Акт от 08.12.2011, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Присъда № 7068

Номер

7068

Година

15.9.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

09.15

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Екатерина Николова дело номер

20151210200683 по описа за

2015 година и като съобрази доказателствата по делото, становищата на страните и закона, на основание чл.304 от НПК, съдът

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА Д. Х. Д. , [дата на раждане] в Б., жител и живущ в [населено място], българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, без родство с частните тъжители и с ЕГН [ЕГН] за НЕВИНОВЕН в това, че на 07.03.2014г. в публично заседание по внчхд№20131200600317 по описа на ОС-Благоевград, публично е преписал престъпление /лека телесна повреда/ на И. Д. М. и Р. В. М., двете от Б., чрез изразите" пребиха семейството С. Д., за което е осъден Г-н М.. Г.н М. със съпругата си, дъщеря му и сина му, цялото семейство биха от кооперацията С. Д.", както и с израза"...но 2009г., ако не се лъжа, той със семейството си бяха пресрещнали С. Д. и го бяха били" и го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение с тъжбата за извършено престъпление по чл.148, ал.2 вр. с чл. 148,ал.1 т.1, вр. с чл.147, ал.1, предл.2-ро от НК.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените обективно и субективно съединени искове на И. Д. М. и Р. В. М., двете от Б. против Д. Х. Д., за заплащане на обезщетение, във връзка с причинени им неимуществени вреди /преживени болки и страдания и от двете/, в следствие на твърдяното с тъжбата престъпление, вменено на Д. Д. по чл.148, ал.2 вр. с чл. 148,ал.1 т.1, вр. с чл.147, ал.1, предл.2-ро от НК и с цена на исковете за обезщетение по 1500 лв. за всяка от И. М. и съответно за Р. М., ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 07.03.2014г., до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА И. Д. М. и Р. В. М., двете от Б. да заплатят солидарно на Д. Д. сумата от 500.00лв./петстотин лева/, представляващи направени от него разноски за адвокатски хонорар по настоящото дело.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд -Благоевград .

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:

Производството по делото е образувано по частна жалба на Р. В. М. и И. Д. М., двете от Б. против Д. Х. Д. от същият град, с която на последният е вменено престъплаеине квалифицирано като такова по чл. 148, ал.2 вр. с чл.148, ал.1 т.1 вр. с чл.147, ал.1 от НК за това, че на 07.04.2014г. в публично заседание по внчхд№20131200600317 по описа на ОС-Благоевград, публично е преписал престъпление /лека телесна повреда/ на И. Д. М. и Р. В. М., двете от Б., чрез изразите" пребиха семейството С. Д., за което е осъден Г-н М.. Г.н М. със съпругата си, дъщеря му и сина му, цялото семейство биха от кооперацията С. Д.", както и с израза:"...но 2009г., ако не се лъжа, той със семейството си бяха пресрещнали С. Д. и го бяха били". В тъжбата се твърди, че подсъдимият е изрекъл тези реплики по време на разпита му като свидетел в цитираното наказателно производство пред Окръжен съд –Благоевград .За твърдяната лека телесна повреда обаче срещу двете тъжителки не са образувани наказателни производства и не са водени преписки.

Подсъдимият лично и чрез своят защитник оспорва тъжбата и намира същата за неоснователна. Не се признава за виновен и апелира за оправдателна присъда.

Заедно с тъжбата са материализирани и граждански искове на двете тъжителки срещу подсъдимото лице с цена на иска за всяка от тях от по 1500 лв., представляваща претендирано обезщетение за причинените им неимуществени вреди /преживени болки и страдания/ в резултата на извършването на вмененото нарушение на Д. по чл. 148, ал.2 вр. с чл.148, ал.1 т.1 вр. с чл.147, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието, до окончателното й изплащане.

Районният съд, след като съобрази становищата на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на преценката си по чл.301 от НПК, намира за установено следното:

Тъжителката Р. М. е майка на тъжителката И. М. и св.К. М. и е съпруга на Д. М..

Страните в процеса се познават по между си и те притежават жилища в съседство и в обща жилищна кооперация на адрес : Б. ул.“M.“№20.Притежават тези жилища от години и в процеса на съжителстване между семействата на страните са възникнали различни спорове на битова и междусъседска основа, които са влошили техните отношения . По делото е спорно също така, че тези множество междусъседски спорове, са станали повод и за воденето на различни съдебни дела с участието на страните и/или членове на техните семейства и съответно са участвали като свидетели в рамките на различни дела водени от другата страна срещу 3-ти лица, обичайно отново съседи в същата кооперация.

Тъжителката Р. М. е майка на тъжителката И. М. и св.К. М. и е съпруга на Д. М..

