Разпореждане № 1513 от 15.12.2025, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1513 гр. Перник, 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Съдия:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500790 по описа за 2025 година Въззивно производство, по глава ХХ от ГПК.

С решение регистрационен № 755 / 29.07.2025г., постановено по гражданското дело № 6941 по описа му за 2024 година, състав на районния съд в Перник е осъдил Я. В. А., (вероятно се има предвид А.) с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, да заплати на И. К.

Й., с ЕГН **********, с адрес ****, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени от причинена телесна повреда чрез нанасяне на удари с ръце и насилственото й измъкване от автомобил, на 28.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 28.04.2021 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата над присъдената сума от 7 000 лева, до целия предявен размер от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, като неоснователен.

Разпределени са и разноските по делото.

Решението се обжалва и от двете страни , като неправилно в приложението на чл. 52 от ЗЗД.

І . Ищецът Й. обжалва това решение като неправилно в частта му, с 1 която иска за обезщетение на претърпените от нея – от престъпление - неимуществени вреди е отхвърлен в частта над размер 7000 лева ,до пълния предявен размер от 15 000 лева. Излага доводи , че опеделения от съда размер на обезщетението е недостатъцен и несправедлив спрямо нея, като съдът не е съобразил напълно обществено - икономическите условия в страната . Моли решението да се отмени , а иска да се уважи изцяло .

ІІ. Ответникът А. е обжалвал решението в частта му , с която искът е уважен. Поддържа, че извършеното от него деяние е при условията на афект, предизникан от пострадалата , като релевира и доводи за неправилно приложение на нормата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД касателно съпричиняването. Излага също така , че гражданския съд е игнорирал присъдата на наказателния , с която ответника като подсъдим е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение , като е призна за виновен в по – леко такова. Моли да се измени решението в осъдителната му част и да се присъди по – ниско като размер обезщетение за неимуществени вреди , с приложение на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.

Няма подадени отговори на жалбите. И двете страни претендират разноски по въззивното дело.

Въззивните жалби са подадени в срок , от надлежно легитимирани процесуален представител и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , при внесена такса , там , където тя е дължима. Те са допустими.

С въззивните жалби не са направени доказателствени искания.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в първото за инстанцията открито съдебно заседание.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

РАЗПОРЕДИ:

На основание чл. 267, ал.1 от ГПК съдът намира, че въззивните 2 жалби вх. №№ 19525/18.08.2025г. и 22307/15.09.2025г. са редовни и процесуално допустими.

На основание чл. 268, ал.1 от ГПК съдът извършва доклад, така както е отразено в мотивите на настоящето определение.

Насрочва съдебно заседание за 03.02.2026г. от 10.30 часа с призоваване на страните.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________ 3

----- следващ документ -----

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1513 гр. Перник, 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Съдия:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500790 по описа за 2025 година Въззивно производство, по глава ХХ от ГПК.

С решение регистрационен № 755 / 29.07.2025г., постановено по гражданското дело № 6941 по описа му за 2024 година, състав на районния съд в Перник е осъдил Я. В. А., (вероятно се има предвид А.) с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, да заплати на И. К.

Й., с ЕГН **********, с адрес ****, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени от причинена телесна повреда чрез нанасяне на удари с ръце и насилственото й измъкване от автомобил, на 28.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 28.04.2021 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата над присъдената сума от 7 000 лева, до целия предявен размер от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, като неоснователен.

Разпределени са и разноските по делото.

Решението се обжалва и от двете страни , като неправилно в приложението на чл. 52 от ЗЗД.

І . Ищецът Й. обжалва това решение като неправилно в частта му, с 1 която иска за обезщетение на претърпените от нея – от престъпление - неимуществени вреди е отхвърлен в частта над размер 7000 лева ,до пълния предявен размер от 15 000 лева. Излага доводи , че опеделения от съда размер на обезщетението е недостатъцен и несправедлив спрямо нея, като съдът не е съобразил напълно обществено - икономическите условия в страната . Моли решението да се отмени , а иска да се уважи изцяло .

ІІ. Ответникът А. е обжалвал решението в частта му , с която искът е уважен. Поддържа, че извършеното от него деяние е при условията на афект, предизникан от пострадалата , като релевира и доводи за неправилно приложение на нормата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД касателно съпричиняването. Излага също така , че гражданския съд е игнорирал присъдата на наказателния , с която ответника като подсъдим е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение , като е призна за виновен в по – леко такова. Моли да се измени решението в осъдителната му част и да се присъди по – ниско като размер обезщетение за неимуществени вреди , с приложение на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.

Няма подадени отговори на жалбите. И двете страни претендират разноски по въззивното дело.

Въззивните жалби са подадени в срок , от надлежно легитимирани процесуален представител и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , при внесена такса , там , където тя е дължима. Те са допустими.

С въззивните жалби не са направени доказателствени искания.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в първото за инстанцията открито съдебно заседание.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

РАЗПОРЕДИ:

На основание чл. 267, ал.1 от ГПК съдът намира, че въззивните 2 жалби вх. №№ 19525/18.08.2025г. и 22307/15.09.2025г. са редовни и процесуално допустими.

На основание чл. 268, ал.1 от ГПК съдът извършва доклад, така както е отразено в мотивите на настоящето определение.

Насрочва съдебно заседание за 03.02.2026г. от 10.30 часа с призоваване на страните.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________ 3