Решение № 10 от 15.01.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Нови пазар, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20253620101131 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Предявен е главен иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване на нищожност на договор за кредит и Споразумение към него от *** г., сключен между страните по делото, поради противоречие със закона и добрите нрави, конкретно неспазване на чл. 7, т. 4, 5 и 6 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. Чл. 22 от ЗПК. Цената на предявения иск е 5406,36 лв.

Предявен е и евентуален иск с предмет по чл. 26, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността на клаузата относно лихвения процент за просрочени плащания за всеки ден просрочие в размер на 0,5% неустойка.

Ищецът е предявил искова молба в която твърди, че ищцата е сключила с ответника договор за потребителски кредит (заем) № *** г. за сумата от 2000лв., която следвало да бъде върната при посочените в договора условия.

Ищцата била изплатила изцяло дължимото по договора на *** г., като общо платеното било в размер на 8694,79 лв.

Ищецът твърди, че договорът бил нищожен, тъй като съдържал множество неравноправни клаузи.

Ищецът твърди, че уговорените в договора в чл. 10, ал.1 и 2 , такса напомняне и такса 1 уведомление, дължими в случай на забава били неравноправни.

Съгласно чл. 5.2 от договора било посочено, че заемателят следва да предостави гаранция за изпълнение в размер на 3,5% от отпуснатия заем. Ищецът твърди, че такава не е представена и на ищцата бил преведена само сумата от 1925 лв. Въпреки това ГЛП и ГПР били изчислявани върху пълния размер на договорения заем.

Договорът бил неясен относно възнаградителната лихва, не било ясно каква част от главницата, съответно и от възнаградителната лихва се погасяват с всяка една от уговорените вноски.

Сключеното от страните допълнително Споразумение от *** г. относно промяна на крайната дата на договора за заем не установявало какви суми е платила до този момент заемателката и какви суми дължи. От сключеното споразумение не можело да се определи какъв е ГПР и ГЛП.

Ищцата твърди, че по силата на договора и споразумението, ответникът е получил само за лихви сумата от 6769,79 лв., многократно надхвърляща размера на заема.

Ищецът твърди, че договорът за заем противоречи на действащите към момента на сключването му норми на чл. 7, т. 4, 5 и 6 т ЗПК, респ. на чл. 14 от него, поради което договорът е недействителен.

Ищецът твърди, че уговорените ГПР и ГЛП противоречат на добрите нрави, предвид на тяхната прекомерност.

Твърди, че освен всичко дължимо по договора, с него в полза на кредитора е била издадена Запис на заповед за обезпечение на всички изискуеми вземания.

Ищецът твърди, че с договора била уговорена клауза за неустойка в размер на 0,5% на ден или 182,50 % годишно, което надхвърляло 18 пъти размера на законната лихва. Това правело тази разпоредба нищожна поради нарушение на добрите нрави, т.к излизало от присъщите й обезпечетилена, обезщетенителна и санкционна функция.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да обяви договора за недействителен, евентуално да прогласи само клаузите относно възнаградителната лихва, ГПР за нищожни, поради противоречие с добрите нрави.

От ответната страна е постъпил писмен отговор по иска.

Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност от 5 години за предявяване на исковете – главен и евентуален от ищцата, поради което моли съда да отхвърли исковете изцяло.

По същество, ответникът оспорва твърденията относно правните основания на предявените искове, сочи, че договорът е действителен, в него всички условия съответстват на изискванията на закона, а погасителния план отразява всички дължими суми. Сочи, че няма изискване за форма на погасителния план, а приложимия към договора отразява вноската, която следва да се плати.

2

Моли производството по делото да бъде прекратено, или исковете да бъдат отхвърлени.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото е прието за безспорно установено в отношенията между страните сключването на Договор за паричен кредит (заем) № *** г. Договорът е сключен с предмет заем на парична сума от 2000 лв.

Срокът на договора е за 12 месеца и изтича на 19.11.2011 г. Договорените с него ГЛП е 240 %, а ГПР от 838,18 %.

Месечната вноска е определена в размер на 450,53 лв., както и е предвидено, че при просрочени задължения се дължи за всеки ден просрочие лихва в размер на 0,5%.

С договора се предвижда заплащане на такса гаранция за изпълнение в размер на 3,5 %, такса за разглеждане – 5 лв. и такса за управление – 5 лв.

