Определение № 436 от 29.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 436 гр. Пазарджик, 29.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20265200500430 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274, във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпила частна жалба с вх.

№11304/20.04.2026г. подадена от „Лендиво“ ООД, ЕИК 203811241, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.„Оборище“ 13Б, чрез Адвокатско дружество „Нестори, Угляров, М.“, чрез адв.Х. М. от САК против Определение №934/08.04.2026г., постановено по гр.д.№3765/2025г. по описа на РС- Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на дружеството, да се измени Решение №233/01.03.2026г., постановено по същото дело в частта за разноските.

Твърди се, че определението е неправилно. В тази насока се визира, че е невъзможно да се установи, дали представения по делото договор за правна защита и съдействие е свързан с първоинстанционното производство, тъй като не бил индивидуализиран.

Сочи се, че неправилно били присъдени разноски по всеки от предявените искове; като съответно справедливият размер на адвокатското възнаграждение следвало да се определи съобразно постановките на решение С-438/22 на СЕС, в размер, значително по- нисък от посочения ориентир в Наредба №1/2004г.

В подкрепа на навежданите съображения се цитира съдебна практика в тази насока.

1

Искането е да се отмени обжалваното определение под №338/30.01.2026г. и вместо него се постанови друго, с което да се откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност – да се намали значително техния размер.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от А. С. С. чрез пълномощника й адв.С. М.. В него се застъпва становище, че наведените доводи в подадената частна жалба са неоснователни. В този смисъл се излагат съображения, като се цитира и съдебна практика.

Искането неоснователна. е да се отхвърли подадената частна жалба, като

Съдът като взе предвид постъпилата жалба и отговор на последната и като прецени материалите по делото, намира от фактическа страна за установено следното:

Производството по гр.д.№3037/2025г. по описа на РС- Пазарджик е образувано по искова молба от А. С. С., чрез пълномощника й адв.С. М. срещу „Лендиво“ ЕООД, ЕИК 203811241, с която в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени установителен иск с правно основание чл.26 от ЗЗД, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.22 от ЗПК за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит №156584 от 28.02.2025г. и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД ГПК за заплащане на сумата от 28лв. като недължимо платена по недействителен договор недействителност на договор за потребителски кредит №15684 от 28.02.2025г.

При условията на евентуалност е предявен установителен иск прогласяване за нищожна клаузата на чл.27, ал.1 от договор за потребителски кредит №156584 от 28.02.2025г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и неравноправност.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. Представено е пълномощно и Договор за правна защита и съдействие по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Видно от Решение №233/01.03.2026г. постановено по гр.д.№3765/2025г. по описа на РС- Пазарджик е уважен предявеният главен иск от ищеца А. С. С. срещу „Лендиво“ ООД, като процесният договор е обявен за нищожен, поради 2 нарушение на закона- поради противоречие със закона- чл.26, ал.1, предл. първа от ЗЗД.

Осъдено е „Лендиво“, да заплати на А. С. С., сумата в размер на 28лв., равняваща се на 14,32евро, представляваща заплатена без основание сума по Договор за потребителски кредит №156584 от 28.02.2025г.

На основание чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.1 от ЗА е осъдено търговското дружество, да заплати на адв.С. М. адвокатско възнаграждение в размер на 409,14евро.

В срок е постъпила Молба от „Лендиво“ ООД, чрез Адвокатско дружество „Нестори, Угляров, М.“ , чрез адв.Х. М. е отправено искане до съда да измени Решение №233/01.03.2026г. в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като отмени изцяло осъждането за разноски, предвид липсата на индивидуализация на договора за правна помощ, алтернативно да намали съществено размера на първоначално присъдените.

В дадения срок на другата страна в процеса- А. С. С. не е постъпил писмен отговор на така подадената молба.

Видно от обжалваното Определение рег.№934/08.04.2026г. се установява, че първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ответника „Лендиво“ ООД за изменение на Решение №233/01.03.2026г., постановено по гр.д.№3765/2025г. по описа на РС- Пазарджик, в частта за разноските.

При тези данни, настоящата инстанция намира от правна страна следното:

Подадената частна жалба е допустима, като по съществото си е неоснователна.

За да се произнесе в насока оставяне без уважение на молбата на „Лендиво“ ООД за изменение на Решение №233/01.03.2026г. постановено по гр.д.№3765/2025г. по описа на РС- Пазарджик първоинстанционният съд е изложил подробно съображения в насока на дължимостта на присъденото адвокатско възнаграждение в определения от него размер. Същите няма основание да не бъдат споделени изцяло, без да е необходимо да се преповтарят.

Следва да се посочи, че наведените доводи и възражения в частната 3 жалба са идентични с тези в молбата по чл.248 от ГПК относно критериите и основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение с оглед вида и броя на предявените искове.

В случая въззивният съд не приема за основателно възражението, че конкретно представения договор за правна защита и съдействие не е индивидуализиран.

В случая не е спорно, че ищцата е била представлявана по делото от пълномощник, осъществявал защитата й при условията на чл.38 от ЗА, поради което и на основание ал.2 от този текст на закона тя има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда.

На стр.6 от първоинстанционното производство се намира договор за правна защита и съдействие, който съдържа основните реквизити по закон.

Същият е подписан е от страните- ищцата А. С. С. и адв. С. В. М., като на последния е възложено и изрично пълномощие за процесуално представителство, в т.ч. завеждане на исково производство. Действително този договор не може да служи като доказателство за сторени разноски по настоящото дело между страните, доколкото с него е договорена безплатна правна помощ при условията на чл.38 от ЗА, но именно и поради последното обстоятелство, на предоставилият безвъзмездно адвокатска защита адв.М. се следва възнаграждение, определено от съда.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм.- ДВ, бр.14/2025г./ за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, независимо от начина на тяхното съединяване. В този смисъл, неоснователно е и възражението, че са присъдени разноски за два иска. Не може да бъде игнорирано правното положение, че по всеки от уважените искове се дължи възнаграждение на адвоката, предоставил безплатна помощ на ищеца.

В случая, неоснователно се явява и възражението относно размера на адвокатското възнаграждение. В тази връзка следва да се посочи, че преценката относно неговия размер, както е посочил и първоинстанционният съд, следва да се основава на действителната правна и фактическа сложност на делото, като се вземат предвид видът на спора, защитимият материален 4 интерес, видът и количеството на извършената работа, обемът на подлежащите на доказване факти и необходимите доказателства за тяхното установяване, както и наличието на задължителна или трайна съдебна практика по относимите към спора правни въпроси.

Действително, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм.- ДВ, бр.14/2025г./, които според действието на решението от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, следва да служат за ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение. Именно по този ред районният съд е и определил сумата от 800лв., равняващи се на 409,14евро, представляваща общо възнаграждение по чл.38 от ЗА по двата предявени и уважени иска.

Следва да се посочи, че за въззивния съд е задължителна само съдебната практика на ВКС в тълкувателни решения и постановления. В този смисъл цитираната от жалбоподателя съдебна практика на СГС не е нито задължителна, нито препоръчителна за останалите равни нему по степен съдилища в страната, а още по- малко това се отнася за практиката на СРС и други районни съдилища.

По изложените по-горе съображения частната жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение поради несподеляне на наведените с нея възражения обсъдени по- горе по същество, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно се потвърди.

Предвид на гореизложеното и на основание чл.278 от ГПК, Пазарджишкия окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №934/08.04.2026г., постановено по гр.д.

№3765/2025г. по описа на РС- Пазарджик.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6