Решение № 35 от 07.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Пловдив, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Б . Попова като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600002 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Б., защитник на подс. М. Г., по въззивна жалба на адв. М., защитник на подс. С. Г., и по въззивна жалба на адв. К., повереник на частните обвинители А. К. и Д. К., срещу присъдата № 71/28.09.2023 г. по н.о.х.д. № 600/23 г. по описа на ОС-Пловдив, с която всеки от подсъдимите е осъден на две години лишаване от свобода с приложение на чл. 66 НК за срок от четири години, а подс. С. Г. – и на две години лишаване от право на управление на МПС, за изпълнено, в условията на независимо съпричиняване, престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 7, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл 342, ал. 1, подс. М. Г. – и във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2 НК, и е извършено разпореждане с част от веществените доказателства и разноските.

Жалбите са своевременно депозирани. Във всяка от тях е обосновано недоволство от наложените наказания, като от различни гледни точки е наблегнато на индивидуализиращите отговорността на всеки от подсъдимите обстоятелства. В жалбата на защитата на подс. М. Г. е изложено становище за наличие на предпоставките за приложение нормата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като се поддържа, че справедливото наказание би трябвало да е със срок значително под предвидения минимум на лишаването от свобода от две години, а изпитателният срок да е с година под определения в присъдата. В жалбата на 1 защитата на подс. С. Г. се мотивира претенция за приложение на възможността по чл. 55, ал.

3 НК за освобождаване от кумулативното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. С жалбата на частното обвинение се прави искане за увеличаване наказанията на всеки от двамата подсъдими и за отмяна на условното осъждане, както и за присъждане на направените от частните обвинители разноски (за повереник) на досъдебното производство и за връщане на едно от веществените доказателства. В този смисъл всички страни претендират за изменение на присъдата.

ПАС прие, че жалбата на частите обвинители отговаря на условието по чл. 318, ал. 4 НПК за допустимост, тъй като атакуваните срокове на основните наказания на двамата подсъдими очевидно не са определени в съгласие с исканията на тези процесуални страни пред първата инстанция (в първоинстанционната пледоария на адв. К. е обосновано искане за индивидуализирането им в средата на предвидените санкции).

С допълнителна жалба адв. К. лансира мнение за незаконосъобразно процедиране на първата инстанция, която разгледала делото по реда на съкратеното съдебно следствие, несъобразявайки необходимостта от събиране на още доказателствени и експертни сведения за механизма на получаване на смъртоносната травма. Счита по-конкретно, че приетото от първия съд съпричиняване на резултата от страна на пострадалата (която изхвърчала от автомобила заради непоставения обезопасителен колан и била затисната на земята от него при паднето на дясната му страна) не било установено по несъмнен начин. Ето защо настоява за отмяна на присъдата и разпореждане на ново първоинстанционно разглеждане на делото, което да изясни, по общия ред, наличието или липсата на съпричиняване.

При въззивните прения прокурорът от АП-Пловдив обяви, че счита за коректно мнението на частното обвинение за опороченост на присъдата от съществени процесуални нарушения, отстраняването на които изисквало ново първоинстанционно разглеждане на делото. Алтернативно, в случай че въззивната инстанция не приеме за основателна тази позиция, споделя искането на частното обвинение за завишаване сроковете на наложените наказания лишаване от свобода и за отмяна на условното осъждане.

В своята пледоария пред настоящата инстанция адв. К. подложи на подробен анализ комплексната СМАТЕ, изводите на която водели според нея до съмнение, че предизвикалата смъртта на К. черепна травма е получена в купето (и поради това непоставянето на обезопасителния й колан нямало съпричиняващо значение). Настоя, че подобно съмнение изисквало ангажиране на допълнителни специални знания, което пък налагало отмяна на присъдата и разглеждане на делото по общия ред. Алтернативно, в случай че съдът не възприеме това предложение и обосноваващите го доводи, пледира за увеличаване сроковете на наложените на всеки от подсъдимите наказания лишаване от свобода и за постановяване ефективното им изтърпяване.

