Решение № 5126 от 17.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5126 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110101777 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Образувано е по предявен от П. А. К. срещу С. Г. Д. конститутивен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на извършеното от съпруга й В.Г.К., починал на 14.06.2019 г., универсално завещателно разпореждане в полза на сестра му – ответник по спора, обективирано в саморъчно завещание, вписано в Имотния регистър на Служба по вписвания – София с вх. рег. № 60527/02.08.2024 г., Акт № 98, том XLL, дело № 46611/02.08.2024 г., и за възстановяване на запазената й част от наследството на съпруга й В.Г.К..

Ищцата излага твърдения, че заедно с ответницата са наследници по закон на В.Г.К., починал на 14.06.2019 г. – неин съпруг и брат на С. Г. Д.. Сочи, че с наследодателя й са живеели в Апартамент № 3, находящ се в гр. София, район ****, състоящ се от стая, дневна хол и кухня, антре, коридор, баня – тоалет, застроен на 67,56 кв.м., заедно с мазе с площ от 10,54 кв.м. и 2,02 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, който имот бил лична собственост на съпруга й, придобит с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 15.06.1969 г. на Димитровски РНС – София.

Излага, че след смъртта на В.Г.К., заедно с ответницата били вписани като собственици по партидите на всички притежавани от него недвижими имоти, като еднолично и регулярно е заплащала и задълженията за тях по ЗМДТ.

Твърди, че на 13.12.2024 г. й била връчена Нотариална покана с рег. № 6168, том 2, акт 32 от 12.12.2024 г. на Нотариус М.Т., с рег. № 334 на НК, район на действие РС – София, с която била уведомена, че със саморъчно 1 завещание на В.Г.К., вписано в Имотния регистър на Служба по вписвания – София с вх. рег. № 60527/02.08.2024 г., Акт № 98, том XLL, дело № 46611/02.08.2024 г., ответницата се легитимирала като единствен собственик на гореописания апартамент и ищцата трябвало да го напусне в едномесечен срок.

Излага, че с извършеното универсално завещателно разпореждане от наследодателя й в полза на ответницата се накърнявало правото й на запазена част от наследството, което било в размер на ½ ид. ч. от същото.

Уточнява, че в наследството на починалия й съпруг са включени освен описания апартамент, но и още: ид. ч. от Земя, представляваща Поземлен имот с идентификатор *** в с. Васил Левски, местност Конванлъка, община Търговище, ид. ч. от Земя, представляваща Поземлен имот с идентификатор *** в с. Васил Левски, местност Съчанлъ, община Търговище, ид. ч. от Земя, представляваща Поземлен имот с идентификатор *** в землището на град Търговище, м. Калайджи дере, град Търговище.

Отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде намалено извършеното от В.Г.К. универсално завещателно разпореждане чрез саморъчно завещание, вписано в Имотния регистър на Служба по вписвания – София с вх. рег. № 60527/02.08.2024 г., Акт № 98, том XLL, дело № 46611/02.08.2024 г., до размера на запазената й част от ½ ид. ч. от цялото движимо и недвижимо имущество на наследодателя.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Г. Д., чрез назначения от съда особен представител, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Оспорва, че е накърнена запазената част на ищцата, с доводи, че наследодателят не е излязъл извън рамките на разполагаемата част от имуществото си. Евентуално намира, че ако бъде намалено завещателното разпореждане и процесният апартамент бъде върнат в наследствената маса, на ответника следва да бъде заплатена припадащата й се разполагаема част на основание чл. 36 ЗН.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с предявен конститутивен иск с правно основание чл.

30 от Закона за наследството.

Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН, к огато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 30, ал. 1 ЗН, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните 2 дарове. Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон е, необходимо е той да е приел наследството по опис.

С оглед наведените от ищеца твърдения, основателността на предявения в настоящото производство иск е поставена в зависимост от това по делото да бъде установено, че: 1/ наследодателят е починал; 2/ ищцата е негов наследник по закон, разполагаща с право на запазена част от наследството; 3/ не са налице предпоставки за приемане на наследството по опис от страна на ищеца /т.е. че и ответникът е наследник по закон на наследодателя/, както и че 4 / предписаната в чл. 29 от ЗН запазена част от наследството на наследодателя на ищцата е била накърнена с универсално завещателно разпореждане от наследодателя в полза на ответника.

В конкретния случай, не е спорно по делото, а и се установява от представеното по делото удостоверение за наследници /л. 9/, че В.Г.К. е починал на 14.06.2019 г. като е оставил за наследници по закон, съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН, преживялата си съпруга П. А. К. /ищец по спора/ и сестра си С. Г. Д. /ответник по иска/.

С оглед на това и при съобразяване с разпоредбата на чл. 28 ЗН, установява се по делото, че ищцата /съпруга на починалия В.К./ се явява негов наследник с право на запазена част.

Установява се също така и че правото по чл. 30 ЗН се упражнява спрямо ответник, който също е призован към наследяване, поради което не е необходимо ищецът да е приел наследството по опис – по аргумент за противното от чл. 30, ал. 2 ЗН.

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 ЗН , запазената част на на съпруга е 1/2, когато наследява сам /т.е. без други наследници със запазена част/ - какъвто е процесният случай.

