Решение № 5 от 09.01.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Ямбол, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20242330101939 по описа за 2024 година

Производството се води по предявен от Д. Г. С., ЕГН ********** с адрес в гр. С., обл.

Я., чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв. С. Г. И.- ЯАК, против СУ „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., обл. Я., ул. „ ***, представлявано от Директора Б. Г.а иск, с който се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2188, 13 лв. след неговото изменение на основание чл.214 ГПК, представляваща дължимо, но неизплатено увеличение на заплатата за периода от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г., в едно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за заплащане на две месечни възнаграждения в общ размер на 5042, 18 лв. за неспазено предизвестие, като се вземело предвид увеличеното с Анекс № *** г. към КТД № *** г., в едно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск- 25.06.2024 г., до окончателното изплащане и за обезсилване на отказ изх. № *** г. на Директора на СУ“ ***“ гр. С., обл. Я., като неправилен и незаконосъобразен и постановяване на такова с което да бъдат осъдени ответната страна да увеличи брутното месечно трудово възнаграждение, считано от 01.01.2023 г. до 05.07.2023 г., в общ размер на 2521, 09 лв., съобразно Анекс № *** г. към КТД № *** г., с оглед актуализацията на определената пенсия.

В исковата молба се твърди, че със заповед № *** г. на ищцата било прекратено трудовото правоотношение в ответното училище, считано от 04.07.2023 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, поради навършване на изискуемите от закона години и осигурителен стаж за пенсия. Твърди се, че съгласно чл.328 КТ, работодателя следвало да отправи към ищеца предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.328, ал.1, т.10 1

КТ и чл.29 от КТД № *** г., като трудовото правоотношение между страните произтичало от посочения по- горе КТД, сключен между МОН и Синдикат образование към КТ „Подкрепа“ .

С Анекс № *** г., чл. 27 от КТД се изменял, като в чл.27, ал.1, т.2,б.Б касаеща размера на трудовото правоотношение на старши учител се изменяла на 1763, 00 лв., като по ал.2 изменението на трудовото правоотношение имало ретроактивно действие и влизало в сила, считано от 01.01.2023 г. В тази връзка ищцата подала заявление на *** г. до работодателя с искане да и бъдат преизчислени трудовите й възнаграждения за периода 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г. на основание посочения по-горе Анекс. От работодателя бил постановен отказ с писмо- отговор от *** г. за преизчисляване на трудовото правоотношение за посочения период. В тази връзка били поискани становища от МОН, като в РУ- Я. били получени две писма в които били дадени пояснения, в които се твърдяло, че към момента на сключването на Анекса от *** г., към КТД ищцата не била вече в трудови правоотношения с работодателя и не било основание да й бъде изплатено увеличението, съгласно преизчисляване считано от 01.01.2023 г.

Твърди се, че съгласно чл.54 КТ, колективния трудов договор ( КТД) влизал в сила от деня на подписването му, доколкото в него не било уговорено друго, като в настоящия случай било уговорено „друго“ или уговорено било, че КТД и анексите към него, в частта относно увеличените възнаграждения на учителите влизали в сила от 01.01.2023 г., като правната аргументация за това се намирала и в чл.14 ЗНА. В Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда ( обн. В ДВ бр.75/01.09.2023 г.) било посочено, че параграф 2, уреждащ увеличението на учителските заплати, вл. в сила на 01.01.2023 г.

От това следвало извода, че прилагането на цитираните по-горе разпоредби за увеличение на работните заплати трябвало да бъде за всички членове на синдикални организации и организации на работодатели, страни по КТД, които били в трудови правоотношения към 01.01.2023 г. Това, че някой лица не били в трудови правоотношения към момента на сключване на КТД със съответния работодател не представлявало пречка със заповед по реда на чл.118 КТ, като директора на ответното училище да увеличи заплатата със задна дата за изминалия период, считано от 01.01.2023 г. В тази връзка се намира, че действията на работодателя били дискриминационни по съображения посочени в чл.157, ал.1 ДФЕС за равнопоставеност при полагане на равен труд и заплащането му по един и същи начин. Също така се счита, че договора на ищцата бил неправомерно прекратен, като не бил използван двумесечния срок на предизвестие и ако работодателя бил спазил предвиденото в КТД предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, то с оглед дадените от МОН указания за прилагането на Анекса щяла да попадне в категорията лица, спрямо които следвало да се приложат разпоредбите на същия, като не били и платени полагащите се в следствие на неспазеното предизвестие две месечни трудови възнаграждения. Твърди се, че ако бил приложен Анекса към КТД то трудовото възнаграждение на ищцата щяло да нарастне с 120 лв., което щяло да се отрази и на размера на определената и пенсия.

2

Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от ответното училище. Предявения иск се счита за допустим, но същия се оспорва като неоснователен.

Оспорват се изцяло твърденията, че търсената от ищцата сума се дължала на основание КТД за системата на образованието и Анекс към същия. В тази насока бил спорен момента, дали договореното в КТД увеличение било относимо единствено и само за работещите в системата на образованието или и за работилите. На практика било разминаване в тълкуването на тази клауза в КТД, била в резултат на късното договаряне на увеличението и по-къснато сключване на ДС, касаещо това индексиране на работните заплати. Нямало спор, че СБУ и КТ“Подкрепа“ предоставили становища в обратна посока, т.е. средствата за това увеличение би следвало да бъдат предоставени и на работилите в системата на образованието след 01.01.2023 г., като посочените синдикални организации били участвали в изготвянето и разписването на КТД, като там не било визирано заплащане на увеличението, касаещи лицата с прекратени ТПО.

