Решение № 446 от 07.04.2022, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………../………2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав

СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА

При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1750 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на И.Г.С. и С.Г.С., подписана с валиден електронен подпис от пълномощника им адвокат Н.К., срещу заповед № 18-848/30.01.2018 г. на началника на

СГКК – Варна, с която на основание чл. 54 ал. 4 вр. ал. 1 ЗКИР е одобрено изменение в КККР на гр. Варна, състоящо се в:

І. Нанасянето на нови кадастрални обекти в КККР, а именно: 1/ поземлен имот с идентификатор **с площ 770 кв. м., начин на трайно ползване – ниско застрояване, записан в КРНИ като собствен на заявителя на кадастралното изменение В.Г.С. и Т.Т.С. на основание нот. акт № **, т. **, рег. **, дело № **г. на ВРС; 2/ поземлен имот с идентификатор **с площ *3 кв. м., начин на трайно ползване – ниско застрояване, записан в КРНИ като собствен на община Варна /без данни за документ за собственост/; 3/ сграда с идентификатор **с площ 8 кв.м., предназначение – вилна сграда /еднофамилна/, записана в КРНИ на неидентифициран собственик; 4/ сграда с **с площ 4 кв. м., предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, записана в КРНИ на неидентифициран собственик;

ІІ. Промяна в границите на съществуващ кадастрален обект в КККР, а именно: поземлен имот с идентификатор **с данни преди промяната: площ 765 кв. м., начин на трайно ползване – ниско застрояване, записан в КРНИ като собствен на Г.С.Г. на основание нот. акт № *, т. *, дело * г. на ВРС като след промяната площта на имота е намалена от 765 кв.м. на 717 кв. м., при запазване на останалите кадастрални данни;

*.

Заличаване на кадастрални обекти от КККР, а именно: 1/ поземлен имот с идентификатор ** с площ 886 кв. м., начин на трайно ползване – ниско застрояване, записан в КРНИ като собствен на община Варна /без данни за документ за собственост/; 2/ сграда с идентификатор **.1 с площ 8 кв. м., предназначение – вилна сграда /еднофамилна/, записана в КРНИ на неидентифициран собственик; 3/ сграда с идентификатор **.2 с площ 4 кв. м., предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, записана в КРНИ на неидентифициран собственик.

С твърдения за отсъствие на компетентност на административния орган поради произнасянето му със заповедта при липсата на надлежно сезиране се иска съдът да прогласи нищожността й.

В отношение на евентуалност, при позоваване на нарушения във формата на административния акт поради отсъствието на изложени мотиви за извършване на изменението в КККР на посоченото основание по чл. 54 ЗКИР; за допуснати съществени административнопроизводствени нарушения поради неуведомяването на жалбоподателите в качеството им на заинтересувани лица за началото и развитието на административното производство, с което е отнета възможността им за участие в него и за установяване по този начин на релевантните за основателността на поисканото кадастрално изменение факти; за противоречие на заповедта с материално-правните разпоредби поради отсъствието на материално-правни предпоставки за одобряване на кадастралното изменение на основание съществуващи непълноти или грешки и оттук и за несъответствието на заповедта с целта на закона, се иска тя да бъде отменена от съда като на жалбоподателите да се присъдят и сторените по делото съдебни разноски.

По процесуалната допустимост на оспорването съдът намира следното: Като родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с оспорване на подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, на основание чл. 54 ал. 4 изр. последно ЗКИР. Съобразявайки дадените от ВАС и задължителни на основание чл. 235 ал. 2 АПК за по-долния по степен съд указания в определение № 8338/08.07.2021 г. по адм. дело № 3713/2021 г. на ВАС РБ, съдът намира, че правото на жалба е упражнено от процесуално легитимирани лица, правният интерес на които от оспорване на одобреното със заповедта кадастрално изменение е обусловен от доказания по делото факт, че към момента на издаване на заповедта, както и към момента на подаване на жалбата срещу нея, са носители на право на собственост върху заличения със заповедта ПИ **. Този извод следва от извършената по делото съдебно-техническа експертиза, според заключението на която е налице пълна идентичност по отношение на граници и площ между заличения в КККР ПИ ** и имота по нот. акт № *, т.*, рег. № **, дело № ** г. на нотариус Я.

