Решение № 19081 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19081 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110156290 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ********************, ЕИК:

************, със седалище и адрес на управление: ********************** срещу С. Б.

В., ЕГН: **********, с адрес: *****************************, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер на 611,64 евро с левова равностойност от 1 196,27 лева - главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от м.08.2023г. до м.04.2025 г. за топлоснабден имот, находящ се в *****************************, абонатен номер ***********, сумата от 47,59 евро с левова равностойност 93,08 лева - главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение, за периода от м.08.2023 г. до м.04.2025 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на депозиране на исковата молба – 29.12.2025г. до окончателното плащане, сумата в размер на 52,29 евро с левова равностойност от 102,27 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 28.11.2025 г., както и сумата от 7,87 евро с левова равностойност от 15,40 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2023г. до 28.11.2025г.

В исковата молба ищецът навежда твърдения за наличието на облигационно отношение със С. Б. В., произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В качеството си на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не е упражнил правото си в 30-дневен да предложи специални условия, ответникът бил обвързан от общите условия за продажба на топлинна енергия. Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението за предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Релевира възражение, че вземанията на ищцовото дружество са погасени поради изтекъл 3-годишен давностен срок.

Оспорва страните да са били обвързани от облигационно правоотношение по силата на договор за доставка на топлинна енергия. Релевира възражение, че договорът между ЕС и СЕС за извършване на услугата по дялово разпределение е прекратил действието си.

Възразява срещу дължимостта на сумите за мораторна лихва с доводи, че съобразно чл. 33, ал. 4 от общите условия законна лихва за забава не се дължи върху месечните прогнозни сметки за топлинна енергия. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът ********************, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът С. Б. В., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Р., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца *******************, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има качество „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането.

Спорно е осъществяването на релевантните за спора факти. По делото е приета Заповед № ИК-4507 от 17.11.1975г. на СГНС – ИК с която в полза на Б.Н.В. е определен в обезщетение ап. № 34, находящ се в **********************************. От приетите по делото удостоверение за наследници на СО, район *******, удостоверение за съпруга и родствени връзки /л. 106 от досието по делото/ и удостоверение за наследници на СО, район ******* за лицето Д.И. В. и Акт за женитба № 610 от 31.12.1955г., се установява, че Б.Н.В. е починал на 31.03.2011г., като е оставил за свой единствен законен наследник ответницата – С. Б. В.. Установява се по делото, че с решение на ОС на етажните собственици, живущи на адрес – ж.к. ********************, обективирано в протокол от 03.09.2002г. е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с *******************. Към протокола е приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. Влязлото в сила решение обвързва всички етажни собственици, включително и тези които не са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни собственици. Въз основа на решението е сключен Договор № 4633 от 02.10.2002г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с ******************. Договорът е сключен за срок от три години, с опция за автоматичното му подновяване с една календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичане на срока му. Няма данни по делото да е отправено такова предизвестие, поради което договора е автоматично 2 подновяван на всеки три години, което обстоятелство като извод се потвърждава и от изслушаната САТЕ, поради което съдът намира възражението на ответника, че договора е с изтекъл срок за неоснователно.

Установява се от изслушаната СТЕ, че третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – ****************** е извършвало услугата дялово разпределение след отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За процесния период – 01.08.2023г. до 30.04.2025г. ФДР е отчитала уредите в имота, като по време на отчетите са попълнени документи за главен отчет, приети по делото, подписани от потребител, като вещото лице е установило, че отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. Експертизата установява, че в имота е имало 4 броя монтирани отоплителни тела, съответно четири броя монтирани топлоразпределители, като в имота е установено и наличието на щранг лира за отопление в банята. Вещото лице е установило, че в имота се ползва топла вода и има монтирани два водомера за топла вода, по които се отчита разхода. Установен е отопляем обем на имота от 205 м3, съгласно акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, като вещото лице е дало крайно заключение, че за периода от 01.08.2023г. до 30.04.2025г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено съобразно формулата по чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Установено е приспадане на технологичните разходи за АС. Установени са също така периодични проверки на две години, съгласно ЗИ на топломера в АС, като единствено вещото лице е отбелязало, че няколко месеца от 2022г. и от 2023г. ищцовото дружество не е имало сключен договор с фирма за извършване на метрологични проверки на уредите за търговско измерване в АС.

Установено е, че на 15.12.2025г. топломерът е сменен с нов.

По делото е допуснато изслушване на ССчЕ, като не е установено плащане по процесните фактури. Установена е прогнозно начислена сума от 1224,14 лева, като след изравняване е дължима сума от 1196,27 лева, като е налично и задължение за такси за дялово разпределение, за периода от 01.08.2023г. до 30.04.2025г. в размер на 93,08 лева.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението по СТЕ и ССчЕ, съдът намира следното от правна страна.

С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период, тъй като условие на това е наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в ЕС, което се установи по делото. Установи се, че ответникът е собственик на процесния имот в рамките на процесния период – м.08.2023г. до м.04.2025г. на основание наследствено правопроемство от наследодателя си – Б.В., поради което именно той е пасивно легитимиран да отговаря по така предявените искове. Съдът намира възражението на ответника, че процесния имот не е този за който е издадена Заповед ИК-4507 от 17.11.1975г. за неоснователно. Всички писмени доказателства по делото индикират и сочат, че се касае за 3 имот, находящ се в *************** в III част на ж.к. „*******“ От друга страна по делото няма данни които да сочат, че е налице разпореждане с имота, или последният да е отдаден за временно ползване при наемни правоотношения на трети лица, за което ищецът, като топлопреносно предприятие да е уведомен, съгласно постановките на ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС към процесния период. Както бе посочено, съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя, което се установи в производството. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване, което също се установи в производството.

По изложеното ответникът е пасивно материално легитимиран да отговаря по така предявените искове.

Съдът намира, че доставката на топлинна енергия за процесния период се доказа безспорно за цялото предявено вземане. Този извод се установява от изслушаната по делото СТЕ. Установи се безспорно, че сградата е топлофицирана и захранена, както се установи и наличието на монтирани уреди в имота/съответно топлоразпределители. Също така се установи, че в имота е доставяна топлинна енергия по пера сградна инсталация, отопление на имота и БГВ. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Според чл.