Определение № 3431 от 23.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 6317/2026
- Вид
- Определение № 3431
- Подписан
- 23.09.2026
- В сила
- 23.09.2026
- Състав
- Величка Маринкова, Атанас Николаев Атанасов, Надя Пламенова Христова
Цитирани разпоредби
- чл.342 ал.1 предл. 3 · Наказателен кодекс
- чл.343 ал.1 б."б" предл. 2 · Наказателен кодекс
- чл.180 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.180 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.180 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.180 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.323 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3431 гр. София, 23.09.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Величка Маринкова
Членове:
Атанас Н. Атанасов
Надя Пл. Христова като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20261100606317 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.345 във връзка с чл.323 ал.2 от НПК.
Образувано е по частна жалба от С. К. Т. против Разпореждане № 10071 от 03.08.2026 година на Софийски районен съд, 99-ти състав по ЧНД № 10094/2026 година, с което е върната постъпилата частна жалба от пострадалата С. К. Т. срещу Определение № 3102 от 13.07.2026 година, постановено по ЧНД № 10094/2026 година по описа на СРС, НО, 99-ти състав, с което е оставена без разглеждане жалбата, подадена от С. К. Т. против Постановление от 11.05.2026 година на прокурор при СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 11232/2024 година по описа на СДВР, пр.пр. № 38680/2024 година по описа на СРП, водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.„б“ предл. 2 вр. чл.342 ал.1 предл. 3 от НК.
В жалбата се оспорва правилността на съдебния акт, като се прави искане за неговата отмяна и администриране на подадената частна жалба срещу Определението на СРС.
Софийски градски съд, след като провери обжалваното разпореждане в рамките на наведените оплаквания и служебно, взе предвид следното:
С Постановление за прекратяване на досъдебното производство от 11.05.2026 година, прокурор при СРП е прекратил наказателното производство по ДП № 11232/2024 година по описа на СДВР, пр.пр.
№38680/2024 година по описа на СРП. В диспозитива на същото е постановено да бъде изпратен препис от него на адвокат Т.К.Г. и С. К. Т..
Видно от известието за доставяне (л. 183 от ДП), на 22.05.2026 година, постановлението е било получено от адвокат Т.К.Г., като липсва известие за доставяне на С. К. Т..
Пострадалата С. Т. е атакувала постановлението с жалба по чл.243 ал.4 1 от НПК, депозирана по пощата на 01.07.2026 година.
С Определение № 3102 от 13.07.2026 година, СРС е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичането на законоустановения срок и поради това е оставил без разглеждане подадената жалба от пострадалата Т..
Препис от Определението е бил връчен на 17.07.2026 година, отново на адвокат Т.Г., като липсват данни дали пострадалата Т. е получила препис от Определението.
Против Определението е подадена частна жалба от С. К. Т., депозирана по пощата на 27.07.2026 година.
С Разпореждане от 03.08.2026 година, СРС е върнал постъпилата частна жалба от пострадалата С. К. Т., със съображения, че частната жалба е депозирана извън законоустановения срок за обжалване на съдебния акт.
На първо място, правилното решаване на настоящия казус налага проследяване на хронологията по администрирането от СРП на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението в седемдневен срок от получаването на преписа.
Този срок е преклузивен и с изтичането му правоимащите губят правото си на жалба. Именно поради преклузията, при прекратяване на определено наказателно производство за Прокуратурата възниква задължението преписите на страните да се изпращат по начин, от който да е видно дали и кога са получени. В настоящия случай няма категорични данни за получаването на преписите от пострадалата.
Дори да е започнало такова производство, то задължение на съответния първоинстанционен съд е да следи служебно редовността на връчването на преписа. В случай че установи липса на точни данни за получаването на преписа от постановлението за прекратяване от някоя от страните, съдът е длъжен да прекрати производството и да върне делото на съответната прокуратура за надлежното му администриране.
