Решение № 2760 от 09.05.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2760 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100505863 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 1750 от 07.03.2022 год., постановено по гр.дело № 25927/2021 г. на СРС, І Г.О., 173 състав, е признато за установено по отношение на Г. М. М., ЕГН **********, на основание чл.108 ЗС, че Д. Т. Я., ЕГН **********, е собственик на 1 /2 идеална част от недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент в град София, ж.к."******* с площ от 59,24 кв.м., заедно с прилежащото към него избено помещение № 13 с площ от 5,91 кв.м. и припадащите се към имота права върху общите й части и правото на строеж върху земята, като е осъдена ответницата Г. М. М., ЕГН **********, да предаде на ищеца Д. Т. Я., ЕГН **********, владението върху посочената 1 /2 идеална част от апартамента и припадащите му се площи, права и помещения. С решението на съда е отменен изцяло Нотариален акт № 120/22.12.2020 г., т. І-А, рег. № 12516, дело № 109/2020 г. на Нотариус № 273 - Р.Б., както и е отменен Нотариален акт № 121/22.12.2020 г., т. І-А, рег. № 12517, дело № 110/2020 г. на Нотариус № 273 - Р.Б. досежно 1 /2 идеална част от описания в него недвижим имот. С 1 решението на съда е осъдена Г. М. М., ЕГН **********, да заплати на Д. Т. Я., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1025,42 лева, представляваща разноски по делото.

Срещу решението на СРС, 173 с-в е постъпила въззивна жалба от Г. М. М., подадена чрез пълномощниците й адв.Г. Г. и адв.В.И.-И. , с искане същото да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, по съображения изложени в жалбата. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец Д. Т. Я., чрез пълномощника си адв.Я. К. оспорва жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не претендира присъждане на направените по делото разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, като настоящата въззивна инстанция споделя изложените в 2 мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от Д. Т. Я. срещу Г. М. М., иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответницата Г. М. М., ЕГН **********, на основание чл.108 ЗС, че ищецът Д. Т. Я., ЕГН **********, е собственик на 1 /2 идеална част от недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент в град София, ж.к.

"******* с площ от 59,24 кв.м., заедно с прилежащото към него избено помещение № 13 с площ от 5,91 кв.м. и припадащите се към имота права върху общите и части и правото на строеж върху земята, като е осъдена ответницата Г. М. М., ЕГН **********, да предаде на ищеца Д. Т. Я., ЕГН **********, владението върху посочената 1 /2 идеална част от апартамента и припадащите му се площи, права и помещения/ чл.272 от ГПК/. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в обжалваното съдебно решение констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

По наведените във въззивната жалба на ответницата доводи досежно материалната незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, съдът приема следното:

Като неоснователни следва да се преценят доводите на ответницата, че е придобила процесната 1/ 2 идеална част от имота/ собственост на ищеца/ по давност.

За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години.

Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента.

Обективният елемент - упражняване на фактическата власт върху веща. Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика. Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл.69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика.

3

В отношенията между съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки от съсобствениците има право да ползва вещта /чл. 31, ал.1 ЗС/. Когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си. Превръщането на държането във владение не изисква някакъв специален акт /макар, че може да съществува и такъв/.

В ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането.

Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. В чл.69 ЗС се предполага намерението да се свои вещта. За това, „за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т. н.“. В цитираното ТР ВКС приема по задължителен начин, че до момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие правото на собственост по давност.

В заключение - владението следва д а се демонстрира явно, несъмнено и постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта.

С ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне с едностранни действия държането на чуждите части във владение, като докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните части за себе си. Прието е и това, че в отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията на чл.69 ЗС, но тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което фактическата власт е установена първоначално, признава такава и на останалите съсобственици. Затова съсобственикът, който владее цялата вещ, е владелец на своите части и държател на частите на другите съсобственици, и трябва да докаже, че е престанал да държи идеалните части за другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по давност.

4

Действията, доказващи такова намерение, трябва да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите съсобственици, да се манифестират пред тях и да се доведат до знанието им. В този смисъл е и съдебната практика. Следва да се посочи също така, че действията, с които съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе си, могат да бъдат различни, поради което и не може да се даде общ отговор, валиден за всички случаи, какви конкретни факти и с какви конкретни доказателства той следва да установи това. Във всеки отделен случай, обаче, обстоятелствата, установяващи преобръщане на владението, следва да бъдат доказани конкретно. Това разрешение важи и когато основанието за упражняване на фактическата власт е предоставяне ползването на семейното жилище след прекратяване на брака. В този случай съпругът, който живее в семейното жилище на посоченото правно основание, следва да демонстрира явно и категорично по отношение на бившия си съпруг, че променя намерението си и започва да владее за себе си.

След прекратяване на съпружеската имуществена общност при развод, съпрузите са съсобственици, т.е. развода е основание за съвладение. Съгласно приетото в ТР № 1/2012г. на ОСГТК, презумпцията по чл.69 ЗС се прилага и в отношенията между съсобственици независимо на какво основание е възникнала съсобствеността, но в този случай действията, които сочат на преобръщането на държането частите на съсобственика-бивш съпруг във владение за себе си следва да са недвусмислени, т.е. да не могат да се преценят като действия, реализиращи правата им, предвидени в специалните норми за съсобствеността - чл.31 и чл.32 ЗС и те да са възприети като такива от съсобственика, когато това е възможно. Тези действия следва да са такива, които преценени в съвкупност, представляват по съдържание действия на изключителен собственик. /в този смисъл е и т.1 от ПП-6-74 / Р № 381/25.10.2010 г. гр.дело № 37/2010 г. ІІ г.о. Правото на собственост е абсолютно право и отблъскването на владението на другите съсобственици означава отричане на правата им от владелеца-съсобственик и принуждаването му да се съобразяват с установеното от него владение като с права на изключителен собственик.