Решение № 1066 от 10.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1066 гр. Пловдив, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20255330100166 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от И. К. Н., ЕГН ********** против С. Ч. А., ЕГН ********** – непълнолетен и неговите р. – Ч. С. А., ЕГН ********** и Д. В. И., ЕГН **********, с която са предявени обективно и субективно пасивно съединени осъдителни искове при условията на солидарност по чл. 45, вр. с чл. 86 и чл. 48 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 28.10.2023 г. бил нападнат от ответника С. А., който безпричинно му нанесъл силен юмручен удар в областта на челюстта, при което се свлякъл на земята, а от устата му започнала да тече кръв. Пристигнал екип на спешна помощ, след което бил хоспитализиран в „КЛЧХ“ при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД за периода 28.10.2023 г. – 31.10.2023 г., където му била поставена диагноза: счупване на долна челюст, закрито и извършена оперативна интервенция на 30.10.2023 г., изразяваща се в репозиция, с поставени метални шини, като двете челюсти били имобилизирани с гумена фиксация.

По НОХД № 5819/24 г. на ПРС ответникът С. А. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т. 3 НК за това, че на 28.10.2023 г., в с. Б, обл. Пловдив, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, е причинил средна телесна повреда на И. Н., изразяваща се в счупване на тялото на долната челюст, причинило счупване на челюст.

1

След изписването, лечението продължило в домашни условия с постоянен прием на обезболяващи, проследяване, рехабилитации. Счупването довело до ограничаване на нормалните му дъвкателни и говорни дейности за повече от два месеца. Изпитвал сериозни по сила и интензитет физически болки и страдания, които не се повлиявали от постоянния прием на болкоуспокояващи. Хранел се единствено с течна храна, което довело до рязкото му отслабване. Челюстната фиксация му причинила доп. неудобства и притеснения при комуникация – срамувал се от външния си вид, затворил се в себе си и отказвал да се вижда с близки и приятели. Не посещавал училище за повече от месец, което довело до изоставането му.

Фиксиращите устройства били отстранени чрез хирургическа интервенция под местна анестезия при последваща хоспитализация в периода 24.11.2023 г. – 26.11.2023 г.

Операцията била изключително болезнена, а след премахването на шините – болките продължили за около година. Към момента не били отшумели, вкл. - особено силни при студено време, като при хранене и говорене все още усещал дискомфорт. Предвид общественото място, на което било извършено деянието, а и факта, че с извършителя посещавали едно и също училище, се чувствал унижен, изпитвал дискомфрот и страх, че отново може да бъде нападнат.

Освен неимуществени вреди, претърпял и имуществени такИ., изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за повереник по ДПЗС от 15.02.2024 г. за защита в хода на сл.д. № 51/2024 г. по описа на ОСО – ОП – гр. Пловдив.

За причинените му вреди отговаряли и родителите на непълнолетния ответник, поради неупражнен родителски контрол и недостатъчно възпитание в периода преди извършване на деянието.

Предвид изложеното се моли за солидарното осъждане на ответниците да платят следните суми: 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.10.2023 г. до окончателното погасяване, както и 1000 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 06.01.2025 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. А. е подал отговор, с който оспорва исковете. Възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който в деня на инцидента пиел бира с приятели. При приближаване от ответника и негов приятел – и двамата от ромски произход, ищецът и неговата компания започнали да ги псуват, обиждат и наричат „ц.“. Нанасянето на удара станало без ответникът да иска – ищецът застанал пред него неочаквано, а поведението му било провокативно, търсел физическа саморазправа. Периодът на лечение бил само четири дни, при което търсеното обезщетение - прекомерно. Оспорва дължимостта на законна лихва за периода от допускане на обезпечение до вдигането на същото. Заплатеното адв.

2 възнаграждение, претендирано като имуществени вреди, също било прекомерно. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Ч. А. и Д. И. са подали общ отговор, с който оспорват исковете. Твърдят, че са възпитали много добре сина си, упражнявайки постоянен контрол и надзор над него, като преди случилото се същият нямал противообществени прояви. Ходел редовно на училище, имал добър успех, участвал и помагал в домакинството, поради което не следвали да отговарят за причинени вреди.

Поддържат съпричиняване на резултата. Оспорват обезщетението за неимуществени вреди като прекомерно, предвид поведението на ищеца и периода на лечение.

Оспорват дължимостта на законна лихва за периода от допускане на обезпечение до вдигането на същото. Заплатеното адв. възнаграждение, претендирано като имуществени вреди, също било прекомерно. Молят за отхвърляне на исковете.

Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата: С оглед нормата на чл. 300 ГПК - за които е създадена СПН /причинена средна телесна повреда от ответника С.

А., който към датата на извършване на деянието е бил непълнолетен; вината и противоправността/; както и, че ответниците Ч. А. и Д. И. са родители на ответника С.

А., като към момента на извършване на деянието същите са упражнявали родителски права спрямо отв., който е живеел при тях /вж. Определение по чл. 140 ГПК/.