Не така е сторил първоинстанционният съд. Вън от вниманието му е останало обстоятелството, че препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство не е получен от пострадалата С. К. Т., въпреки че адресът е бил известен на СРП. Прокуратурата е изпратила препис от постановлението на адвокат Т.К.Г., видно от л.183 от ДП. В материалите по делото обаче не е налице пълномощно, с което пострадалата да е упълномощила адвокат Г. като неин повереник.
В случая от приложеното по делото известие за доставяне не може да се установи с необходимата категоричност търсена ли е изобщо пострадалата Т., за да бъде връчен препис и каква е причината да не бъде намерена. Това не позволява да се прецени от кой момент тече срокът, в който тя има право да 2 обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство.
На следващо място, препис от Определението отново е било връчено на адвокат Г. (л.9 – гръб от ЧНД № 10094/2026 година по описа на СРС, 99 ти състав). В материалите по делото няма приложено пълномощно, нито известие за получаване на препис от пострадалата Т..
В чл.180 от НПК е уредена процедурата по връчване на призовките, съобщенията и книжата. В чл.180 ал.1 от НПК е предвидено, че съобщенията се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени. В ал.2 са посочени случаите, при които съобщението може да бъде връчено на пълнолетен член на семейството на лицето, съответно на домоуправител или съсед, които да поемат задължение да го предадат, а в ал.3 е установено изключение от ал.2 - когато съобщението не може да се приеме от лицата по ал.2, то същото може да се връчи на повереника на лицето, ако същият се съгласи.
От цитираната правна уредба се налага извод, че законодателят е предвидил поредността, при която следва да бъдат връчвани съобщенията по НПК. Призоваването чрез повереник по реда на чл.180 ал.3 НПК е субсидиарен способ, като се предполагат констатации за отсъствие от адреса и невъзможност за връчване, при условията на чл.180 ал.2 НПК.
Още повече, в нормата на чл.180 ал.3 от НПК е уредено, че когато призовките, съобщенията и книжата са предназначени за обвиняем, частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец и граждански ответник, който отсъства, и е невъзможно връчването им на лицата по ал. 2, те могат да се връчат и на защитника и повереника, ако те се съгласят да ги приемат.
В разпоредбата на чл.180 от НПК изрично са описани хипотезите, в които е допустимо и законосъобразно връчване на книжа на пострадал, чрез повереник. Настоящата хипотеза не е такава, тъй като в досъдебното производство няма конституирани нито частни обвинители, нито граждански ищци.
В настоящия случай и двете съобщения са връчени на адвокат Г.. Липсва изрично упълномощаване, както и данни за връчване на преписи на пострадалата Т..
Същевременно при връчване на съобщенията не е констатирано, че Т. отсъства от своя адрес, нито пък е констатирана невъзможност за връчване при условията на чл.180 ал.2 от НПК.
Поради изложеното се налага извод за нередовно връчване по чл. 180 от НПК, тъй като не са спазени правилата за връчване, предвидени в тази разпоредба. Следователно липсва редовно връчване на Т., както на постановлението за прекратяване, така и на определението.
Ето защо по делото няма данни, че за пострадалата Т. е започнал да тече предвидения в закона срок за обжалване на определението. При това положение депозираната частна жалба против Разпореждането следва да се приеме за подадена в срок.
С оглед изложеното настоящата инстанция счита, че обжалваното 3 разпореждане следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на СРС за администриране на жалбата против Определение № 3102 от 13.07.2026 година, постановено по ЧНД № 10094/2026 година по описа на СРС, НО, 99-ти състав, за произнасяне от въззивната инстанция.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 10071 от 03.08.2026 година на Софийски районен съд, 99-ти състав по ЧНД № 10094/2026 година, с което е върната постъпилата частна жалба от пострадалата С. К. Т. срещу Определение № 3102 от 13.07.2026 година, постановено по ЧНД № 10094/2026 година по описа на СРС, НО, 99-ти състав.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на жалбата.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4