Решение № 475 от 07.08.2024, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 601/2024
- Вид
- Решение № 475
- Подписан
- 07.08.2024
- В сила
- 27.08.2024
- Състав
- ИВАНА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.19 ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 475 гр. Разград, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20243330100601 по описа за 2024 година
Депозирана е искова молба от О. И. М., С. И. И. и Е. И. И. срещу ОБЩИНА РАЗГРАД за установяване право на собственост на ищците по отношение на поземлен имот с идентификатор *** по ККР на село Мортагоново, Община Разград, Област Разград, находящ се в землището на село Мортагоново, Община Разград, Област Разград, в местността „ЯСЛУДЖАТА“, с площ от 12 001 квадратни метра, с начин на трайно ползване:
НИВА, категория на земята: 7, с трайно предназначение на територията: земеделска, с номер на имота по предходен план: 012002. Ищците сочат, че са наследници на Ф.М.Д. б.ж. на село Мортагоново, починала на 27.07.2014 година - майка на първият ищец и баба на втори и трети ищци. Твърдят, че с Решение № 155 от 11.08.1997 година на Поземлена Комисия Разград, по заявителска преписка № 20808 от 21.07.1995 година е възстановено правото на собственост върху процесния имот на Ф.М.Д.. От заявителската преписка на наследодателя прилагат декларация от 24.01.1992 г. по образец и удостоверение за наследници. Ищците се легитимират като собственици по силата на наследственото правоприемство от наследодателя при наследствени права: 1/2 идеална част за първия ищец и по 1/4 идеална част за втори и трети ищци. Установили, че за имота е издадено Решение по чл. 19 от ЗСПЗЗ № 38-0-2 от 22.02.2002 година на Поземлена Комисия Разград, което отрича правата им в полза на Община Разград, което обуславя правния им интерес. Правят възражение за нищожност и незаконосъобразност на Решение на ПК по чл.19 от ЗСПЗЗ № 38-0-2 от 22.02.2002 година на Поземлена Комисия Разград. Считат, че неправомерно съответната комисия /по чл.19 от ЗСПЗЗ/ е включила процесния имот към ОПФ. Сочат още, че фактическата власт върху имота никога не е осъществявана от страна на Община Разград.
Претендират сторените в процеса разноски. Прилагат: Решение № 155 от 11.08.1997 година на Поземлена Комисия - Разград, за възстановено правото на собственост върху земеделски земи; Заявителска преписка № 20808 от 21.07.1995 година от Ф.М.Д.; Скица на поземления имот от СГКК- Разград; Удостоверение за наследници. Доказателствени искания: ответника да бъде задължен да представи титула си за собственост, от който черпи своите права Решение на чл.19 от ЗСПЗЗ № 38-0-2 от 22.02.2002 година на Поземлена Комисия Разград.
В предоставения срок по чл.131 ГПК, Община Разград депозира отговор, с който счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че процесният имот по силата на закона е преминал в собственост на Общината, като незаявен за възстановяване, с влизане в сила на плана за земеразделяне от 1995г. и КВС за съответното населено място. Твърди липсата на доказателства, че процесния имот е бил собственост на праводателя на ищците, поради липсата на титул за собственост. Ответника твърди липса на доказателства за осъществяването на фактическият състав на придобиване на собственост на основание продължило през съответния десет годишен период давностно владение, непрекъснато и 1 необезпокоявано.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищците са наследници на Ф.М.Д., видно от Удостоверение за наследници №117/15.05.2023г.
/лист 9 от делото/. Легитимират се като собственици на имот /нива/ с номер 012002 в землището на с. Мортагоново с Решение № 155/11.08.1997г. на ПК – гр. Разград /лист 6/.
Понастоящем, с оглед одобрената ККР, имотът е с идентификатор ***, видно от скица № 15-812077/28.07.2023г. /лист 7/.
Представено е удостоверение за историята на собствеността на процесния имот, издадено от ОСЗ – гр. Разград /лист 8/.
На основание чл.190 ГПК ответникът е представил заверен препис от акта си за собственост – Решение № 38-0-2/22.02.2002г. на ПК – гр. Разград /лист 41/.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Процесният оземлен имот с идентификатор *** по ККР на село Мортагоново към 1997г. е собственост на Ф.М.Д., по силата на Решение № 155/11.08.1997г. на ПК – гр.
Разград, с което съшият й е възстановен като единствен наследник на М.С.Г., починал на 14.01.1992г. Видно от приложеното удостоверение за пълната история на имота, Ф.Д. е регистрирана като собственик за периода от 11.08.1997г. до 22.02.2002г.
Ф.М.Д. е починала на 27.07.2014г. Безспорно се установява качеството на наследници на О.
И. М. /нейн син/ и на С. И. И. и Е. И. И. /нейни внуци/ – годно правно основание да се легитимират като собственици на придобит по силата на наследствено правоприемство недвижим имот.
Налице е и конкуриращ акт по отношение претендираното от ищците абсолютно право на собственост, а именно - Решение № 38-0-2/22.02.2002г. на ПК – гр. Разград, по силата на което Община Разград се легитимира като собственик на процесния имот.
