Решение № 709 от 13.04.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 709 гр. Варна , 13.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20203100502974 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.268-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Т. Ф., чрез пълномощник, срещу решение № 3355/ 22.07.2020г. по гр.д.№ 12036/ 2019г. на Районен съд-Варна , в частите, в които упражняването на родителските права по отношение на детето Н. С. Ф. е предоставено на майката И. Г, Ф., постановено е местоживеене на детето при майката; определен е режим на личен контакт на бащата С. Т. Ф. с детето; присъдена е месечна издръжка в размер на 250лв., считано от датата на влизане на решението в сила, със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, на основание чл. 143 СК , съответната държавна такса.

Възраженията за неправилност и необоснованост на съдебния акт се обосновават със следните доводи:- решението не е съобразно с предложеното извънсъдебно споразумение относно съвместното упражняване на родителските права, т.н. „споделено родителство“, което според жалбоподателя ще допринесе детето да се чувства щастливо и спокойно, и да расте необезпокоявано от други проблеми; - пренебрегнато е заключението на вещото лице, че бащата е по-пригодния родител и има по-качествен родителски капацитет;-не е съобразено обстоятелството, че детето е силно привързано към баща си, който в периода на извънредното положение единствено е полагал грижи за него;- не са взети под внимание отговорите от допълнително зададените въпроси и становището на вещото лице, че майката съзнателно или не манипулира детето да повтаря заучени реплики срещу бащата, и детето е зависимо от майката. Оспорва като неверни всички твърдения за упражнено насилие и заплахи към съпругата и детето. Счита за напълно необосновано местоживеенето на детето да бъде в собственото жилище на бащата, притежавано в съсобственост с трети лица, предвид доказателствата за притежавано от другия родител собствено жилище. По размера на издръжката изразява становище, че определената издръжка с решението е предложена в споразумението, но при условие, че ответната страна приеме съвместното упражняване на родителските права по отношение на детето Н..

1

По същество поддържа искане за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което да се уважи насрещния иск за родителски права и определи местоживеене на детето при бащата на посочения адрес в гр.Варна, съответен режим на лични отношения на майката с детето в посочените времеви периоди, и да се присъди издръжка в размер на 152. 50лв.

Въззиваемата страна- И. Г. Ф., в съдебно заседание чрез процесуалния представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Не приема предложеното съвместно упражняване на родителските права.Моли решението да бъде потвърдено и да се присъдят направените в това производство съдебни разноски.

Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, не изразява становище.

Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателствата по делото, на основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1-3 ГПК, констатира :

Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила по отношение прекратяването на брака , на основание чл.49, ал. 1 СК и фамилното име на съпругата след развода.

В предмета на въззивно разглеждане са претенциите за упражняване на родителските права и производните на това решение въпроси по чл.59, ал. 2 и чл.56 от СК -режим на лични отношения с другия родител, издръжка, ползване на семейното жилище.

Страните са родители на детето Н. С. Ф., роден на ***Отношенията между тях са конфликтни в последните няколко години, съобразно констатациите на решението за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Двамата участват в грижите за детето и поради факта на продължаващото съвместно ползване на семейното жилище, заедно с пълнолетната дъщеря на И.Ф..

По основателността на главния и насрещен иск за упражняване на родителските права:

Съгласно изразените становища С.Ф. поставя на първо място своята пригодност да се грижи и да възпитава сина си, да развива неговите интереси с различни форми на обучение, без да ограничава майката в личните контакти с детето. Счита, че тя не притежава нужните възпитателски качества и умения да направлява детето в живота. В насрещната искова молба посочва, че е прекалено агресивна, държи се скандално, отправя обиди към него, уронвайки родителския му авторитет пред детето, близки и познати, подчертава употребата на алкохол и среднощни посещения на казина и игрални зали.

И.Ф. оспорва истинността на изложените твърдения. В хода на процеса и по същество изтъква привързаността на детето към майката, естеството на полаганите грижи, постоянният контакт и общуване в ежедневието. Посочва негативи в поведението на бащата- злоупотреба с алкохол , невъзможност да се грижи за детето, поради постоянното му присъствие в заведението и липсата на гарантиран финансов доход от търговска дейност.

Пред районен съд е проведено изслушване на страните по реда на чл. 59, ал.6 от СК.

Всеки от тях заявява, че е по-подходящия родител за отглеждане и възпитание на детето, с оглед на създадената емоционална връзка, споделено време в общуване и игри, и желанието да бъде тези отношения да се развиват в бъдеще.

За спорните факти и обстоятелства са допуснати гласни доказателства- свидетелите посочени от ответника И.М. и К.Т., и свидетелят на ищеца –Д.Д., всички без родство и дела със страните.

Свидетелката Д.Д.а е дългогодишен приятел на И. / Ф./. Знае, че отношенията им са влошени, че съпругът е посягал физически и тя е идвала с насинено око на работа. Твърди, 2 че основно майката полага грижи за детето, тя го води и взема от градина. Присъствала е на събирания, на които е виждала съпругът й пиян. В един от случаите бил агресивен и се опитвал да атакува свидетелката с думи.

