Решение № 651 от 26.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 651 гр. София, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Николай Николов

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора Г. П. К. като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно наказателно дело № 20221100601313 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С протоколно определение от 28.02.2022 г., постановено по НЧД № 149/2022 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 6-ти състав, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения Й. С. Т. е определено едно общо, най-тежко наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“, измежду наказанията наложени му по НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав; по НОХД № 562/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд (СОС) и по НОХД № 707/2017 г. по описа на РС – Враца, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, е определен първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на така определеното едно общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на четири години, по всички дела включени в съвкупността.

Със същото определение, на основание чл. 25, ал. 2 от НК, съдът е приспаднал времето, през което осъденият Й. С. Т. е търпял наказание „Лишаване от свобода“ по делата, включени в съвкупността, а на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР и е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по делата, включени в съвкупността.

Срещу така постановения съдебен акт е депозиран въззивен протест от прокурор при СРП. С така депозирания протест се претендира неправилност и незаконосъобразност на 1 атакувания съдебен акт.

Излага се, че решаващият първоинстанционен съд неправилно е приел искането на защитата на осъдения за включване на осъждането му по НОХД № 707/2017 г. по описа на РС – Враца в съвкупността от присъди, подлежащи на групиране, в съответствие с правилата по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, тъй като деянието – предмет на разглеждане по НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав е извършено една година и двадесет и осем дни след влизане в сила на присъдата, постановена спрямо Т. по НОХД № 707/2017 г. по описа на РС – Враца. Сочи се, че с така постановения съдебен акт е „разкъсана“ предходна група от осъждания на Т. – по НОХД № 707/2017 г. по описа на РС – Враца и по НОХД № 1332/2020 г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав, за които е определено едно общо, най-тежко наказание по НЧД № 5252/2020 г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав, в размер на три години и шест месеца „Лишаване от свобода“, което е изтърпяно изцяло. Развиват се и аргументи в насока, че групирането на наказанията от Районния съд с атакувания съдебен акт, е неблагоприятно за осъдения, тъй като Т. ще се яви задържан над срока на определеното едно общо и най-тежко наказание с повече от една година.

Отправя се искане за изменение на протестирания съдебен акт в частта, с която по отношение на осъдения Й. С. Т. е определено общо наказание, като вместо това му бъде определено общо, най-тежко наказание измежду тези, наложени му по НОХД № 562/2021 г. по описа на СОС и по НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, а именно – наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години, което да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим.

В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа така депозирания въззивен протест, по съображенията, изложени в него, като счита, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и като такъв се явява незаконосъобразен.

В подкрепа на доводите си, представителят на държавното обвинение излага, че деянието – предмет на разглеждане по НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС, е в съотношение на рецидив спрямо осъжданията на лицето по НОХД № 707/2017 г. по описа на РС – Враца и по НОХД № 1332/2020 г. по описа на СРС, и в съотношение на съвкупност с осъждането му по НОХД № 562/2021 г. по описа на СОС. Намира, че групирането на наказанията, наложени на Т. по НОХД № 707/2017 г. по описа на РС – Враца и по НОХД № 1332/2020 г. по описа на СРС, не следва да бъде ревизирано, а единствено следва да се определи едно общо най-тежко наказание на осъдения измежду тези, наложени му по НОХД № 562/2021 г. по описа на СОС и по НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС, в размер на четири години „Лишаване от свобода“, с приложение на институтите по чл. 25, ал. 2 и по чл.

59, ал. 1 и ал. 2 от НК.

Пледира за изменение на атакувания съдебен акт, като по отношение на осъдения Т., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, да бъде определено едно общо, най-тежко 2 наказание четири години „Лишаване от свобода“ измежду наложените му наказания по НОХД № 562/2021 г. по описа на СОС и по НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС, което да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК да се приспадне задържането на лицето по делата, включени в съвкупността, и на основание чл. 25, ал. 2 от НК да се приспадне изтърпяното до момента наказание по НОХД № 562/2021 г., което е приведено в изпълнение.

Защитата на осъдения Й. С. Т. – адв. Т. – от САК, пледира определението на СРС да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а протестът на прокурора при СРП да бъде оставен без уважение, като неоснователен.

Осъденият Й. С. Трайков поддържа тезата на защитата си. В последната си дума моли съдебният акт на първоинстанционния съд да бъде потвърден.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено следното:

Съдебното производство по НЧД № 149/2022 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, е образувано въз основа на постъпило искане, вх. № 117229/30.12.2021 г. по описа на СРС, от осъдения Й. С. Т., с правно основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, да определяне на едно общо, най-тежко наказание, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, измежду наложените му по НОХД № 562/2021 г. по описа на СОС, по НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, по НОХД № 3394/2013 г. по описа на СРС, НО, 17-ти състав, по НОХД № 4169/2014 г. по описа на СРС, НО, 109-ти състав и по НОХД № 707/2017 г. по описа на РС – Враца.