Н. /л. 221-222 от делото/, легитимиращ жалбоподателите като собственици по линия на наследствено правоприемство от починалата на 25.07.2018 г. приобретателка на имота по нотариалния акт Й.И.С. /за последното обстоятелство на л. 224 от делото е приложено удостоверение за наследници изх. № 670/03.08.2018 г./. Независимо от обсъденото в съответствие със задължителните указания на ВАС заключение на СТЕ, настоящата инстанция намира, че направените в него констатации на вещото лице са относими към основателността, а не към допустимостта на оспорването, тъй като за процесуалната легитимация на жалбоподателите е достатъчен твърденият в жалбата факт, че са собственици на заснет по кадастралната карта поземлен имот, който е засегнат от обжалваното кадастрално изменение. Жалбата е подадена при спазване на 14-дневния срок по чл. 149 ал. 1 АПК като се има предвид, че от документите по административната преписка се потвърждава изложеното в нея обстоятелство, че за началото на административното производство, включително и за финализирането му с оспорената от тях заповед, жалбоподателите изобщо не са били уведомени от административния орган, а срокът по чл. 149 ал. 1 АПК започва да тече едва от момента на съобщаването на административния акт. Неправилно по отношение на жалбоподателите е твърдението на началника на СГКК – Варна в подаденото от него писмено становище /л. * от делото/, че заповед № 18-848/30.01.2018 г. е съобщена на всички заинтересувани лица по пар. 1, т. 13 ДР ЗКИР, включително и съгласно чл. 18а ал. 10 АПК с поставяне на обявление на информационното табло на СГКК. Действително, чл. 54 ал. 4 ЗКИР предвижда, че заповедта за одобряване на изменението при отстраняване на непълнота или грешка се съобщава на заинтересуваните лица по реда на АПК. Административният орган некоректно се позовава обаче на чл. 18а ал. 10 АПК, тъй като тази разпоредба е изцяло нова, обн. ДВ бр. 77/2018 г. и влязла в законна сила на 10.10.2019 г., а от данните по адм. преписка е видно, че протоколът, удостоверяващ поставянето на обявление за заповедта на информационното табло в СГКК – Варна е от датата 26.02.2018 г. /л. 43 от преписката/, тоест далеч преди влизането в сила на чл. 18а АПК. Приложимата правна норма към момента на извършеното в случая съобщаване на заповедта чрез обявление на информационното табло е тази на чл. 61 ал. 3 АПК /редакция отпреди отмяната на разпоредбата, обнародвана в ДВ бр. 77/2018 г., в сила от 10.10.2019 г./. За да бъде обаче редовно по отношение на жалбоподателите И.Г.С. и С.Г.С. извършеното по реда на чл. 61 ал. 3 АПК съобщаване на заповедта, е необходимо като задължителна предпоставка за това те да не са били открити на посочения адрес или адресът им да е неизвестен – извод, до който може да се достигне само в случай, че СГКК е направила постъпки за установяването на постоянния и настоящия им адрес.

От данните по административната преписка е видно, че СГКК- Варна изобщо не е правила опит да установи адресите на двамата жалбоподатели, респективно не им е изпращала и съобщение за заповедта на техен адрес. Поради това приложеният на л. 43 от делото протокол за извършено съобщаване на заповедта чрез поставянето на обявление на информационното табло на СГКК – Варна за времето от 09.02.2018 г. до 26.02.2018 г. не представлява доказателство за съобщаването на заповедта конкретно на двамата жалбоподатели.

Това сочи на извод за допустимост на жалбата им не само в частта на искането за обявяване на нищожност на оспорения с нея индивидуален административен акт, а и в частта на искането за отмяната му поради наличието на основания за унищожаемост по смисъла на чл. 146 т. 2, 3, 4 и 5 АПК.