Частните обвинители (родителите на починалата вследствие процесното произшествие А. и Д. К.) се присъединиха към развитите от своя процесуален представител доводи и алтернативни искания.

2

Защитникът на подс. М. Г. адв. Б. и защитникът на подс. С. Г. адв. М. обявиха, че поддържат писмено изложените съображения за явна несправедливост на наказанията. В пледоарията на всеки от тях бяха фиксирани и интерпретирани смекчаващите обстоятелства, като беше мотивирано мнение за същественото им влияние при определяне на тежестта и моралната укоримост на деянията. Защитниците на подсъдимите контрааргументира становището на обвинението за незаконосъобразност на първоинстанционното решение за прилагане диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК, като се противопоставиха с конкретни доводи на виждането за непълнота и неточност на експертното изследване на механизма на получаване на инкриминираната черепномозъчна травма на починалата.

Подсъдимите М. и С. Г.и подкрепиха заетите от своите защитници позиции и изразиха съжаление за стореното и съболезнования на близките на М.К..

Пловдивския апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и съображенията на страните, прие че жалбите на защитата са неоснователни, а жалбата на частното обвинение е частично основателна.

Въз основа на събраните и изброени в мотивите на присъдата гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и няколкото експертизи окръжният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. С. Г. е роден на ******** г. в гр. С.. Живее в същия град заедно с майка си И. П. Г.. През 2021г. бил ученик в 12-ти клас в 127-мо СУ - С.. Той е българин, български гражданин. Не е женен. Не е осъждан.

Към месец август 2021г. не притежавал свидетелство за правоуправление и не бил правоспособен водач на МПС.

Подсъдимият С. М. Г. е роден на ******** г. в гр. С. З.. Подс. М. Г. е дете от брака м у с И. П. Г.. Към инкриминирания момент живеел в гр. С. З. заедно с приятелката си и малкото им дете. Има висше медицинско образование. Работи в МБАЛ гр. Г. и МБАЛ „Т.“ гр. С. като анестезиолог. Той е българин, български гражданин. Не е осъждан.

Подсъдимият С. Г. е правоспособен водач от 14.06.1991г. Към момента на случилото се притежавал свидетелство за управление на МПС № *******, издадено на 04.05.2012г. , с валидност до 07.03.2022г. Съгласно представената справка за нарушител притежавал 39 контролни точки и не попадал в хипотезата на чл.157 ал. 4 от ЗДвП. Бил наказан с осем наказателни постановления, 10 фиша и 2 ПАМ за нарушения на транспортното законодателство.

Бил собственик на джип „Ч.” с рег. № *******. Ползвал колата за придвижване до работните си места в гр. С. и в гр. Г..

Подс. М. Г., който живеел в гр. С., често гостувал на баща си в гр. С.З.. През 2020г. се запознал и сближил с живущата в този град М.Д.К., с ЕГН **********. Срещал се с нея при гостуванията си в дома на баща си, където понякога тя и преспивала.

3

На 12.08.2021г. М.К., двамата подсъдими, приятелката на подс. С. Г. и малкото им дете решили да се разходят до т.н ар. „М.“, намиращо се в близост до с. П., общ. Б.Д., обл.

С.З.. М.К. се обадила на майка си св. А. И. Т. - К. и получила разрешение за пътуването.

Още преди обяд компанията тръгнала за с. П. със споменатия джип, управляван от подс. С.

Г.. Стигнали до сторозагорската забележителност и се отказали да останат там, тъй като имало много други хора. Вместо това решили да посетят екопътека „Б.“ в близост до гр. К..

Подс. С. Г. паркирал автомобила в началото на екопътеката и всички я преминали. Към 17:00 часа се уморили и решили да поседнат в намиращото се в близост заведение „М.“, стопанисвано от С. Ф. от гр. К.. На работа в заведението този ден били М.Х.Ф. и сестра й П.Х.Р.. На една от масите седяли св. И.М.С., приятелят й св. В.Д.С., дъщерята на последния и приятелят й св. Р.Д.Д.. На друга маса били се днал и свидетелките М.С.А., Р.Р.П. и Е.Д..

