Решение № 101 от 27.01.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Варна, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

К. Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20213100502865 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу решение № 268 от 06.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 5769 по описа за 2021 г. на Районен съд - Варна, четиридесет и втори състав, с което на основание член 124, алинея 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между СЛ. КР. Ж. и въззивното дружество, че СЛ. КР.

Ж. не дължи претендираната от „Енерго -про продажби“ АД сума в размер на 85,32 лева по издадена фактура № *** от 19.10.2020 г. на обща стойност 511,93 лева за обект на потребление, находящ се в *** за период на потребление от 29.09.2017 г. до 28.09.2018 г. по клиентски № *** и абонатен № **********; прието е за установено в отношенията между ИВ. КР. Ж. и въззивното дружество, че ИВ. КР. Ж. не дължи претендираната от „Енерго-про продажби“ АД сума в размер на 85,32 лева по издадена фактура № *** от 19.10.2020 г. на обща стойност 511,93 лева за обект на потребление, находящ се в *** за период на потребление от 29.09.2017 г. до 28.09.2018 г. по клиентски № *** и абонатен № **********; осъдено е въззивното дружество да заплати на ИВ. КР. Ж. сумата от общо 350 лева, представляваща сторените от него пред първата инстанция съдебно–деловодни разноски за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар, на основание член 78, алинея 1 от ГПК; осъдено е въззивното дружество да заплати на СЛ. КР. Ж. сумата от общо 350 лева, представляваща сторените от него пред първата инстанция съдебно–деловодни разноски за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар, на основание член 78, алинея 1 от ГПК Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на основание член 50 от ПИКЕЕ във връзка с член 200, алинея 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия, различно от отчетеното на основание договорното правоотношение между страните. Вземането на „Енерго-про продажби“ АД - Варна е за 1 реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на която е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.

Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Отговори на жалбата са постъпили и от двете насрещни страни, като в тях се излагат съображения за неоснователността й и се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се излага, че на 26.08. 2019 г. ответното дружество издало фактура № 0284396561 на обща стойност 1536,37 лева за периода от 29.09.2017 г. до 28.09.2018 г. по клиентски № *** и абонатен № ********** относно обект на потребление в ***. Партидата била на името на дядото на ищците - И.Ж. И., починал на 20.07.1998 г. По отношение на част от фактурираната сума имало влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 14470/2019 г. на тридесет и девети състав на Районен съд - Варна, потвърдено с решение по в.гр.д.№ 929/2020 г. на пети състав на Окръжен съд - Варна, с което било прието за установено, че Р. И.а Г. - баба на ищците - не дължи сумата от 1 024,25 лева, представляваща 4/6 от стойността на тази фактура, съответстваща на притежаваната от нея идеална част от правото на собственост по отношение на процесния обект на потребление — апартамент.

След постановяването на този съдебен акт ответното дружество сторнирало горепосочената фактура на обща стойност 1 536,37 лева и издало нова с № *** от 19.10.2020 г. на стойност 511,93 лева, която представлявала разликата между сумата по първоначално издадената фактура и частта, за която имало влязло в сила решение, че не се дължи, като основанието за издаването и на двете фактури е едно и също. Периодът на новата фактура бил идентичен с периода на сторнираната, а именно от 29.09.2017 г. до 28.09.2018 г., касаел същите клиентски и абонатен номера, както и обект на потребление, а като задължено лице отново бил посочен покойният дядо на ищците - И. И.. Основанието за издаване на новата фактура бил съставен констативен протокол /КП/ от служители на „Електроразпределение Север“ АД, в който се твърдяло, че имало натрупани количества електрическа енергия в невизиуализирана тарифа. Ищците оспорват дължимостта на сумата съответстваща на притежаваните от тях идеални части от правото на собственост на посочения недвижим имот., като твърдят, че не са консумирали електрическа енергия в размер на количествата, обективирани в процесната фактура. Оспорват изцяло дължимостта на сумата - предмет на иска - и считат, че същата не следва да бъде заплащана, тъй като липсвало правно основание, което да обосновава претендирането й от ответника. Оспорват и сумата да е определена правилно по размер. Сочи се, че към датата на съставяне на протокола за демонтаж на средството за търговско измерване /СТИ/ - 28.09.2018 г. - липсва нормативна възможност, даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите, както и липсвал ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Също така се излага, че настоящият случай не попадал в обхвата на ПИКЕЕ от 2013 г. и не може да се приложи член 2