За работодателя съществувала пречка да бъде заплатена претендираната от ищцата сума, като изплащането й било довело до нарушение на финансовата политика на училището, което на практика било недопустимо, като отделно от това съществувала и противоречива съдебна практика. Твърди се, че неоснователни били твърденията на ищцата, че следвало да и се заплати обезщетение по чл.220 КТ за неспазено предизвестие, като същата не оспорила прекратителната заповед в законоустановения двумесечен срок от получаването и. Отделно от това трудовия договор не бил прекратен на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ за да се дължи такова.

Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция, като се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищцата.

В съдебно заседание ищцата - редовно призована не се явява, като се представлява се от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа предявения иск и пледира за уважаването му, както и за присъждането на разноски.

Ответникът - редовно призован, не се явява и не се представлява.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, при съблюдаване на закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените от тях писмени доказателства се установява, че между СУ „***“- гр. С., като работодател и Д. Г. С. като работник е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено от работодателя със Заповед № *** г., считано от 04.07.2023 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.

Безспорно е също така, че с прекратяването на трудовото правоотношение работодателят е изплатил на ответника обезщетения по чл.222, ал.3 КТ и чл.11, т.6 от 3 вътрешните правила за работната заплата на работещите в СУ“***“ гр. С. в размер на 11 брутни работни заплати на обща стойност 26 174, 39 лв. и по чл.224, ал.1 КТ в размер на 559, 40 лв. обезщетение за неизползван отпуск в размер на 5 дни за 2023 г.

Съгласно допълнително споразумение № *** г. към трудов договор, считано от 01.09.2022 г. основната месечна заплата на ищцата била в размер на 1643 лв.

До Директора на ответното училище е изпратена на *** г. молба от ищцата за преизчисляване на паричното й възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г. включително, въз основа на Анекс № *** г. ,по която е последвал отказ от *** г. от работодателя.

Представени са писмо вх. № *** г.относно прилагането на Анекс № *** г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г.;

Анекс № *** г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование *** г.;

По делото е назначена и изготвена съдебно- счетоводна експертиза, в. лице по която след като се запознало с материалите по делото и направена справка при СУ “ ***“ гр. С. дало заключение, че ако трудовото възнаграждение на ищцата Д. Г. С. бъде актуализирано в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № *** г. към КТД № *** г., за периода 01.01.2023 г.- 04.07.2023 г. се получавало разлика в размер на общо 2 188, 13 лв. – Таблица № 1.

Начислените трудови възнаграждения за процесния период м. 01.2023 г.- м. 07.2023 г. били изплатени по банковата сметка на Д. Г. С. в нетен размер общо сумата от 9 643, 29 лв. Таблица № 2.

Изплатената сума включвала и начисленото обезщетение по чл.222 и чл.224 КТ.

Увеличението на основание чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № *** г. към КТД № *** г. не било изплатено на ищцата.

Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

По отношение на производството по предявения иск с което се иска постановяване на решение с което да бъде обезсилен отказ изх. № *** г. на Директора на СУ“ ***“ гр. С., обл.

Я., като неправилен и незаконосъобразен и постановяване на което с което да бъдат осъдени ответната страна да увеличи брутното месечно трудово възнаграждение, считано от 01.01.2023 г. до 05.07.2023 г., в общ размер на 2521, 09 лв., съобразно Анекс № *** г. към КТД № *** г., с оглед актуализацията на определената пенсия, съдът намира същия за недопустим и производството в тази му част следва да бъде прекратено. В тази връзка съда следва да отбележи, че цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство не подлежи на съдебен, а на административен контрол по силата на чл.399 и сл. КТ.

4

Предявеният иск с правно основание по чл. 128 КТ, като съдът го намира за допустим, тъй като е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, при отсъствие на отрицателни предпоставки за упражняване правото на иск на ищеца.

Преценен по същество съдът намира иска за основателен, по следните съображения:

Към настоящия момент няма спор относно фактите, че между СУ „***“ гр. С., обл. Я. и ищцата Д. Г. С. е съществувало ТПО, като тя е заемала длъжността старши учител начален етап, както и че ТПО е прекратено на основание Заповед № ***3 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ по взаимно съгласие и поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 04.07.2023 г. Също така безспорно е установено, че работодателя не е приложил нормативната уредба, уреждаща изменение на трудовото възнаграждение на ищцата със задна дата, като е приел, че това увеличение не се отнася за нея, т.к. е с прекратено ТПО.

Цитираните по- горе нормативни актове, а именно чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № *** г. към КТД № *** г., както и Наредба № 4/ 2017 г. и чл.14 ЗНА изрично са придали ретроактивно действие на нормите, регламентиращи увеличението на работните заплати на педагогическите специалисти и непедагогически персонал от 01.01.2023 г., независимо, че са приети месеци по-късно. В тази връзка съдът следва да отбележи, че в процесния период от време 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г. ищцата е изпълнявала възложената й от работодателя работа, т.е. същата е положила труд, като посочения факт не е спорен между страните.