Съгласно чл. 10 от договора се предвижда заплащането на такси – напомняне – 10 лв., уведомление-10лв.

Към договора е приложен погасителен план, в който е посочено, че месечната погасителна вноска е 450,53 лв.

След0 сключване на договора, на ищцата са били изплатени чисто 1925 лв., съгласно приложената на гърба на л. 10 от делото разписка, тъй като сумите за такси обработка на документи – 5лв. и такса гаранция за изпълнение от 70 лв., са й били удържани. С отделна разписка са платени 5 лв. от ищцата за такса за разглеждане на документите, л. 10.

Страните по договора за кредит са сключили Споразумение от *** г., съгласно което е прието, че до датата на сключването му са платени общо 1802,12 лв. и оставащото задължение е в размер на 3761,47 лв.

Посочени са три погасителни вноски: първа вноска на 30.11.2011 г. от 200 лв., втора вноска на 12.12.2011 г. от 300 лв. и трета вноска на 22.12.2011 г. от 3261,47 лв.

Споразумението е подписано от страните.

По делото са представени копия от квитанции за плащания от ищцата, които сочат, че ищцата е платила общо до датата на споразумението – *** г. общо 2502,12 лв., а след това общо 6262,67 лв.

Общо според приходните квитанции и ордери са платени 8764,79 лв.

Съгласно Уведомление с изх. № 984/*** г. от ответника, ищцата е уведомена, че паричният заем е погасен изцяло, и към *** г. няма задължения по него.

Между страните не се спори, че „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ АД с ЕИК 206408014, е 3 правоприемник на „Терра Кредит“ ООД с ЕИК 200737992.

По правото:

На първо място по възражението за изтекла погасителна давност за предявяване на иска, според ответника на основание чл. 110 ЗЗД, петгодишна.

Съгласно правната доктрина, нищожността може да се прогласява неограничено във времето, и за нея не тече давностен срок. В този смисъл е посоченото от Таджер, В.

Гражданско право на НРБ. Дял ІІ. С.: Наука и изкуство, 1973, с. 286; Димитров, М.

Основанията за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.С.: Сиби, 2013, с. 31 и мн.др.

Предвид на горното, съдът намира направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност за предявените искове за нищожност на договора изцяло, евентуално на отделни негови разпоредби за неоснователно, поради което делото следва да се разгледа по същество.

Към датата на сключване на договора е действал отменения Закон за потребителския кредит, Обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., ш отменен с ДВ бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.

До 12.05.2010 г. е действал стария ЗПК.

Съгласно § 5 от ПЗР към сега действащия ЗПК, Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., разпоредбите на закона не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 14, 15, 26 и 35, които се прилагат за безсрочни договори за кредит, сключени преди тази дата.

Към датата на сключване на споразумението, което е от 22.11.20211 г., в сила е бил ЗПК и за него се прилагат съответните на закона разпоредби.

Предвид на това, че от сумата посочена в договора, като чиста стойност на кредита в размер на 2000 лв. са били удържани сумите за такси

То чистата сума на креидта е в размер на 1925 лв., която е била получена от ищцата.

След изчислени с електронен калкулатор за бързи кредити се установява, че при тази сума на чистия размер на кредита и посочените погасителни вноски и дължими по тях суми, Общо изплатено по кредита възлиза на: 5406.36 лева, Оскъпяване за срока на кредита: 180.85%, Годишен лихвен процент: 252.44%, а Годишен процент на разходите (ГПР): 888.56%

Относно твърденията на ищцата за недействителност на договора, съдът установи следното:

Договорът сключен между страните е недействителен на следните правни основания:

На първо място договорените с договора ГЛП и ГПР са недопустимо високи и в нарушение на добрите нрави, което ги прави нищожни съгл. чл. 26 ал. 1 ЗЗД. Същите 4 представляват и неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал.1 и ал. 2 ЗЗПотр.

Съгласно посоченото в параметрите на сключения договор, същия е договорен при ГПР от 838,18 %.

Безспорно е, че към датата на сключване на договора, действащия ЗПК не е предвиждал ограничения в размера на ГПР, каквито се предвиждат в сега действащия чл. 19, ал. 4 ЗПК, но въпреки това, договорения ГПР е значително висок.