Решение № 4247 от 02.07.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5084/2024
- Вид
- Решение № 4247
- Подписан
- 02.07.2025
- В сила
- 02.07.2025
- Състав
- Златка Чолева, Цветелина Александрова Костова, Красимир Мазгалов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1, предл. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10 - 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10 - 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 6 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 4247 гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Златка Чолева
Членове:
Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100505084 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 999/17.01.2024 г., постановено по гр.д. № 52059/2022 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, е признато за установено по предявения от П. П. М. установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 22 ЗПКр; чл. 10, ал. 1 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, по отношение на „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК: 200599406, с адрес на управление: София, ж.к. „Младост“ 3, бул. „Александър Малинов“, № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, че сключеният между дружеството и П. П. М., с ЕГН: **********, и адрес:
Нови Искър, ул. *********, Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1072017/05.10.2021 г. не обвързва страните поради нищожност заради противоречие със закона поради неправилно посочен реквизит – годишен процент на разходите. Със същото решение съдът е осъдил на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД на „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК: 200599406, с адрес на управление:
София, ж.к. „Младост“ 3, бул. „Александър Малинов“, № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, да плати на П. П. М., с ЕГН: **********, и адрес: Нови Искър, ул. *********, сумите от 2 лева (два лева) – платена на 15.10.2021 г. възнаградителна лихва по Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1072017/05.10.2021 г., и 29,72 лева (двадесет и девет лева и 72 ст.) – платено възнаграждение за осигуряване на поръчител по същия договор, ведно със законната лихва върху двете суми от 27.09.2022 г. до окончателното плащане.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Фератум България“ ЕООД, в която се поддържа 1 неправилност на приетото от СРС, че възнаграждението по договора за поръчителство е следвало да бъде включено в ГПР, а невключването му представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излага, че процесните клуази от сключения между страните договор за потребителски кредит не противоречат на нормата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, доколкото в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат тези допълнителни услуги, получаването на които е задължително условие за сключването на договора. Настоящият случай обаче не бил такъв. На следващо място се излагат доводи, че потребителят е имал право на избор по какъв начин да обезпечи кредита – чрез поръчителство от избрано от него лице или по реда, посочен в чл. 5 от процесния договор. Освен това възнаграждението по договора за поръчителство не е било известно на кредитодателя към момента на сключване на кредитния договор, което води до несъмнен извод, че сумата не следва да се включва в общите разходи по кредита. По тези съображения счита, че ГПР е посочен правилно. По отношение на претенцията за връщане на сумата от 29,72 лв. са изложени аргументи за неоснователност на същата, тъй като ответното дружество не се е обогатило с процесната сума. Това възнаграждение е било дължимо във връзка с правоотношение, сключено между ищеца и трето за спора лице.
Именно на това основание е било извършено плащането, т.е. същото е заплатено в полза на трето лице. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата П. П. М., чрез адв. Д. М., с който се поддържа становище за неоснователност на жалбата и се излагат доводи за правилност на обжалваното решение. Претендират се разноски за безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т 2 ЗАдв.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
По наведените оплаквания за неправилност на същото, настоящият състав приема следното:
Пред първоинстанционния съд са били предявени обективно кумулативно съединени искове – два установителни, предявени при условия на евентуалност – за установяване на нищожност поради противоречие със закона или на отделни негови 2 клаузи (относно осигуряване на поръчител) с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 10 – 11 ЗПКр, чл. 11 ЗПФУУР и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, и два – осъдителни – за връщане на дадено без основание при недействителен договор – с правна квалификация чл. 34 ЗЗД.
В исковата молба са изложени доводи за нищожност на сключения между страните на договор № 1072017 от 05.10.2021 г. за предоставяне на финансови услуги от разстояние на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, а в условията на евентуалност - че клаузата на чл. 5 от същия е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Изложени са подробни съображения за наличие всяко едно от поддържаните основания.
В срока за отговор ответникът е възразил, че дължимите от заемателя суми са достатъчно индивидуализирани по основание и размер; че дружеството е предоставило необходимата информация във връзка с размера на годишния процент на разходите по кредита, както и начина на неговото формиране, като посоченият ГПР в размер на 49,73 % е определен ясно и правилно в договора за кредит и съответства на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК; че сумата от 29,72 лева, дължима по договора за гаранция, не следва да се включва ГПР, тъй като се касае за правоотношение с друга страна, различна от ответника и избрана от ищцата, която е имала възможност да посочи за поръчител и избрано от нея физическо лице. Изложени са и подробни съображения за действителността на клаузата на чл. 5 от договора, предвиждаща обезпечаване на кредита с гаранция/поръчителство, както и относно спазване изискванията за сключване на договор за кредит от разстояние.