По основателността на жалбата съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От доказателствата по административната преписка се установява, че на 13.10.21017 г. адвокат Т.Н.П., легитимираща се като пълномощник на В.Г.С. с нотариално заверено пълномощно рег. № 3267/03.10.20* г., е подала в СГКК – Варна заявление рег. № 01-319124/13.10.2017 г. за нанасяне на промени в кадастралната карта и кадастралните регистри /л. 4 и 5/. Към заявлението е приложен изготвен от правоспособно лице Проект за изменение на кадастралната карта с възложители Т.Т.С. и В.Г.С., според обяснителната записка на който обект на разработката е изменение на северната и западната граница на ПИ ** по КК на гр. Варна във връзка с попълване на границите на имот пл. № * по плана на к. к. „Чайка“ от 1987/1990 г. и в съответствие с южната и източната граница на имот пл. № 41 по плана на к. к. „Чайка“ от 2003 г /л. 7 – */. Според проекта вследствие на изменението по кадастралната карта следва да се обособят следните поземлени имоти: - ПИ **с площ 770 кв. м., който да се запише в КРНИ като собствен на заявителя В.Г.С. и Т.Т.С. на основание нот. акт № **, т. **, рег. **, дело № **г. на ВРС; - ПИ **с площ *3 кв. м., представляващ част от имот пл. № * по КП на к. к. „Чайка“ * г. и ПИ **, който да се запише като собствен на наследниците на Г.С.Г. на основание нот. акт № *, т. *, дело *** г. на ВРС. Проектът е съпътстван с изготвен от правоспособното лице и подписан от пълномощника на В.Г.С. и Т.Т.С. Протокол за трасиране, означаване и координиране на точките от проект за изменение на северната и западната граница на ПИ ** и обособяване на ПИ **по КК на гр. Варна с приложена към протокола Скица с номерата на координатните точки по границата на направеното изменение /л. 17 и 18 от преписката/. Според изготвената от правоспособното лице Скица-проект за изменение на кадастралната карта /л. 11/, представляваща неразделна част от документите по внесения в СГКК – Варна Проект за изменение на кадастралната карта, в границите на съществуващия по картата ПИ ** следва да се заснемат два нови кадастрални обекта: ПИ **и ПИ **, при известно засягане с тях /главно с новозаснемания ПИ **/ и на площта на съществуващия по картата ПИ **, при което част от южната граница на този имот се отдръпва навътре в него и с така намалената си нова площ той получава нов кадастрален идентификатор **. Що се отнася до изходния ПИ **, според скица-проекта за изменение той изцяло се заличава по картата в резултат на заснемането на двата нови кадастрални обекта: ПИ **и ПИ **.

Към Проекта за изменение на кадастралната карта е приложен нот. акт № **, т. **, дело № **г. на нотариуса при ВРС, с който В.Г.С. и Т.Т.С. са придобили на възмездно правно основание /покупко-продажба/ правото на собственост върху недвижим имот извън регулация, представляващ лозе с площ

1000 кв.м. в землището на гр. Варна, кв. „Виница“, местност „Чайка“ /бивша Хламбур пунар“/ при граници: Д.Я. , път, К.К. и П.Р. /л. 20 и 21 от преписката/.

Приложени са и нотариалният акт, с който праводателят на купувачите по сделката А.Н.А. е придобил преди това собствеността върху имота, предмет на продажбата /нот. акт № *, т. *, дело № * от ** г., л. 22 и 23/, както и копие от КП-1987/1990 г. и от разписния лист към кадастралния план, в който лозето в кв. „Чайка“, записано като собствено на А.Н.А.

, е отбелязано с пл. № * /л. 25 и 26/. С така представените документи заявителят на процесното кадастрално изменение В.Г.С. се е легитимирал пред началника на СГКК – Варна като лице с правен интерес.

По преписката /л. 30/ е приложено изходящо от началника на СГКК – Варна Удостоверение № 25-112494/18.12.2017 г., с което административният орган е приел представения от заявителя проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за процесния кадастрален обект **, приемайки че проектът заедно с документите към него отговаря на изискванията на чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.20* г. на МРРБ и може да послужи за процедиране на изменение на КККР по реда на чл. 70 ал. 1 и чл. 81 от наредбата вр. чл. 54 ЗКИР.