Свидетелят И.М. познава С. / Ф./ от дете, после станали семейни приятели. Има хубави впечатления от първите години на съвместния им живот. По-късно разбрал,че нещата между тях се променили. За него и двамата обичат и се грижат за детето Н., но смята С. за по-отговорния човек, който винаги се е трудил и помагал на приятелите си, около него винаги имало хора, за които се грижел постоянно.

Свидетелката К.Т. има преки впечатления от последните години, когато започнали да общуват със С. покрай загубата на техни съученици. За нея той е добър баща, привързан много към детето, имали общи интереси към футбола. Често ги виждала на разходка и понякога ги придружавала.

Дирекция „Социално подпомагане“-Варна,е представила социален доклад за резултатите от извършеното социално проучване след проведените срещи с родителите и детето. От посочените данни следва, че страните живеят заедно в семейното жилище , но не поддържат близки отношения и комуникацията е ограничена до полаганите грижи за детето, основно от майката, а при необходимост с участието на бащата. Според социалното проучване получаваните от детето грижи за адекватни на неговите потребности. В заключение е подчертана необходимостта в живота на детето да присъства активно и неотглеждащия родител.

Съгласно неоспореното заключение на съдебно-психологичната експертиза с вещо лице- клиничен психолог Р. Г,а, детето Н. Ф. е привързано приоритетно към своята майка , като тази връзка е придобила характер на зависимост. В хода на проведеното психологично проучване се наблюдава повишена невротичност / двигателно неспокойствиехиперактивност/ на детето, като прояви на вътрешен дискомфорт, породен от конфликта между родителите. Обобщено от получените резултати при обследването на двамата родители и детето, е направеното заключение, че то не се чувства спокойно и достатъчно стабилно при нито един от родителите, които имат различен модел на поведение и подход при възпитанието / в раздела „Обсъждане на резултатите“ /.

На въпроса за наличие на родителско отчуждение, поставен в съдебно заседание, е пояснено, че изграждащата се зависимост от майката не е здравословна за детето, но на този етап не е симптом за отчуждение/ от другия родител/. Детето се идентифицира напълно с единия родител и не признава нищо от другия. Според вещото лице това поведение излиза от нормата на отношенията, поради съществуващия конфликт между родителите, който не е преработен от тях по начин, че да доведе до конструктивно решение.

Разглеждащият състав приема, че решението в частта за родителските права е съобразено със закона и обосновано, предвид събраните доказателствата по делото.

Съгласно постановките на ТР № 1 от 03.07.2017г. по т.д.№ 1/ 2016г. ОСГК на ВКС, задължителни за правоприлагащия орган, разпоредбата на чл.59, ал.2 от Семейния кодекс изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. Аналогично, в хипотезата на чл.127, ал.2 от СК съдът не може служебно да се произнася , предоставяйки родителските права за общо упражняване, доколкото няма постигнато взаимно съгласие и ясно изразена воля на родителите да съгласуват изпълнението на родителските задължения в интерес на децата.

При липсата на споразумение въпросът за родителски права следва да бъде разрешен служебно и с решението да се определят мерките относно упражняването на тези права, местоживеене на двете деца, режим на лични отношения с другия родител. Съдът формира 3 своето убеждение от обективно установените в процеса факти и обстоятелства, след изслушване на родителите, на основание чл. 59, ал.6 от СК, при съобразяване становището на участващата Дирекция „Социално подпомагане“-Варна. В обхвата на неговата преценка са изброените в чл.59,ал. 4 от ГПК обстоятелства: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношението към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата , възможността за помощ от трети лица- близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности.

Решението се основава на интересите на детето, които към дадения момент определят приоритетно участието на единия родител в неговото отглеждане и възпитание. От анализа на събраните данни следва, че майката има силна емоционална връзка с детето, изграждана последователно от раждането му. Нейното присъствие в живота на детето я определя като основна и значима фигура, предвид ниската му възраст, а реакцията при раздялата, описана от вещото лице, поставя като сериозен проблем евентуална промяна. Недоказани в процеса остават твърденията на ответника и ищец по насрещния иск за компрометиращи родителската отговорност действия на майката, доколкото нито един от разпитаните свидетели не посочва убедителни факти за твърдяната употреба на алкохол и системно посещаване на игрални зали.

С оглед на всички обсъдени данни майката е отговорен родител и нейното поведение не представлява риск за детето. Въпросът дали и доколко подходът е неефективен за възпитанието на детето, не е проучван в реална среда според коментара на вещото лице.

Заключенията са обосновани от изказванията на страните, а не от техните действия.

Констатацията, че бащата има по-качествен родителски подход, е вследствие на споделеното разбиране, виждане и модел на поведение, и следва да бъде преценявана съпоставимо с всички останали данни за неговата родителска пригодност, а те в конкретния процес не са достатъчни за подобен извод.

Съгласно Постановление №1/ 1974г. на ППВС под понятието „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на детето по неговото отглеждане и възпитание, които са в контекста на цялостното развитие на личността. Според действащата правна уредба на отношенията, дефиницията на „най-добър интерес на детето“ дадена в §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето , включва множество компоненти с определящо значение към всеки конкретен случай : желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционални потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата ; други обстоятелства , имащи отношение към детето.