Не се спори, че на 05.10.2021 г. между П. П. М. и „Фератум България“ ЕООД е сключен договор № 1072017 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние за сумата от 250 лева за срок от 10 дни, като общата сума, подлежаща на връщане, е 252,78 лева, при 1,11 % фиксиран лихвен процент и 49,73 годишен процент на разходите. В договора е посочена възнаградителна лихва в размер на 2,78 лв., която съставлява и общ разход по кредита. В договора е посочено, че заемателят се задължава да върне заема в срок до 15.10.2021 г. чрез еднократно плащане.
В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум банк“ в полза на кредитора. С одобряването на предоставеното обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени - нито от заемателя, нито от поръчителя. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.
Според чл. 5.3 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /ОУ/, за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен заемът от дружеството, кандидат заемателят може да предложи едно от следните обезпечения: а) обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството; б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство от поръчител – предложено от кандидат заемателя и одобрено от дружеството физическо лице. В чл.
5.4 от ОУ е предвидено, че кандидат заемателят самостоятелно и свободно, по свое собствено усмотрение избира вида на предпочитаното от него обезпечение и посочва това в молбата за заем.
Съгласно част 2, т. 8 от стандартния европейски формуляр /СЕФ/, изискването за обезпечение, което следва да бъде предоставено по договора за кредит, е договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя. В част 3, т.
3
4.3 от СЕФ е посочено, че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 29,72 лева.
В чл. 16.2. от Общите условия към договора за потребителски кредит е предвидено, че ответното дружество има право да получава и трансферира плащания, които са предназначени за трети лица. Между страните не е спорно обстоятелството, че е постигнато съгласие дължимото в полза на гаранта по повод сключения между ищцата и „Фератум Банк“ ЕА договор за предоставяне на поръчителство, възнаграждение в размер на 29,72 лева да бъде платено по банковата сметка на кредитодателя, което плащане има погасителен ефект в отношенията между кредитополучателя и дружеството-гарант.
По делото няма спор, че в изпълнение на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние ответникът е превел по сметка на ищцата уговорената сума по заема в размер на 250 лв.
Съгласно заключението на вещото лице по изготвената и приета от първоинстанционния съд съдебно - счетоводна експертиза, което настоящият състав кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите (ГПР) от 49,73 % е изчислен правилно, ако се включи само размера на главницата и възнаградителната лихва. Тъй като обаче по договора за поръчителство се дължат още 29,72 лева, ако те се включат при определяне на ГПР, същият би бил 72,23 %. Съгласно експертизата, от налични в счетоводството на ответника данни ищцата му е изплатила на 15.10.2021 г. сумата от 282,50 лева, като от тази сума 29,72 лева са били преведени от ответника на „Фератум банк“ – Малта.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, е изпълнена процедурата за сключване на договор по електронен път, като в трета стъпка от същата следва или бъдещият кредитополучател да посочи поръчител, или да се съгласи ответникът да му избере такъв, а на ищцата по електронна поща са изпратени стандартен европейски формуляр, договор и общи условия (факти, които ищцата не оспорва). При изслушването си в съдебна зала вещото лице посочва, че няма как през страницата в интернет да се кандидатства за договор, без да се посочи опция за поръчителство.
От служебна справка в Търговския регистър и на интернет страницата на „Фератум банк“ – Малта, се установява че принципал, както на дружеството „Фератум България“ ЕООД, така и на дружеството „Фератум банк“, Малта (понастоящем „Мултитют Банк“, Малта ), е „Мултитют СЕ“ - чуждестранно юридическо лице, регистрирано във Финландия. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ТЗ.
При анализ на разпоредбите чл. 114 и чл. 169 ДФЕС и чл. 38 ХОПЕС следва извод, че правото на Съюза изисква висока степен на защита на потребителите, като националният съд има задължение да тълкува националното законодателство в духа на общностния правен ред. В този смисъл - т. 20 от решение от 12.07.1990 г., Foster, C188/89; т. 23 от решение от 14.09.2000 г., Collino и Chiappero, C-343/98; т. 40 от решение от 19.04.2007 г., Farell, C356/05; т. 39 от решение от 24.01.2012 г., Dominguez, C-282/10. Следователно, за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това, е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между 4 свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност, която при кредитирането има лукративна цел. Тоест, дори при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави.