протокол е посочено единствено прекратяването на договор №**/07.11.2022 г. с К. Ч.

П., но по делото е безспорно, че след тази дата ответникът не осъществява функциите на член на съвета на директорите и изпълнителен директор, поради което не са налице основания за начисляване и заплащане на възнаграждение след тази дата.

Следователно установено е в производството, че през първото и част от второто тримесечие на 2024 г. (до 17.05.2024 г. ) в сила е бил посоченият договор, като 3 доколкото друго не се твърди и не се доказва съдът приема, че ответникът е изпълнявал задълженията по тях надлежно.

Съгласно цитираните договорни разпоредби възнаграждението на ответника се определя по реда на чл. 56 ППЗППП, като съгласно чл. 8 от договора от 03.08.2023 г., не му се гарантира размер на възнаграждението и не се компенсира при липса на средства в дружеството. Съгласно чл. 56, ал. 1 ППЗПП възнагражденията на членовете на изпълнителните и контролните органи на публичните предприятия се определят в зависимост от стойността на активите, числеността на персонала, рентабилността, финансовия резултат, изменението на добавената стойност на един зает, обслужването на задълженията, както и от поети специфични задължения и отговорности в сключените договори, като съгл. ал. 2 месечните възнаграждения се определят чрез бална оценка, образувана въз основа на резултатите за отчетното тримесечие по показателите и критериите от таблицата съгласно приложение № 2 и определената стойност на една бална единица. Предвидено е, че членовете на съветите на директорите получават възнаграждение, определено при стойност на една бална единица в размер 50 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец /ал.3/, а изпълнителните членове и членовете на управителните съвети, овластени да представляват предприятието, освен това възнаграждение получават и възнаграждение, определено при стойност на една бална единица, равна на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец /ал.4/, т.е. изпълнителните членове на съвета на директорите получават допълнително възнаграждение в размера по ал. 4 на чл. 56 ППЗПП.