Решение № 131 от 26.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова при участието на секретаря Кристина Н. Григорова като разгледа докладваното от Илияна Папазова Касационно гражданско дело № 20258002101798 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 4888 от 28.10.2025г. по касационната жалба, подадена от Община Хасково, представлявана от кмета Д., чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Д. против въззивно решение № 17 от 16.01.2025г. по в.гр.д. № 568/2024г. на Окръжен съд Хасково, с което е потвърдено решение № 260060 от 29.06.2023г. по гр.д.№ 2614/2020г. на Районен съд Хасково като са отхвърлени като неоснователни предявените от Община Хасково против В. Я. М., Д. В. Б. и Б. Д. Б. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане на установено, че ответниците дължат солидарно сумата от 158 400.48лв., основаваща се на акт за надчет № 11-04.30 от 23.12.2019г., издаден от главен финансов инспектор, Дирекция „Инспекционна дейност“ към Агенция за държавна финансова инспекция и сумата от 7 964.02лв., обезщетение за забава за периода 25.06.2019г.- 23.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК с № 848 от 23.09.2020г. и изпълнителен лист от 24.09.2020г. по ч.гр.д. № 1666/2020г.на РС Хасково и са присъдени разноски.

Касационното обжалване е допуснато по въпрос, касаещ задължителната сила на указанията, дадени от касационната инстанция за въззивния съд, на който е върнато делото за ново 1 разглеждане.

В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Постъпили са писмени бележки от касатора и от процесуалния представител на ответника В. Я. М..

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното :

По поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав споделя установената съдебна практика, съгласно която изискването на чл.294, ал.1, изр.2 ГПК предвиждащ, че указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото е императивно/вж. напр.решения по гр.д.№ 4122/2009г. на ІV г.о., гр.д.№ 4577/2024г.на І г.о. и много други/. Липсва процесуална възможност, въззивната инстанция да даде различно от указаното й тълкуване на закона /вж.решение по гр. д. № 579/2011 г. на ІV г.о., по гр.д.№ 1238/2012г.на ІІІ г.о./ Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд, кои процесуални действия на съда и на страните са извършени надлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори, и кои процесуални действия той не може да извърши. Задължителните указания на ВКС се отнасят и до изразеното в отменителното решение по чл. 290 ГПК становище относно съответния материалноправен или процесуалноправен въпрос, произнасянето по който е довело до допускане на касационното обжалване /вж.решение по гр. д. № 1300/2023г. на ІІІ г.о./ Делото е за втори път пред касационната инстанция. Фактите:

На 23.12.2019г., след извършена финансова инспекция в Община Хасково от инспектор към Агенция ДФИ, е съставен акт за надчет № 11-04-30, с който са констатирани вреди в размер на 158 400.48лв. при изпълнение на договор № 214 от 26.07.2018г. с предмет: „Изпълнение на инженеринг проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение н СМР на обект “Допълнително аварийно водоснабдяване на [населено място]“, строеж „Изграждане на напорен водопровод от кранова шахта на напорен водопровод от ПС“Северна зона“и ПС“Извора“ до водоем 30 000м3“ с изпълнител ДЗЗД „Аква инженеринг“. Като виновни лица в акта за надчет са посочени: В. Я. М., изпълняваща инвеститорски контрол и главен експерт „ВиК“в отдел „Строителство, инвестиции и инфраструктура“ при Дирекция „Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции“в Община Хасково, Д. В. И., кмет на Общината за периода 2015г.- 2019г. и Б. Д. Б., в качеството му на управител на „Персек Груп“ЕООД и представляващ ДЗЗД „Аква инженеринг“. Въз основа на акта е образувано ч.гр.д.№ 1666/2020г.на РС Хасково и е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. След постъпили три възражения, Община Хасково е предявила настоящия иск срещу посочените лица с правно основание чл.422 ГПК.

Не се спори, че през м.12.2017г.на Община Хасково са били предоставени средства от бюджета в размер на 1 930 000лв. за финансиране на обект “Допълнително аварийно водоснабдяване на [населено място]“. В резултат на проведена „открита процедура“ за възлагане на обществена поръчка, на 26.07.2018г., е сключен процесният договор № 214 2 между Община Хасково, представлявана от кмета и главния счетоводител и ДЗЗД „Аква инженеринг“, представлявано от Б. Б. на стойност 640 000лв., от които стойността на строително монтажните работи /СМР/ е 627 000лв.без ДДС /в които са включени 7 000лв. без ДДС непредвидени разходи, които не следва да надвишават 10%от стойността на СМР/.