50 от правилата, тъй като въпросната разпоредба касае случаите на „установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия“, което означава наличие на грешка при въвеждане данните на електромера. Ако ответната страна претендира вземането като реално потребена електрическа енергия на основание разпоредбата на член 183 от ЗЗД, то тя е трябвало да докаже точния период на консумацията му от абоната, часовият интервал през денонощието, през който се е натрупала, за да се определи тарифата и, че цената, която е приложена е правилно определена. По отношение на цената на електроенергията се сочи, че за периода на фактурата са действали две различни цени на електрическата енергия, затова и тя имала два подпериода: от 29.09.2017 г. до 30.06.2018 г., за който се твърдяло, че била консумирана електроенергия в размер на 2 042 кВтч, и от 01.07.2018 г. до 28.09.2018 г., за който се твърдяло, че била консумирана електроенергия в размер на 668 кВтч. В този смисъл при липса на яснота какъв е периода на натрупване и дали въобще електрическата енергия е била натрупана по време на ползването на електромера от абоната, не би могло да се установи дали приложената цена на всеки един от ценообразуващите компоненти била правилна. Ищците са оспорили изцяло съдържанието на протокол за монтаж № 1103231 от 10.06.2016 г., като считат, че същият е антидатиран и посочените в него показания не отговарят на истината, както и нито ищецът, нито негов представител го е подписал.

В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Сочи се, че дружеството има право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване, тъй като има задължение да следи за техническото състояние на измервателните уреди и в резултат на такава проверка било констатирано несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. Съставеният КП отразявал действителното фактическо положение, същият бил подписан от член на домакинството на клиента и един свидетел.

Съгласно член 50 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа може да коригира количествата електроенергия като разлика между отчетеното и преминалото количество при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества електроенергия за период не по-дълъг от една година назад. Типът вмешателство имал за цел част от консумираната електроенергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на дисплея на СТИ. Въпреки, че е извършена корекция на основание член 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия, натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от потребителя, поради което и съгласно разпоредбата на член 200, алинея 1, предложение първо от ЗЗД купувачът е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че член 50 от ПИКЕЕ е неприложим към конкретната хипотеза, ответното дружество моли да бъдат отхвърлени исковете на основание член 183 от ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните облигационна връзка по покупко-продажба на електроенергия.

Не се спори, а и се установява, че ищците са наследници на починалия на 20.07.1998 г.

И.Ж. И. – дядо на ищците -, който е притежавал процесния имот в съпружеска имуществена общност с Р. Г. И.а, и на чието име се е водела партидата за процесния имот в ответното дружество. След неговата смърт и съобразно Закона за наследството Р. Г. И.а се е легитимирала като собственик на 4/6 идеални части от процесния недвижим имот, а Ж. И.

Ж. и К. И. Ж. /синове/ като собственици на по 1/6 идеална част. Бащата на ищците К. И. Ж. починал на 13.05.2016 г. и в резултат на това притежаваната от него 1/6 идеална част от недвижимия имот била придобита при равни дялове за всеки един от наследниците му: Н.

3

С. Ж.а /съпруга/ и ИВ. КР. Ж. и С. К.ов Ж. /синове/. По този начин всеки един от ищците се легитимира като собственик на 1/18 идеална част от процесния обект на потребление.

Доколкото задължението е възникнало след смъртта на наследодателя /периодът на претенцията е 29.09.2017 г.-28.09.2018 г./, то ищците като наследници на починалото лице са съсобственици на посочения обект и следва да отговарят за процесното задължение съобразно квотите им в съсобствеността.

От съдържанието на приетия по делото протокол № 1103231 от 10.06.2016 г. за монтаж/демонтаж на електромер се установява, че на посочената дата е подменен монтираният в процесния обект електромер с друго СТИ с фабричен № 1114021666882112 с посочени нулеви показания на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. В протокола не е отбелязано какви са били показанията на електромера по останалите регистри.

От КП от 28.09.2018 г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка на СТИ с фабричен № 1114021666882112, отчитащо потреблението в обекта, като предвид констатираните показания в невизуализираната тарифа 1.8.3., както и в общата тарифа 1.8.0., е извършена подмяна на електромера и монтиране на нов.

Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Русе, за което е съставен КП № 1616 от 15.08.2019 г., в който е документирано, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала електроенергия, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето, но не и на техническите изисквания.