Не е спорно на следващо място, а и се установява от представените по делото писмени документи на л. 77-79, че на 06.08.2012 г. наследодателят В.Г.К. е изготвил саморъчно завещание, оставено за съхранение при нотариус Г.Й.-Д. по нот.дело № 8/2012 г. Видно от текста на завещанието наследодателят завещава на своята сестра С. Г. Д. цялото си движимо и недвижимо имущество и парични влогове, които притежава към момента на смъртта си.

Видно от представения препис на обявеното на 15.01.2024 г. и вписано в Служба по вписанията завещение, същото е написано изцяло ръкописно, носи подписа на издаделя си, като същият е положен след завещателните разпореждания, надлежно датирано е, като в текста не се установяват зачерквания и поправки.

С оглед на това, в изпълнение на задължението си да следи служебно за нищожност на правни сделки, произтичащи пряко от представените по делото доказателства, съдът намира, че са спазени императивните изискванията на чл. 25 ЗН. Предвид изложеното и като съобрази, че по делото не са наведени твърдения или събрани доказателства за ограничения в завещателната дееспособност на В.К. по реда на чл. 13 ЗН, съдът намира, че така изготвеното 3 завещание е действително като е породило целените от него правни последици.

При тълкуване текста на оставеното завещание, съдът намира, че в случая извършеното разпореждане от наследодателя по повод на смъртта му има характер на общо завещателно разпореждане, по смисъла на чл. 16, ал.

1 ЗН. Според посочената разпоредба, завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. В процесния случай, ясно изразената воля на завещателя В.К. води до извод, че същият се е разпоредил в полза на своята сестра /ответник по спора/ с цялото си движимо и недвижимо имущество, поради което същата е станала негов универсален и единствен правоприемник – наследник по завещание, ползващо се с предимство пред наследниците по закон.

Когато завещателят е извършил разпореждания, с които се изчерпва цялото притежавано от него имущество /какъвто е процесният случай/, след смъртта му не остават други свободни имущества, от които лицата, посочени в чл. 28, ал. 1 ЗН, биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството съгласно чл. 29 ЗН.

С оглед на това, трайна е практиката на Върховния касационен съд (Решение № 25 от 12.02.2016 г. по гр. д. № 4119/2015 г. на І г. о., Решение № 150 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 1818/2016 г. на ІІ г. о., Решение № 82 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г. на ІІ г. о. и др.), че при накърняване на запазената част с универсално завещание или с дарение, което изчерпва цялото наследствено имущество, не е необходимо формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН, а намалението, съответно, възстановяването на запазената част, се извършва направо в дробна част от цялото имущество, съответстваща на запазената част на наследника по закон, съобразно разпоредбата на чл. 29 ЗН.

Образуването на наследствена маса по чл. 31 ЗН е необходимо само тогава, когато е завещана/дарена определена вещ или вземане (тоест, само при завет/дарение), за да може да се определи чистия актив на наследството, тъй като само от този актив могат да се облагодетелстват заветниците. В този смисъл – неоснователни се явяват доводите на ответника за недоказаност по делото реалното накърняване на запазената част на ищеца, както и отправеното искане по реда на чл. 36 ЗН, приложимо единствено при възстановяване на накърнена запазена част с извършени от завещателя частни завещателни разпореждания /завети/ или с дарения.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото безспорно се установява, че с извършеното универсално завещание общият на страните наследодател, надвишавайки своята разполагаема част, е накърнил запазената част на ищцата – негова съпруга, възлизаща на 1/2 част от имущественото на наследодателя, поради което извършеното в полза на ответника завещание следва да бъде намалено с посочена квота.

С оглед на това, предявеният конститутивен иск се явява основателен и подлежи на уважаване.

4

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има само ищецът е производството.

Същият е претендирал и доказал извършването на разноски в размер на 504.93 евро, от които 88.23 евро – заплатена държавна такса, 7.67 евро – такса за издаване на съдебни удостоверения и 409.03 евро – внесен депозит за изплащане на възнаграждение за особен представител. Същите следва да бъдат възложени на ответника по спора.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

НАМАЛЯВА по предявен от П. А. К., ЕГН **********, срещу С. Г.

Д . , ЕГН **********, иск с правно основание чл. 30 ЗН, извършеното от наследодателя В.Г.К., ЕГН **********, починал на 14.06.2019 г., универсално завещателно разпореждане в полза на С. Г. Д., обективирано в саморъчно завещание от 06.08.2012 г., вписано в Имотния регистър на Служба по вписвания – София с вх. рег. № 60527/02.08.2024 г., Акт № 98, том XLL, дело № 46611/02.08.2024 г., с 1/2 част, необходима за възстановяване на запазената част на П. А. К. от наследството на В.Г.К., КАТО ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на П. А. К., ЕГН **********, от наследството на В.Г.К., ЕГН **********, починал на 14.06.2019 г., до размера на полагащата й се 1/2 част от наследството.

ОСЪЖДА С. Г. Д., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78 ал. 1 ГПК на П. А. К., ЕГН **********, сумата от общо 504.93 евро – разноски в първоинстанционното производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.