Срокът за изпълнение на договора е 160 календарни дни /от които за изпълнение на СМР 140дни/. Със заповед на кмета, ответницата В. Я. М. е определена да следи и пряко да отговаря за изпълнението на договор № 214 от 26.07.2018г., както и за съответствието на изпълнението с изискванията по договора относно техническите спецификации, изискванията за качество и количество, както и за други параметри, съобразно предмета на поръчката и клаузите на договора. В съответствие с договора, Общината е превела аванс на фирмата изпълнител от 30 % или 225 720лв. на 2.11.2018г. На 7.06.2019г.е съставен Протокол № 1 за установяване завършването и за заплащането на видовете СМР, който е подписан от кмета, от В. М., от Б. Б. и от изпълняващите строителен надзор лица, с който е установено че са реално извършени и подлежат на заплащане СМР на стойност 615 611.52лв. без ДДС /738 733.83лв.с ДДС/, от които 6 675.02лв. без ДДС / 8 010.07лв.с ДДС/непредвидени разходи.

Срокът на договора не е спазен. Строителството е приключило вместо на 19.02.2019г. на 19.03.2019г. По време на строителството е изготвен проект-изменение, с който е предвидена допълнително шахта 1, с дължина 44.60м., при началото на водопровода и промяна в дълбочината на полагане на водопровода /по-голяма дълбочина предвид нивото на съществуващия водопровод/. В акта за надчет са констатирани реално изпълнени СМР на стойност 483 611.13лв.без ДДС /при актувани и заплатени на стойност 615 611.52лв. без ДДС/, т.е. неизпълнени СМР на стойност 132 000.40лв. без ДДС или 158 400.48лв. с ДДС.

Ответното дружество ДЗЗД „Аква инженеринг“е създадено на 6.02.2018г.с Договор за създаване на обединение между„Персек Груп“ ЕООД, представлявано от управителя Б. Б. с 50% участие в обединението, „Одесосстрой“ООД, представлявано от управителя У. с 45% участие в обединението и „Екоинженеринг“ЕООД, представлявано от управителя П. с 5% участие в обединението. На същата дата е подписано и допълнително споразумение към договора за създаване на обединение с което е определен предмета му – участие в обществена поръчка с предмет: “Допълнително аварийно водоснабдяване на [населено място]“, строеж „Изграждане на напорен водопровод от кранова шахта на напорен водопровод от ПС“Северна зона“и ПС“Извора“ до водоем 30 000м3“.Видно от заключение на прието икономическа експертиза - във връзка с изпълнението на процесния договор № 214 ДЗЗД „Аква инженеринг“ в качеството си на изпълнител се е регистрирало по ЗДДС на 26.07.2018г. и е издало четири фактури с получател Община Хасково за периода м.10.2018г.

–м.06.2019г.

Прието е заключение на инженерно-техническа експертиза,съгласно което: Според одобреният инвестиционен проект - обектът представлява новоизграден водопровод с обща дължина 1 257.87м., с цел – изпълнение на напорен водопровод, който да дублира част от съществуващия стоманен водопровод Ф377. По проект той е следвало да преминава в уличната регулация на [улица]. Според даденото заключение – новоизпълненият водопровод е с дължина 1 251.05м./т.е. с 6.82м. по-малко/ и независимо че попада в рамките на 3 посочената улица е изграден „извън съществуващата в момента настилка“. „Водопроводът е ситуиран успоредно на бюрдюрната линия на бъдещото положение на улицата, от където идва и разликата между предвиденото и действителното количество на разрушена и възстановена настилка“. Съществуващите настилки от уличното платно са развалени с обща площ от 178.19кв.м., а в останалата част от трасето няма разваляне на настилки, защото теренът попада в тревни площи. Реално изпълнените изкопни работи с обем 315.47 куб.м. при актувани 364.93 куб.м./или с 49.46 по-малко/. Актувано е количество прехвърлени почви с 281.48куб.м.в повече. Реално изпълнените количества доставен и положен пясък са с обем 80.32куб.м. при актувани 95.80куб.м./или с 15.48 повече/. Актувано е количество засипани тесни изкопи с 49.46куб.м.в повече. Актувано е количество уплатнен обратен насип с 64.95куб.м.в повече. Актувано е количество натоварени излишни маси на транспорт с 37.01куб.м.в повече. Актувано е количество извозени излишни почви също с 37.01куб.м.в повече. Освен изложеното има и неизпълнени количества СМР, подробно описани в даденото заключение, чиято стойност по актувани цени, заедно с посочените надвишения възлиза на 75 665.82лв.без ДДС, или 90 798.98лв.с ДДС.