Когато подсъдимите и приятелките им седнали в близост до масата на компанията на св.

В.С., на телефона на М.К. се получило съобщение, че била търсена от родителите си.

Опитала се да се свърже с тях, но не успяла, тъй като обхватът на мобилната мрежа бил слаб и непостоянен. Споделила това с подс. М. Г., който на свой ред уведомил баща си.

Последният му дал ключа за запалване на двигателя на колата си, въпреки че знаел, ч е е непълнолетен и правоспособен. Поръчал му да подкара джипа по пътя покрай К. м, където след известно разстояние можело да попаднат в обхват . Дал му наставление да шофира бавно. Въпреки че нямал свидетелство за правоуправление, подс. М. Г. се качил на предна лява седалка на Д. и поел по въпросния път към гр. К., който бил с общински статут (вж справката на л. 48 от том 3 ДП). Той можел да управлява този автомобил, защото и друг път баща му му давал да го кара. Сложил с и предпазния колан. На предна дясна седалка седнала М. К., която държала телефона в себе си и следяла за обхват. Не поставила предпазния колан на седалката си.

Пет минути след потеглянето на л.а. „Д. Ч.” с рег. № *********** свидетелките М.А., Р.П. и Е.Д. решил и да се прибират. Трите момичета се качили в колата на после дната – л.а.

„Ш.О.“, черна на цвят. Шофьорката поела по К. път след Д..

Междувременно подс. М. Г. продължавал да управлява автомобила на баща си по пътя за гр. К., в посока от север на юг, а М.К. продължавала да е без колан.

Времето било слънчево и топло с много добра видимост за тази част от денонощието.

Общинският път бил с твърдо циментно-бетоново покритие с едно платно с ширина от 3,50 метра. Бил образуван от „къси“ завои на неголямо разстояние, без маркировки и разделителни ивици и без видим банкет.

На около километър от заведението подсъдимият увеличил скоростта на движение на колата до около 58 км./час. Приближавал десен завой с радиус около 15,44 метра. Без да намали скоростта, навлязъл в завоя. С около 58 км./ч. нямал възможност да следва неговата траектория и загубил контрол върху управлението на джипа. Задействал спирачната му система, но не могъл да предотврати навлизането на левите гуми в затревената площ покрай пътя. След напускане на пътното платно подс. М. Г. завъртял волана надясно в опит д а го 4 върне н а пътя. Не успял, като левите гуми продължили да се движат покрай платното и навлезли още по-навътре в затревената площ. В един момент джипът тръгнал към платното, като успял да достигне до неговия източен край. Предното дясно колело се ударило във въпросния край, който бил с около 0,1 метра по-висок от нивото на банкета , от който превозното средство идвало. Вследствие на удара върху споменатото колело се задействала сила, която породила въртящ момент с опорна точка другото предно колело (лявото). Под въздействието на въртящия момент започнало преобръщане и въртене на автомобила, което започнало наляво. джипът се озовал на таван (с опорна точка предната лява част на тавана), сетне се завъртял около вертикалната си ос и паднал на дясната си страна. В процеса на това въртене пътуващата на предна дясна седалка М.К., която била без поставен пре дпазен колан, изхвърчала от купето, паднала на земята и там била затисната от падащия на дясната си страна автомобил.

След като превозното средство се установило на дясната си страна, подс. М. Г. изгубил съзнание. Не след дълго се свестил и успял да излезе от купето. Видял затиснатата М.К. и се опитал да повдигне джипа. Не успял. Изтичал на пътя, за да търси помощ. В това време се задал л.а. „Ш.О.“ на трите момичета. Те слезли от колата и опитали да се обадят на спешния телефон 112. В един момент се свързали с оператора и съобщили за случилото се.