Решение № 223 от 27.05.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Плевен, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500925 по описа за 2024 година По молба от 17.11.2023 г. на взискателя ГД „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ /ГДИН/ и въз основа на изп. лист №63 от 21.04.2023 г., издаден въз основа на определение №492/18.03.2022 г. по адм.д. №856/2021 г. на Плевенски Административен съд и решение №2814/16.03.2023 г. по адм.д.

№6638/2022 г. на ВАС, срещу С. С. Ш., с ЕГН: ********** е образувано изп.д.

№1265/2023 г. на ЧСИ П. П. за принудителното събиране на сумата от общо 105 лв., от които 100 лв. – присъдени разноски за юриск. възнаграждение и 5 лв. – платени за издаване на изп. лист.

На 29.11.2023 г. на С. С. Ш., докато изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Белене, е връчена призовка за доброволно изпълнение /ПДИ/, в която е посочено, че освен горепосочените 105 лв., дължи още: 150 лв. – разноски по изп.д.; 239.03 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ и 871.87 лв.

– публични държавни вземания, или общо 1 365.90 лв. В ПДИ е посочено, че е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД.

На 01.12.2023 г. С. С. Ш. е подал „искане за проверка“ защо дължи 1

1 365.90 лв. при положение, че е бил освободен от разноски по адм.д.

№856/2021 г. на Плевенски Административен съд. ЧСИ П. П. е резолирал това искане с „к.д.“ и не го е възприел като жалба срещу разноските по изпълнението.

На 29.11.2023 г. в Затвора-Белене, където изтърпява наказание „лишаване от свобода“ С. С. Ш., е получено съобщение за налагане на запор върху вземанията на лицето. С писмо от 30.11.2023 г. от Затвора-Белене са отговорили на ЧСИ, че С. С. Ш. не работи и не получава трудово възнаграждение и че по личната му сметка не постъпват средства от пощенски записи и банкови преводи.

На 24.11.2023 г. запорно съобщение е изпратено и до „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД. С писмо вх. №29381 от 07.12.2023 г. банката е уведомила ЧСИ, че на 28.11.2023 г. е наложен запор върху сметката на С. С. Ш..

На 10.09.2024 г. С. С. Ш. е подал молба с искане да му бъде обяснено защо е наложен запор върху банковата му сметка. ЧСИ П. П. е резолирал и това искане с „к.д.“

На 23.10.2024 г. С. С. Ш. е подал „искане“ до ВКС и ВАС, в което твърди, че нищо не дължи на ГДИН и заявява, че не е доволен от образуваното срещу него изп.д. №1265/2023 г. на ЧСИ П. П..

С писмо изх. №50303 от 05.11.2024 г. ВКС изпраща „искането“ на С. С.

Ш. на ЧСИ П. П. – за преценка налице ли е допустима и редовна жалба срещу действията на ЧСИ и предприемане на действия. Със същото писмо на С. С.

Ш. е указано при висящо дело да се обърне към съда с искане за правна помощ.

ЧСИ П. П. е оставил без движение „жалбата“ и е указал на С. С. Ш. да представи документи за платена ДТ и такса за администриране на „жалбата“, както и да уточни какво и защо обжалва. Съответното съобщение е връчено на длъжника на 13.11.2024 г. и на 14.11.2024 г. той подава молби за освобождаване от такси и за предоставяне на правна помощ. Допълнително с молба от 26.11.2024 г. е представил декларация във вр. с искането за освобождаване от такси, която обаче не отговаря на изискванията. Не е уточнен предмета на обжалването. Въпреки това ЧСИ е „дал ход“ на жалбата и е изпратил препис от нея на ГДИН. На 10.12.2024 г. е депозирано становище на ГДИН, с което се моли жалбата да бъде оставена без уважение, тъй като действията на ЧСИ са правилни и законосъобразни. След това – с писмо от 2

16.12.2024 г. ЧСИ е изпратил делото в Плевенски Окръжен съд. Към преписката са приложени писмените мотиви на ЧСИ, според които жалбата е недопустима, защото не е посочен предмета на обжалване и неоснователна – в случай, че се твърди недължимост на сумата по изп. лист.

Плевенски Окръжен съд е счел, че за да се произнесе по исканията на С.

С. Ш. за освобождаване от плащането на ДТ и за предоставяне на правна помощ, на същия следва да бъдат дадени съответни указания. С разпореждане №21 от 09.01.2025 г. Плевенски Окръжен съд е:

УКАЗАЛ на С. С. Ш., че в 1-седмичен срок от връчване на съответното съобщение следва да:

I. заяви твърденията си относно следните обстоятелства:

1. доходите си и тези на членовете на неговото семейство;

2. имущественото си състояние, удостоверено с декларация;

3. семейното си положение;

4. здравословното си състояние;

5. трудовата си заетост;

6. възрастта си;

7. други обстоятелства, които счита за относими при преценката дали може да плати следващите се такси и адвокатско възнаграждение.

II. представи попълнена декларация по приложен към съобщението образец и др. доказателства във връзка с горните обстоятелства, ако има такива.

Разпореждането е връчено на С. С. Ш. на 16.01.2025 г. и на 21.01.2025 г. в съда е постъпила молба от него с приложена попълнена декларация по образец.

С определение №182 от 04.02.2025 г. Плевенски Окръжен съд е:

ПРЕДОСТАВИЛ, на основание чл. 25, ал.1 вр. с чл.21, т.2 във вр. с чл.23, ал.3 от ЗПП на С. С. Ш., с ЕГН: **********, изтърпяваш понастоящем наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Белене, правна помощ под формата на процесуално представителство по настоящото дело.

