Решение № 5724 от 10.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5724 гр. София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110103707 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с вх. № 138355/04.07.2022 г., от “ФИРМА” ЕАД против В. Т. Т. с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 3391,09 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к.

„Младост 1“, бл. 3, вх. 10, ет. 6, ап. 172, аб. №78518, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.01.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 706,11 лева за периода от 15.09.2019 г. до 09.12.2021 г., сумата о т 15,95 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 29.02.2020г., ведно със законна лихва от 26.01.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3,84 лева за периода от 30.12.2018 г. до 09.12.2021г

Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК (арг. от чл. 62, ал. 2 ГПК) от ответника В. Т. Т. е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искови претенции се оспорват като неоснователни. Навеждат се конкретни съображения, че между страните не е налице твърдяното облигационно правоотношение, а доставката на топлинна енергия до имота следвало да се третира като непоискана услуга по смисъла на ЗЗП и Директива 2011/83/ЕС.

Релевира възражение за изтекла давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира 1 за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

От съвкупния анализ на представените писмени доказателства –нотариален акт №142 за собственост върху жилище по чл. 55г. от ЗПИНМ /на л. 14-15 от делото/, удостоверение за идентичност на имоти /на л. 18 от делото/ удостоверение за съпруга и родствени връзки /на л. 53 от делото/ се установява, че за процесния период В. Т. Т. е била титуляр на правото на собственост върху жилищния имот, за който се претендират съдебно предявените вземания. Ето защо, при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно ответникът по делото в качеството й на собственик на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "ФИРМА" ЕАД ответника в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ФИРМА" ЕАД на клиенти в град София.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона 2 топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от ФДР, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. В имота през процесния период не са монтирани уреди по радиаторите. Според експертизата разпределението на топлинна енергия между потребителите в СЕС е извървено от „ФИРМА“ ЕАД при спазване на чл. 61, ал. 2 Наредбата за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на имота се изчислявала на база отопляем обен на имотите. За процесния период ответникът не е осигурил достъп на ФДР за отчет на водомерите. По данни на ФДР в имота се ползва топла вода, поради което и при липса на водомер разходът за топла вода се изчислявал на база 2 броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно Чл. 69, ал. 2 НТ за периода 2018-2019г., и на база един потребител за 2019-2020г. Вещото лице е посочило, че са му представени свидетелства от метрологични проверки на топломера и протоколите за демонтаж и монтаж. Топломерът е преминал метрологични проверки през 2 годишен период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

Съдът кредитира изцяло СТЕ. Вещото лице е посочило, че при изготвянето на заключението се е запознало с всички необходими документи, и с изравнителни сметки и отчетни формуляри. Експертизата не противоречи на останалите доказателства по делото.

Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление. Този извод се обосновава с факта, че 3 от абонатната станция на сградата до индивидуалните имоти на потребителите преминават топлопроводи, от които се отдава топлинна енергия, за която също се дължи заплащане.

Това разрешение е дадено и в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС, ОСГК, по т. д. № 2/2016 г., съобразно което: "... В действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл. 133, ал. 2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба противоречие между този закон и Закон за защита на потребителите няма, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. В решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е посочено, че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата-етажна собственост. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. " В допълнение, с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С ?708/17 и С?

725/17 Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски практики. Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се изготвят индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Оттук и съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно неправилното изчисляване на стойността на топлинната енергия.