Определение № 1439 от 23.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1439 гр. В....., 23.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В....., X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Д.в като разгледа докладваното от Йордан В. Д.в Гражданско дело № 20263100100595 по описа за 2026 година

Настоящото производство е било заведено пред РС В..... като иск за възстановяване на запазена част по реда на чл.30 от Закона за наследството. Ищцата А. К. Б., ЕГН **********, за която РС служебно е установил, че е с постоянен и настоящ адрес гр. В....., ул. «Д............» №5, ет.4, ап.91 е поискала да й бъде възстановена запазената част от наседството на починалия й баща К........... Д.в Б., починал на 08.05.2025 г. В ИМ е посочено, че цялата наследствена маса представлява един недвижим имот – апартамент с идентификатор ................, с административен адрес – гр. В....., ул. «Д............» №5, ет.4, ап.91.

В исковата молба е посочено, че по силата на НА №131, том II, рег. №30271, дело №313/05.09.2024 г. наследодателят К........... Б. чрез дарение е прехвърлил цялата собственост върху посочения имот на своя син и единствен, освен ищцата наследник, Д. К. Б..

От районния съдия са дадени указания за указания за отстраняване на нередовности – за посочване дали се твърди, че запазената част, чието възстановяване иска ищеца е 1/3, както е записано в обстоятелствената част на ИМ или е ½, както е записано в петитума. С уточняваща молба депозирана от ищцата пред ВРС на 04.03.2026 г. е уточнено, че става въпрос за ½ част от апартамента.

След направеното уточнение след като приема, че предмет на производството е намаляване на дарствената претенция с ½ идеална част, то съдът на база на представената данъчна оценка приема, че претенцията е над 25 000 лева и като такава не е родово подсъдна на районен съд. Така с Определение №3514/05.03.2026 г. ВРС е прекратил производството по делото пред себе си и го е изпратил за разглеждане по подсъдност, на основание чл.118, ал.2 от ГПК на ОС В......

В Определението на ВРС са изложени следните мотиви: „Искът с правно основание чл.30 от ЗН от ГПК, както и исковете за прогласяване нищожността, унищожаването, развалянето или отмяната на дарение или завещание, е парично оценяем. Аргументи могат да се черпят от ТР № 4/14.03.2016 по тълк. д.№ 4/2014 на ОСГК на ВКС, т.1А и т.1Б, 1 които имат задължителен характер по отношение на иска по чл.42 от ЗН, но следва да намерят приложение и по отношение иска по чл.30 ЗН. В тази посока се е развила поактуалната съдебна практика - чрез упражняването правото на иск по чл.30 ал.1 ЗН се търси защита на имуществено право и затова следва да бъде оценимо с установяване на стойността на запазената част и съответното облагане с държавна такса и подсъдност /така в определение № 60252/7.06.2021г. по ч.гр.д.№ 1675/2021, II ГО/. След като искът е оценяем, то цената му следва да се определи към момента на предявяване на иска / така в определение № 336/25.06.2019г по ч.гр.д.№ 3511/2018 на ІІ ГО / според правилото на чл.69 ал.1 т.4 ГПК - като дробна част от имуществото на наследодателя с размер на дробната част, съответен на размера на претендираната запазена част /така в определение №26/2.02.2018 по гр.д.№ 5019/2017 на І ГО/.“

Изложените примери касаещи процесния казус, обаче не са единствени. Тази практика, която следва да се третира като по-нова e във връзка с ТР № 4/14.03.2016 по тълк. д.№ 4/2014 на ОСГК на ВКС и по-специално неговата част, която разглежда характера на иска(исковете) по чл.42 от Закона за наследството, в която норма са изброени хипотезите, при които едно завещание може да бъде прогласено за нищожно.

Настоящият съдебен състав не споделя виждането, че иска по чл.30 от ЗН може да бъде приравнен на иск по чл.42 от ЗН и към него по аналогия да се прилага посоченото ТР.

Налична е практика, която подкрепя подобно становище – тя е по-старата такава, тъй като не включва постановеното от ТР, като освен това тя продължава да съществува паралелно с цитираната от районния съд практика. В тази връзка Определение №60092/30.06.2021 г. по ч.гр.д. №1507/2021 г. на I ГО на ВКС: „ … искът по чл.30, ал.1 от ЗНасл за възстановяване на запазена част от наследството е неоценяем. Чрез този иск наследникът с право на запазена част упражнява потестативното си право да иска възстановяването й, когато тя е накърнена чрез извършени от наследодателя завещателни разпореждания или дарения. Това право няма за обект конкретен имот или имоти, поради което чрез иска по чл.30, ал.1 от ЗНасл не се защитава право на собственост върху конкретен имот или имоти. В хипотезата, когато запазената част е накърнена чрез универсално завещателно разпореждане, чрез иска по чл.30, ал.1 от ЗНасл се защитава правото на наследяване.“ В посоченото Определение е изрично посочено „Неоценяемият иск по чл.30, ал.1 от ЗНасл е подсъден по правилата на родовата подсъдност на районния съд като първа инстанция, поради което правилно сезираният окръжен съд е прекратил производството пред себе си и го е изпратил на компетентния Пловдивски районен съд.“ В подобен смисъл и Определение №35/20.01.2022 г. по в.ч.тр.д. №20/2022 г. на ПАС, Определение №36/20.01.2022 г. по в.ч.тр.д. №21/2022 г. на ПАС, Определение №285/06.02.2024 г. по в.ч.гр.д. №8/2024 г. на САС, Определение №334/08.02.2024 г. по в.ч.гр.д. №311/2024 г. на САС, Определение №365/12.11.2024 г. по в.ч.гр.д. №500/2024 г. на ПАС, Определение №376/21.06.2023 г. по в.ч.гр.д. №263/2023 г. на ВтАС, Определение №445/28.10.2025 г. по в.ч.гр.д. №578/2025 г. по описа на ПАС и др.

Аналогия може да се търси с делбеното производство, в което едно от съществените 2 обстоятелства, които подлежат на установяване е делбената маса, като всяка от страните е свободна да сочи какво влиза в нея. Тук може да се търси аналогично разглеждане на проблема, тъй като определянето на размера на наследството би било от съществено значение за определяне на стойностите на запазените и разполагаеми части и в тази връзка в какво съотношение е дарителското или завещателно разпореждане, чието намаляване се иска. В тази насока твърдението на ищеца, че наследството се формира от един имот, не ограничава съдът да изследва действителното наследствено имущество, като даде възможност за процесуална активност на другата страна.

Това, което може да се установи при справка с практиката формирана по този въпрос е, че тя е дуалистична и еднакво са застъпени и двете виждания, като не може по механичен начин да се даде предимство на едно от тях. Настоящото определение ще даде възможност да има произнасяне на въззивния за Окръжен съд В..... – Варненски апелативен съд, който по този начин ще насочи и практиката по този въпрос.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да се повдигне спор за подсъдност, кой е компетентният съд да разгледа иска с правно основание чл.30, ал.1 от Закона за наследството.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Шуменски окръжен съд ПРЕКРАТЯВА пред себе си производството по гр.д.

№595/2026 г. по описа на ОС В....., Х състав, водено от А. К. Б., ЕГН ********** против Д.

К. Б., ЕГН **********, като иск за намаляване на дарствено разпореждане с правно основание чл.30 от Закона за наследството

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Апелативен съд - В..... за определяне на това кой е компетентният съд да се произнесе по спора измежду РС В..... и ОС В......

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – В.....: _______________________

3