ОСВОБОДИЛ, на основание на основание чл.83 ал.2 ГПК, С. С. Ш., с ЕГН: **********, изтърпяваш понастоящем наказание „лишаване от свобода“ 3 в Затвора-Белене, от заплащане на ДТ в размер на 25лв., за образуване на дело за разглеждане на жалба по чл.435 и сл. от ГПК срещу действия на съдебен изпълнител.

РАЗПОРЕДИЛДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на Адвокатския съвет на Плевенската адвокатска колегия за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ, за процесуален представител на С. С. Ш. пред Плевенски Окръжен съд по настоящото дело.

С определение №325 от 24.02.2025 г. Плевенски Окръжен съд е:

НАЗНАЧИЛ адв. Х. Т. за процесуален представител по в.гр.д.

№925/2024 г. по описа на Плевенски Окръжен съд на С. С. Ш., с ЕГН:

**********, изтърпяваш понастоящем наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Белене.

ОСТАВИЛ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ жалбата на С. С. Ш., с ЕГН: **********, входирана като „искане“ с вх. №502067/28.10.2024 г. на ВКС.

УКАЗАЛ на адв. Х. Т. в качеството й на процесуален представител на С.

С. Ш., че в 1-седмичен срок от връчване на съответното съобщение следва да уточни какво действие или бездействие /отказ/ на ЧСИ сред лимитативно изброените в чл.435, ал.2 от ГПК обжалва и защо.

ПРЕДУПРЕДИЛ адв. Х. Т. в качеството й на процесуален представител на С. С. Ш., че ако в указания срок не бъдат отстранени нередовностите на жалбата, същата ще бъде върната като нередовна.

Определението е връчено на адв. Т. на 27.02.2025 г. и на 28.02.2025 г. е постъпило уточнение към жалбата, в което са изложени „вероятните предположения“ на адвоката за това какво и защо обжалва С. С. Ш., по причина, че няма комуникация между адвоката и жалбоподателя. Според адв.

Т. се обжалва отказа на ЧСИ да прекрати изпълнението, поискано от длъжника поради плащане на дълга преди да бъде образувано делото.

С определение №391 от 07.03.2025 г. Плевенски Окръжен съд е УКАЗАЛ на адв. Х. Т. в 1-седмичен срок от съобщението да установи контакт с жалбоподателя С. С. Ш., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Белене, за да разбере конкретните факти във вр. с изпълнението, след което да уточни какво и защо се обжалва от него, като има предвид, че изричен отказ на ЧСИ за прекратяване на изпълнението няма, както няма и данни за плащане на дълга.

4

Определението е връчено на адв. Т. на 17.03.2025 г. и на 21.03.2025 г. е постъпило уточнение към жалбата, в което се сочи, че С. С. Ш. не е доволен от факта, че трябва да заплати разноски и такси на ЧСИ, тъй като се счита за освободен от заплащането на такива. Към уточнението е приложено лично изявление в същия смисъл на самия С. С. Ш..

Плевенски Окръжен съд е приел, че се обжалва постановлението за разноските, което е обективирано в ПДИ, връчена на длъжника на 29.11.2023 г. и че според този си предмет, попадащ в обхвата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, жалбата е допустима. Тя дефакто е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК – още на 01.12.2023 г., когато С. С. Ш. е подал „искане за проверка“, което не е възприето от ЧСИ като жалба срещу разноските по изпълнението и не е администрирано. Жалбата е подновена на 23.10.2024 г., когато С. С. Ш. е подал „искане“ до ВКС и ВАС, в което твърди, че нищо не дължи на ГДИН и заявява, че не е доволен от образуваното срещу него изп.д. №1265/2023 г. на ЧСИ П. П..

Препис от жалбата, така както е уточнена с помощта на адв. Т. и както е квалифицирана от съда в настоящото разпореждане, е връчен на 29.04.2025 г. на взискателя ГДИН за възражения съгласно чл.436, ал.3 от ГПК. На 02.05.2025 г. по пощата са изпратени такива възражения, според които жалбата следва да се счита за неоснователна.

На 05.05.2025 г. ЧСИ П. П. е депозирал писмените си мотиви относно разноските и е конкретизирал какви такси и разноски по ТЗЧСИ е калкулирал в сумата от 239.03 лв., но не и кои от тях са платени.

Чрез проверка относно редовността на жалбата при съответно прилагане на чл.436, ал.4 във вр. с чл.260, 261 и 262 от ГПК, както и относно допустимостта на жалбата, предвид лимитативните възможности, визирани в чл.435 от ГПК, Плевенски Окръжен съд намира, че жалбата е редовна и допустима, защото:

ГПК ограничава възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я свежда до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания.

Съгласно чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението – в случая тези в общ размер на 389.03 лв. /150 лв. – юриск. възнаграждение в изп. производство и 239.03 лв. – такси и 5 разноски по ТТРЗЧСИ/, за които С. С. Ш. е бил уведомен с връчването на ПДИ. Тук е мястото да се каже, че в общия размер на дълга – 1 365.90 лв. са включени освен тези 389.03 лв. още и: присъдените по адм. дело 105 лв., дължими на взискателя ГДИН и 871.87 лв., явяващи се публични държавни вземания на НАП като присъединен взискател. Недължимост на тези две суми не може да се навежда в производство по чл.435 и сл. от ГПК , а следва да бъде установена по съответен исков ред.