Решение № 3386 от 22.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3386 гр. София, 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г. при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело № 20251110139374 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на ищеца В. Б. П. срещу ответника ДРУЖЕСТВО, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да заплати на ищеца 5479,28 лева – платени без основание в повече от полученото по нищожен Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № 40015105035/27.01.2023 г., ведно със законната лихва върху последната посочена сума за периода от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2025 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 27.01.2023 г. е сключил описания по-горе договор за кредит, по силата на който получил от ищеца 4000 лева, които се задължил да върне за 36 месеца при годишна лихва от 41 %, като бил посочен годишен процент на разходите (ГПР) от 49,28 %, вноските били определени на 191,37 лева, или общо задължение от 6887,93 лева.В договора били уговорени и такси за „приоритетно“ разглеждане на искането („фаст“) в размер на 1600 лева, и за възможност за разсрочване на вноски („флекси“) от 3000 лева. Така вноската за месец ставала 319,14 лева, а общият размер на дълга – 11 487,93 лева. Твърди се, че ищецът бил платил 9479,28 лева, но тъй като допълнителните такси и разходи не били включени в изчислението на ГПР, той бил посочен грешно, а това водело до нищожност на договора поради липса на този задължителен реквизит – противоречие със закона. Затова ищецът иска да му се върнат платените 5479,28 лева, които е получил в повече от главницата. Претендира разноски.

Постъпил е отговор от ответника – ДРУЖЕСТВО, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва, че ищецът е платил 9479,28 1 лева по кредита, но се поддържа, че доброволно бил се съгласил с условията на договора, поради което дължал всички такси по него. Разходите за такси не следвало да се включват в ГПР, тъй като не били възнаградителна лихва, и при това следвало да не се дължат евентуално само незаконосъобразните такси, а не целият договор да се признава за нищожен. Ставало въпрос за такси за допълнителни услуги, които ищецът сам доброволно бил избрал да плати. Потребителят бил ясно информиран какво трябвало да плати, поради което нямало нарушение на изискванията за информираност и евентуално погрешно посочване на ГПР не следвало да води до нищожност. Възразява се за прекомерност на исканото от ищеца адвокатско възнаграждение.

Претендират се разноски.

В съдебното заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. В писмено становище по делото поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да го уважи. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът не се явява и не изпраща представител.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С определението от 27.10.2025 г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание (на лист 71 – 72) съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ответникът е предал на ищеца по силата на Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № 40015105035/27.01.2023 г. сумата от 4000 лева, а ищецът е върнал 9479,28 лева; че съгласно договора е предвидена годишна лихва от 41 %, като е посочен ГПР от 49,28 % и при изчисляването му не са включени таксите „фаст“ в размер на 1600 лева и „флекси“ в размер на 3000 лева.

Съгласно Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40015105035/27.01.2023 г. (на лист 6 от делото) при кандидатстването си за потребителски кредит клиентът изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, която е посочена в т. V „Поискани от клиента допълнителни възможности“ на този договор за потребителски кредит.

Допълнителната незадължителна услуга „Фаст“ e предоставена на клиента/солидарния длъжник, съответно използвана от клиента/солидарния длъжник към сключването на договора за потребителски кредит. Редът за използването на закупената незадължителна услуга „Флекси“ е подробно описан в общите условия на ДРУЖЕСТВО към договорите за потребителски кредит на физически лица. Възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга става изискуемо с подписването на този договор за потребителски кредит, но се разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. В случай, че клиентът/солидарният длъжник поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Флекси“ за периода между настъпилата и следващата падежа дата е изискуемо в пълен размер, а ако клиентът е закупил допълнителна услуга „Фаст“ – дължи пълния размер на възнаграждението за 2 същата.

Съгласно чл. 15.1 от Общите условия на ДРУЖЕСТВО към договора за потребителски кредит (на лист 9 по делото), всеки клиент, пожелал и закупил допълнителната услуга „фаст“ получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „фаст“, и в рамките на един час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на ДРУЖЕСТВО.

Съгласно чл. 15.2 от общите условия (на лист 10 по делото) всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „флекси“ получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл.

15.2.2 и чл. 15.2.3. За извършената промяна на погасителния план страните подписват анекс, като промяната влиза в сила от датата на печата, посочен в анекса. От таблиците в клаузите на чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 се установява, че кредитополучателят може да поиска отлагане на плащането или намаляването на размера на до 6 броя вноски по договора, но това не става автоматично, а по съгласие на ответника – кредитодател, които следва да изготви нарочен договор, а допустимостта на отлагането или намаляването зависи от доказване на определени обективни условия – безработица, болест, повреда на имущество при бедствие и подобни, или изрично съгласие на кредитодателя, което той дава по своя собствена преценка и може да откаже.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск за осъждане на ответника да плати полученото по нищожен договор за потребителски кредит с правна квалификация чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.

Този иск се уважава, ако съдът установи, че между страните е сключен договор за кредит, в който неправилно е посочен ГПР, и ищецът е заплатил повече от получената по договора първоначално сума.

При преценка на действителността на договора за паричен заем, настоящият съдебен състав е длъжен да направи първо проверка на клаузата относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 –56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C[1]42/15 Home Credit Slovakia a.s.

Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване 3 на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.

От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.

90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 ДРУЖЕСТВО и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C714/22 ДРУЖЕСТВО изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според понятието по-горе).

С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам – и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаградения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 понятието „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предявяването на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход за кредита за потребителя не включва 4 нотариалните такси.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определение с Постановление на Министерски съвет. С ПМС № 426/2010 г., приложим към настоящия договор за потребителски кредит, размерът на законната лихва върху задължения в лева е определен на 10 % (основен лихвен процент, определен от БНБ - 0 % плюс надбавка от 10 пункта). Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 ДРУЖЕСТВО – т.

55 – посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи по член 3, буква „ж“ от Директива 2008/48, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Поради това, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.