Тук следва да се анализира основанието за издаване на последният по време титул за собственост. Съставеният документ основан на чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ - Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците.
След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Определянето на имотите се извършва от комисия, която констатира ЛИПСА на заявление за възстановяване на отчуждените земи в реални граници и съставя Протокол за актуване на незаетите земи като частна общинска собственост. Основният въпрос, който следва да бъде установен е дали земите са били отчуждавани, включвани в ТКЗС или друга кооперативна общност, като за целта са били отнети от собствениците им. С оглед разпределената доказателствена тежест, ответника е следвало да докаже внасяне на имота в ТКЗС въз основа на нормативни разпоредби, одържавяване, липса на искане за възстановяване от физически лица, възстановяване на Община Разград. Няма твърдения от страните имотът да е отнеман или включван в ТКЗС. Доказателства в подкрепа на обратното не са ангажирани от ответника.
Във връзка с изложеното, не е налице фактическият състав за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно процесният поземлен имот не може да бъде включен във фонда по чл.
19 от ЗСПЗЗ. Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на този закон, а само тези, които са кооперирани или отнети фактически или юридически от собствениците им, тъй като целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение. В случаите, когато имотът не е коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Не се твърди имотът да е заявяван от ищците и за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Настоящият имот обаче се установи, че не е кооперирана земеделска земя, отнета от собствениците, поради което е неприложима процедурата за възстановяване по ЗСПЗЗ, респ. липсват основания да се приеме, че се касае за имот по чл.19 от ЗСПЗЗ. При това положение имотът не би следвало да влиза във фонд Резултативен по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, съответно не става общинска собственост, в този смисъл и практика по чл.290 от ГПК – р-е №310/10.12.2012г. на ВКС гр.д. №243/2012г. І г.о. Следователно този имот от 1997г. е бил част от гражданския оборот и по отношение на него ищците не са загубили право на собственост, вкл. и след влизане в сила на ЗСПЗЗ. Да се приеме обратното би означавало да се придаде отчуждително действие на разпоредби на ЗСПЗЗ, който по дух е реституционен, а не конфискационен закон. Ето защо по силата на същия не може да се загуби право на собственост от частни лица за сметка на държавата или общината.
Така подаденият иск за установяване правото на собственост на ищците по отношение на 2 поземлен имот с идентификатор *** по ККР на село Мортагоново, Община Разград, Област Разград, находящ се в землището на село Мортагоново, Община Разград, Област Разград, в местността „ЯСЛУДЖАТА“, с площ от 12 001 квадратни метра, с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 7, с трайно предназначение на територията: земеделска, с номер на имота по предходен план: 012002, е основателен и доказан. При заявен положителен установителен иск за собственост, ищецът следва да докаже факта на придобиване правото на собственост по отношение на процесния имот. Ищците твърдят и по делото се установява, че техният наследодател е придобил процесният имот, който му е бил възстановен в първоначалните му граници.
Ето защо Съдът приема, че ищците не са загубили правото на собственост по отношение на процесния имот.
Предвид основателността на иска, основателна е и претенцията на ищеца за разноски, съгласно представеният списък по чл. 80 ГПК /лист 42/ в общ размер 1585лв., представляващи: 50 лв. – държавна такса, 10 лв. - такса за издаване на 2бр. съдебно удостоверение, 10 лв. - такса за вписване на исковата молба, 15 лв. – такса за издаване на данъчна оценка, 1500 лв. – платено адвокатско възнаграждение, които на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се възложат в тежест на ответника.
Воден от изложените съображения,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Разград, ЕИК 000505910, с административен адрес гр.Разград, бул.“Бели лом“, №37А, че О. И. М. с ЕГН ********** с адрес ********************, С. И. И. с ЕГН ********** с адрес ********************* и Е. И. И. с ЕГН ********** с адрес ******************** СА СОБСТВЕНИЦИ по силата на наследствено правоприемство при права ½ /една втора/ идеална част за О. И. М. и по ¼ /една четвърт/ идеална част за С. И. И. и Е. И. И. по отношение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** /четиридесет и девет хиляди деветдесет и три, точка, дванадесет, точка, две/ по ККР на село Мортагоново, Община Разград, Област Разград, находящ се в землището на село Мортагоново, в местността „ЯСЛУДЖАТА“, с площ от 12 001,00 /дванадесет хиляди и един/ квадратни метра, с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 7 /седма/, с трайно предназначение на територията: земеделска, с номер на имота по предходен план: 012002, при граници на имота: имоти №№ ***, ***, 49093,12.4 и ***.
ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК 000505910, с административен адрес гр.Разград, бул.“Бели лом“, №37А, ДА ЗАПЛАТИ на О. И. М. с ЕГН **********. С. И. И. с ЕГН ********** и Е.
И. И. с ЕГН ********** сумата от общо 1585 лв. /хиляда петстотин осемдесет и пет лева/ за направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила, съдебното решение следва да бъде отбелязано към вписаната искова молба в Имотен регистър към Служба по вписванията – Разград в шестмесечен срок.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3