С влязло в сила Определение, постановено по НОХД № 5819/24 г. на ПРС, е одобрено постигнато споразумение между РП – Пловдив и ответника С. А., като последният е признат за виновен, че е извършил виновно престъпление по чл. 129, ал.2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 63, ал.1, т.3 НК – на 28.10.2023 г. – в с. Б, обл. Пловдив, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, е причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на тялото на долната челюст, причинило счупване на челюст за което му е наложено наказание.

Влязлата в сила Присъда /на която по последици е приравнено одобреното от съда споразумение, съгласно чл. 383, ал. 1 НПК/, е задължителна за гражданския съд по въпросите дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК, чл. 413, ал. 2 НПК/. Т.е. обстоятелството, че ответникът е извършил деянието по описания начин, не може да бъде пререшавано и следва да се приеме за установено.

3

Граждански иск не е разглеждан. Ищецът е пострадал от престъплението.

Признатите от наказателния съд вреди настоящият съд следва да приеме за безспорно установени, а именно, че му е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст.

С оглед горното, искът е установен по основание.

Относно неимуществените вреди и размера.

Приета е мед. документация – СМУ, епикризи, от които се установява наличието на вредата и физическото състояние на ищеца, както и болничното лечение, с поставяне на доп. метални фиксиращи елементи за привеждане на здравословното състояние към нормално.

Според заключението на СМЕ, което се кредитира като ясно, компетентно изготвено, неоспорено от страните – на ищеца е причинено счупване на тялото на долната челюст, което е наложило хоспитализация за четири дни и оперативна интервенция за метална фиксация на счупените участъци от долната челюст и междучелюстна фиксация с мека тяга /ластици/ за осигуряване на костната консолидация.

В процеса на фиксацията се е развил и последващ, допълнителен възпалителен процес на венечната лигавица, който е причинно свързан с травмата, като е в резултат на поставеното фиксиращо устройство за лечение на фрактура на долната челюст. Допълнено е, че развилото се възпаление на венеца в резултат на фиксацията на челюстите, т.е. в резултат на лечението на причинената травма, само по себе си е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК /по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК/.

След приключване на срока на имобилизацията междучелюстната фиксация е отстранена на 24.11.2023 година при нова оперативна интервенция, при нова хоспитализация от 24.11.23г. до 26.11.2023 година.

Застъпено е заключение, че в острия следтравматичен период, в рамките на 710 дни ищецът е изпитвал значителни по сила и трудно предотвратими болки и страдания, както в резултат на счупените и наместени костни фрагменти, така и от травмираните меки тъкани в мястото на удара и в местата на оперативната интервенция. След този период силната болка е била със затихващ характер и е била заменена от тежък дискомфорт до невъзможност за говорене, отхапване и дъвчене поради фиксацията на горната и долната челюсти. Храненето е било силно затруднено. Менюто е било предимно от течности и редки кашави храни. Пациенти с такава травма и лечение обичайно отслабвали на тегло в рамките на имобилизацията около 1 месец до 10-15 кг телесно тегло.

На 24.11.2023г. фиксацията е била премахната, при което също са били изпитани сравнително краткотрайни и умерени по сила неприятни болки и страдания.

Възстановителният период бил обикновено в рамките на 2-3 месеца, като болките стихвали няколко дни след фиксацията и оставал дискомфортът при хранене и говор от фиксиращите устройства.

4

Относно претърпените болки и страдания са ангажирани и гласни док. средства, чрез показанията на свидетеля Г. У - Н. /м. на ищеца/. Заявява, че с. й претърпял инцидент, в резултат на който бил със счупена долна челюст. Претърпял операция за наместване и затваряне на устата с шина – престоял 4 дни, след което бил изписан с нея и я носел около месец. Изпитвал непрестанни болки, не можел да се храни нормално. Приемал болкоуспокояващи постоянно. Можел да поема единствено айран през шината със сламка. Отслабнал повече от 10 кг.

Затворил се вкъщи, не искал да излиза, изглеждал меко казано страшно с шината. Изгубил някои от приятелите си. Не можел да говори, да общува, изпитвал срам как изглежда визуално, както и негативни чувства от това, че е бил набит пред приятелите му. Пропуснал училищен материал, който се наложило да навакса впоследствие с повече учене. Много се притеснявал да се върне на училище, защото с ответника били съученици и се тревожел отново да не възникне някакъв конфликт.

Спял по малко и то само след прием на обезболяващи.

След месец, отново престоял в болнично заведение за интервенция по премахване на шината, за което отново понесъл упойка. След като се прибрал у дома, следвал период на захранване – като при малките деца – с пюрета, след което с пасирана храна. След премахване на шината, останало фъфлене и трудно изговаряне на думи, в началото много бавно започнал да отваря устни, за да говори. Според св., останало леко изкривяване на челюстта – като обратна захапка, каквато нямало преди.

Едва след година и половина успял да възстанови телесното си тегло.

Въпреки близките отношения, съдът прецени показанията на свидетелката, съобразно чл. 172 ГПК и счете, че същите следва да бъдат кредитирани, тъй като са конкретни, непосредствени, житейски проследими, логични, последователни, а и хората от най-близкото обкръжение имат най-пълна представа за физическото и психическо състояние на човека, с когото живеят и за когото полагат грижи, като няма док., които да им противостоят, нито причина да не бъдат ценени.