След частично оспорване на това заключение, същото вещо лице е изготвено допълнително, с което е възприето едно от възраженията /за реално извършени изкопни работи/ и с приспадане на посочената стойност е установено, че надвишената стойност на неизпълнените СМР възлиза на 71 235.01лв.с ДДС /или 85 482лв.с ДДС/.

Последвало е оспорване, довело до назначаване на тройна съдебно-техническа експертиза.

Нейното заключение потвърждава заключението на допълнителната експертиза /за надвишение от 71 235.01лв.с ДДС, или 85 482. 01лв.с ДДС/. Тя е подписана с особено мнение от един от експертите, според който „възстановяването на съществуващите настилки“ е станало съгласно проекта, но категорично становище може да даде след разпит на свидетели. Разпитаните свидетели са служителите, работещи в„Персек Груп“ ЕООД – Т. и М.. Първата в качеството си на технически ръководител на обекта,а втората като занимаваща с отчети, установяват че се е извършвало отнемане на хумусния слой 35-40см.и след полагане на тръбите се е засипвало. Когато пръста се разкопае, тя увеличава обема си.

Слагал се и пясък. Излишната пръст се е извозвала. След изслушване на свидетелите, третото вещо лице поддържа особеното си мнение, съгласно което стойността на надвишената стойност на неизпълнените СМР възлиза на 1 449.87лв.

При тези факти, въззивният съд е отхвърлил предявените искове с решаващите доводи, че В. М. не е лице по чл.23, т.1-4 ЗДФИ и че за първите двама ответници не доказано да са действали умишлено. Липсата на изискуемите предпоставки за ангажиране на тяхната отговорност изключва и тази на ответника Б., доколкото законът установява пасивна солидарност.

Така постановения акт е отменен с решение № 457 от 8.07.2024г. по гр.д. № 1091/2023г. състав на ІІІ г.о.на ВКС поради постановяването му в нарушение на закона. В отговор на въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване е посочено, че е отчетник, по смисъла на чл.23, ал.3 ЗДФИ, лице което е на щатна длъжност в бюджетно предприятие и упражнява инвеститорски контрол по силата на вменени му с длъжностна характеристика 4 функции, респ. осъществява същите по изрично възлагане на ръководителя на предприятието. Изрично е прието в мотивите, че В. Я. М. – с оглед вменените й задължения – е сред лицата по чл.23, ал.3 ЗДФИ, доколкото й е било възложено да упражнява контрол за изпълнение в качествено, количествено и времево отношение на извършените СМР по В и К проекти на общината, в частност – по процесния договор. Прието е, че соченото в акта за надчет основание за търсене на имуществена отговорност от нея е неупражняване на контрол като представител на възложителя при подписване на протоколите, с които са отчетени като извършени подлежащите на заплащане СМР и в частност при актуване като неизпълнени СМР-та. Посочено е, че фактическите констатации в акта за надчет се считат за истински до доказване на противното, съгласно чл.22 ал.5 ЗДФИ и тяхното опровергаване е задължение на лицата, срещу които е издаден акта, а в случая такова опровергаване няма. По отношение на ответника Д. В. Б. е посочено, че той е субект на отчетническа отговорност в качеството му на ръководител, кмет на Общината. В това му качество, тъй като му е било възложено да управлява и да се разпорежда с общинско имущество, носи отговорност за действия по нареждане извършване на незаконно плащане за стойността на тези неосъществени СМР по прецесния договор, които са отчетени като извършени.