Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 173 от 23.07.2026, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Гражданско дело 791/2025
Вид
Решение № 173
Подписан
23.07.2026
Състав
ЮЛИЯН ЖИВКОВ НИКОЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Девня, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в заседание при закрити врати на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЮЛИЯН НИКОЛОВ при участието на секретаря И. МАРКОВА като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Гражданско дело № 20253120100791 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Ш. А. К. ,ЕГН ********** с адрес *** чрез процесуален представител адв.Л. Г. от САК, съдебен адрес *** против "Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 със седалище и адрес на управление *** за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит №1470259/28.05.2025г. като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗК и ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 28.05.2025 г. ищецът е сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са й предоставени заемни средства в размер на 5000, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 23.33%, годишен процент на разходите – 49.66% за срок от 18 месеца. Заемът бил обезпечен с поръчителство, предоставено от „Мултитюд банк“. Твърди, че с договорената клауза за поръчителство се нарушават добрите нрави и се накърнява договорното равноправие между страните.

Ответникът "Фератум България" ЕООД оспорва заведения иск като го приема за недопустим и неоснователен.

1

Съдът след като се запозна със становището на страните и заключението на в.л по назначената СЧЕ, намира за установено следното: ищецът е сключил с "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД договор за предоставяне на потребителски кредит №1470259/28.05.2025г. , по силата на който са му били предоставени в заем сума в размер на 5000 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 23,33 % и годишен процент на разходите 49,66 %. Договорно установеният срок за погасяване на заема е 18 месеца. По силата на чл. 5 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита.

Ищецът е сключил с посредничеството на ответника "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, договор за гаранция /поръчителство/ с Multitude Bank. От така сключения договор за гаранция е видно, че кредитополучателят дължи възнаграждение на дружеството - гарант чрез заплащането на месечни вноски в общ размер на 5300,00 лв. за срока на действие на кредитния договор.

Уговорено е, че таксата за възнаграждението на дружеството гарант се дължи разсрочено за 18 месеца. На ищеца „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е предоставил обединен погасителен план, в който е посочено, че всички плащания по договора за кредит и договора за поръчителство ще се извършват по посочените в плана банкови сметки на кредитодателя.

Ищецът е усвоил изцяло заемния ресурс и е изплатил всички свои задължения по договора за кредит и по договора за поръчителство.

Извършените от ищеца плащания по договора, които не съставляват изпълнение на задължението й да възстанови главния дълг, са лишени съгласно чл. 23 от ЗПК и чл. 26 от ЗЗД от правно основание, тъй като договорът за кредит и договорът за гаранция са нищожни, поради следните съображения:

Договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК.

Кредиторът е нарушил изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и не е записал действително приложимият в кредитното правоотношение лихвен процент, тъй като уговореният процент от 5,12 % не съответства на записаната лихва от 1750,00 лв.

2

В процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита / кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49, 66 %/. Във величината на ПГР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 от ЗПК липсват. Посочен е лихвен процент по заема - 23,33 %, /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съгласно чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и / или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. Освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други разходи, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49, 66 %. ГПР се определя по точно определена методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК/. Законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР и данни за разходите, които го формират, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможността да го обслужват. В този смисъл е и съдебната практ ика, която приема, че когато договор за кредит не съдържа компонентите, от които се състои ГПР поставя потребителя неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение.

На следващо място, съгласно императивните изисквания на горепосочените норми, кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР 3 таксата за осигуряване на поръчителство от Ferratum Bank/ Multitude Bank в полза на кредитодателя. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Уговорената такса „гарант" - възнаграждение за осигуряване на дружество поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за гаранция от страна на кредотополучателя, за което той дължи такса, а гарантът се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит - обстоятелство, което е било известно на „Фератум България" ЕООД, който с чл.5 от договора е задължил кредитополучателя да учреди поръчителско правоотношение с Ferratum Bank/ Multitude Bank и е предоставил на потребителя обединен погасителен план, с включено в него възнаграждение на дружеството - гарант.

Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент, който понастоящем е 0.0 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Съгласно чл. 21 ЗПК, нищожни са клаузи в договор за потребителски кредит, имащи за 4 цел или за резултат заобикаляне на нормативните правила на ЗПК.

Кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. чл.

19, ал.1 ЗПК да разпише действителния размер на прилагания в кредитното правоотношение ГПР, тъй като незаконосъобразно не е включил таксата възнаграждение на дружеството - гарант в записания в договор размер на ГПР от 49, 11 %, което обуславя нищожността на уговорената в процесния договор клауза на чл. 4 от същия относно приложимия ГПР. Поради това, че тази такса не е включена в обявения на потребителя ГПР следва да се приеме, че ответника е заблудил потребителя относно размера на ГПР прилаган в отношенията между страните, което е създало неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП на уговорката на чл. 4 от процесния договор. По арг. на чл. 11, ал.1, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК ,ГПР е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит. Нищожността на клаузата на чл. 4 от спорния договор за кредит има, съгласно чл. 22 ЗПК, за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка.

Макар, че в съдържанието на договора да е включена клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, за срока, в който това право може да бъде упражнено и е предоставена информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.4„ в него не са разписани другите условия по неговото упражняване, по-конкретно не е налице информация за размера на лихвения процент на ден и че при упражняване на правото на отказ, кредиторът няма право да изисква и да събира от потребителя обезщетение , каквото е изискването по чл. 11, ал.1, т.20 от ЗПК. Тази информация е от съществено значение за потребителя, тъй като той следва да има нужните данни каква лихва на ден следва да заплати, за да упражни правото си на отказ. При липса на тази информация, той е изправен пред опасността да не изпълни точно задълженията си при направен отказ от договора, което да има за него тежки негативни последици - да загуби поради неизпълнение това си право. Неуведомяването на потребителя за правата му съгласно условията на ал. 6 на чл. 29 ЗПК също уврежда интересите му, като създава предпоставки кредиторът да претендира от него недължими обезщетения.

Договорът за кредит е недействителен и на основание нарушаване 5 на изискването на чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК кредиторът да включи в договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент. Не става ясно как се начислява този процент за възнаградителна лихва: дали върху цялата сума по кредита, дали върху остатъка от главницата при отчитане на извършените погасявания от длъжника в определен срок или по някакъв друг свободно избран от страните начин, дали годишният лихвен процент от 23.33 % съставлява фиксирана цена на кредита или е референтен процент. Налице е неяснота върху каква стойност се изчисляват тези 23.33 %, което е необходимо, за да може както потребителят да извърши самостоятелна преценка за правилността на този указан размер. Тази информация е от съществено значение за защита интересите на потребителя, тъй като от нея зависи каква ще бъде реалната цена, която той ще заплати за предоставения му заем.

Предвид гореизложеното съдът намира за установено по делото , че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит, като същият е нищожен като противоречащ на изискванията на ЗЗП и ЗПК.Тези изводи налагат уважаването на исковата претенция на ищцата към ответника по делото като основателна.

При този изход на делото ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение в размер на 513.85 евро, както и разноски за заплатена държавна такса в размер на 144.18 и 200.00 евро за възнаграждение на вещо лице по назначената СЧЕ.