На 07.01.2022 г. в СРС е депозирано и предложение от прокурор при СРП, с правно основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, за групиране на наказанията, наложени на осъдения Й. С. Т. по НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС и по НОХД № 562/2021 г. по описа на СОС, като му бъде определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените за съвкупността от престъпления в размер на четири години „Лишаване от свобода“, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК се приспадне изтърпяното наказание по присъдите, включени в съвкупността и на основание чл. 59, ал. 1 от НК от така определеното общо, най-тежко наказание, се приспадне периода на задържане на осъдения по всяко от делата. Въз основа на така депозираното предложение е образувано НЧД № 436/2022 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав.

Със свое разпореждане от 26.01.2022 г., съдията – докладчик при СРС, НО, 112-ти състав е обединил производствата по НЧД № 149/2022 г. и НЧД № 436/2022 г. – и двете по 3 описа на СРС, в едно дело, като е указал същото да продължи да се води под № 149/2022 г.

Със същото разпореждане съдията – докладчик при СРС, НО, 112-ти състав се е отвел от по-нататъшно разглеждане на делото и същото е разпределено на СРС, НО, 6-ти състав.

За да се произнесе по постъпилото предложение, СРС, НО, 6-ти състав е събрал и обсъдил, в качеството им на писмено доказателствено средство, справка за съдимост на осъдения Т. (л. 5 – 20 от съдебното производство).

Въз основа на така събраното писмено доказателствено средство, СРС е приел за установено, че са налице предпоставките по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК по отношение на осъжданията на Т. по НОХД № 562/2021 г. по описа на СОС и по НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, тъй като по тези производства молителят е осъден за престъпления, извършени преди влизане на присъдата в сила за което и да е от тях.

Приел е, че наказанията по двете присъди следва да бъдат групирани, като на осъдения се определи едно общо, най-тежко наказание измежду наложените му за съвкупността от престъпления, а именно – в размер на най-тежкото от тях – наложеното по НОХД № 562/2021 г. по описа на СОС – четири години „Лишаване от свобода“, което да се търпи при първоначален „Строг“ режим. Приел е, че на основание чл. 25, ал. 2 от НК, от така определеното наказание следва да се приспадне времето, през което осъденият е търпял наказание „Лишаване от свобода“ по двете присъди, включени в съвкупността, а на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК – и времето, през което осъденият е бил задържан по ЗМВР и е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по двете присъди, включени в съвкупността. Преценил е, че не са налице предпоставките за увеличаване на така определеното общо, най-тежко наказание, по реда на чл. 24 от НК.

По отношение на осъжданията на Т. по НОХД № 3394/2013 г. и по НОХД № 4169/2014 г. – и двете по описа на СРС, съдът е приел, че не са налице предпоставки за групирането им и определяне на едно общо наказание, на основание чл. 25, ал. 1 от НК, в съответствие с искането на осъдения Т., тъй като деянието, за което същият е осъден по НОХД № 4169/2014 г. е извършено на 23.12.2013 г. – след влизане в сила на присъдата по НОХД № 3394/2013 г. – на 25.02.2013 г., и наказанието по последното осъждане е изтърпяно.

Районният съд е преценил за основателна молбата на осъдения Т. за включване в съвкупността на осъждането му и това по НОХД № 707/2017 г. по описа на РС – Враца, като е преценил, че деянието – предмет на разглеждане по същото дело, е извършено на 21.08.2016 г. – преди влизане в сила на присъдата по НОХД 4000/2021 г. по описа на СРС и на тази по НОХД № 562/2021 г. по описа на СОС.

Предвид изложеното, с протоколно определение от 28.02.2022 г., постановено по НЧД № 149/2022 г., СРС, НО, 6-ти състав е определил, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения Й. С. Т. едно общо, най-тежко наказание четири години „Лишаване от свобода“, измежду наказанията, определени му по НОХД № 4000/2021 г. по описа на 4

СРС, НО, 112-ти състав; по НОХД № 562/2021 г. по описа на СОС и по НОХД № 707/2017 г. по описа на РС – Враца, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, е определил първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на така наложното едно общо наказание по всички дела, включени в съвкупността.

Със същото определение, на основание чл. 25, ал. 2 от НК, съдът е приспаднал времето, през което осъденият е търпял наказание „Лишаване от свобода“ по делата, включени в съвкупността, а на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднал и времето, през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР, и е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по делата, включени в съвкупността.

Срещу така постановения съдебен акт е депозиран въззивен протест от прокурор при СРП, за разглеждането на който е образувано настоящото производство по ВНЧД № 1313/2022 г. по описа на СГС, І-ви въззивен състав.

Настоящата съдебна инстанция, въз основа на собствен прочит насъбраните по делото доказателствени средства, изцяло споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд относно осъжданията на Т.. Така, видно от справката за съдимост на Т., същият е осъждан многократно, включително и както следва:

- с влязло в сила на 25.02.2013 г. определение по НОХД № 3394/2013 г. по описа на СРС, е одобрено споразумение, по силата на което Т. е осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено на 23.06.2012 г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от единадесет месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим в затвор; така наложеното наказание е изтърпяно от осъдения на 23.05.2013 г.;