По делото не е спорно също така, че едно от делата, в което заедно се участвали страните в процеса е и в.н.ч.х.д№317/2013г. по описа на ОС-Благоевград . В това наказателно производство бащата и съответно съпруга Д. М. и сина, съответно брата К. М. са били подсъдими лица, а подсъдимият е разпитан като свидетел по искане на ответната страна в този наказателен спор . При даването на показанията си по делото, Д. Д. заявил пред съдебният състав на провежданото съдебно заседание на 07.03.2014г. следното на стр.4, абзац 6-ти от съдебният протокол за посочената дата:“Първата случка от 2008г. или 2009г., пролетта, М. , в присъствието на съпругата му, хвърли саксия към група деца, които бяха под неговата тераса.Силно бях притеснен, защото някой да хвърля умишлено по деца саксия по група деца може да ги убие.След това отключи се и имаше други агресивни негови постъпки.Пребиха семейството С. Д., за което е осъден Г-н М.. Г-н М. със съпругата си, с дъщеря му и сина му, цялото семейство, биха от кооперацията С. Д..Искам само да кажа, че това нещо мина през съд и доста време се влачи и Г-н М. беше осъден за тази постъпка.“ На стр.7, абзац 2-ри от същият съдебен протокол в посоченото дело , при разпита на подсъдимият Д. като свидетел в процеса е записано също така следното :“Всичко тръгна , когато 2008г. г-н М. вади строително разрешение за строеж, което се оказа, че е незаконно и ние го внесохме в съда, защото около кооперацията няма много място, но той не знам как си беше извадил строително разрешение да си направи гараж, който гараж затваряше половината офиси и ние цялата кооперация не бяхме съгласни и направихме жалба срещу строителното разрешение на Г-н М. и то падна, след което за да ни отмъсти за това, че сме му спрели строителството на гаража започнаха атаките срещу мен.Аз имам два навеса над терасата, които са с лека конструкция поликарбонат и от там вече започнахме.Една година ходихме по съдилищата.Когато се водеше делото за разрешението за строеж и ходехме цялата кооперация и в началото, когато започнаха срещу мен административните дела за премахване на незаконните тераси, пак ходихме всички, но 2009г., ако не се лъжа, той със семейството си бяха пресрещнали С. Д. и го бяха били и тогава нещата се отприщиха и то там нататък започна по-сериозна агресия да се проявява. Имаше чувство за безнаказаност.Негови думи бяха :“Какво като ме осъдихте на 500.00лв., ще ви коля.500 лв. това пари ли са?Ще ви беся.“ Със свое протоколно определение от 09.12.2014г. по нчхд№1326/2014г. , РС-Благоевград е прекратил това производство, образувано по настоящата тъжба и е изпратил делото за преценка на РП-Б. за наведени в тъжбата данни за лъжесвидетелстване на подсъдимото лице по чл.290 от НК. С Постановление от 26.03.2015г. РП-Б. обаче след като е преценила релевантните за произнасянето факти е приела, че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление по чл.290 от НК от страна на подсъдимият Д. Д. и за това е отказала да образува досъдебно производство срещу него за разследването на такова престъпление.

В хода на настоящото производство е разпитан самият С. Д. и той е категоричен, че през 2009г. действително му е нанесена лека телесна повреда от семейство М., като по този случай е водено и съдебно дело срещу К. и Д. М., които са осъдени за това престъпление срещу Д. . Св.С. Д. заявява, че при този инцидент е бил нападнат, блъскан и удрян от членовете на семейство М. пред собственото си жилище в съсобствената им кооперация в Б. на ул.“M.“.Категоричен е, че и двете тъжителки също са го блъскали и дърпали в този инцидент и заедно с баща си и съответно брат си са го били затиснали на вратата на жилището му и са подпомагали биенето му. В резултата на това нападение , св.Д. твърди , че му бил скъсан анцуга, с който бил облечен . Този свидетел заявява също, че след инцидента лично е споделил пред подсъдимият за побоя от членовете на семейство М. и му разказал за нападението, в което участвали както Д. и К. М., така и двете тъжителки. В същата насока са и показанията на св.И., който също установява, че знае и му е разказано именно от С. Д. за този побой и нападение от страна на членовете на сем.М., в това число и двете тъжителки. Св.И. твърди по повод на същият инцидент, че след него лично той завел св.Д. на преглед в болницата . Според св.И., св.Д. е казал на подсъдимият именно , че е бил пребит от семейство М. и всичките негови членове и за това той не могъл да реагира срещу тях.Св.И. заявява, че е видял следи от побоя по С. Д., както и скъсаният му анцуг, за който Д. обяснил, че е повалян на земята, дърпан и удрян от различните членове на семейство М..

Разпитан по делото е св.Д. М., който твърди, че казаното от подсъдимият по процесното въззивно дело е клевета и неистина, защото двете тъжителки са присъствали, но не са участвали в инцидента със С. Д. .Подчертава също така, че за този инцидент са осъдени само той и синът му К. М.. Аналогични са и показанията на св.К. М..

От своя страна св.К., който също е съсед на страните в същата кооперация сочи, че е бил в дома си по време на описваният инцидент между М. и С. Д. през 2009г., като неговото жилище се намира на първият етаж от кооперацията на същата площадка, на която се намира и жилището на св.С. Д. . Този свидетел установява, че чул разправия този ден на площадката пред жилището на св.Д. и в тази разправия ,участвали Д. М., К. М., Р. М. и И. М.. Уточнява, че семейство М. живеят на 2-рия етаж от кооперацията. След тази разправия, св.К. твърди, че видял и разбрал, че св.Д. е бил бит и по негови думи е бит именно от семейство М..

Към доказателствата по делото е приложено чнхд№39/2010г. по описа на РС-Благоевград, ведно с внчхд№400/2010г. по описа на ОС-Благоевград, в рамките на което св.Д. е завел тъжба срещу свидетелите Д. М. и К. М. за нанесена му лека телесна повреда по време на въпросният инцидент на 02.05.2009г. на стълбищата площадка пред апартамента му в кооперацията в Б. на ул.“M.“.С Присъда №4270/10.06.2010г. по първоинстанционният дело №39/2010г. , свидетелите Д. М. и К. М. са признати за виновни в причиняването на твърдяната телесна повреда от св.Д. и на основание чл.78а от НК са освободени от наказателна отговорност като им е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на по 500.00лв. С Решение №235:19.06.2012г., постановено по внчхд№400/2012г. Въззивният съд е потвърдил окончателно въпросната присъда на БлРС.

По делото не е спорно, че подсъдимото лице не е осъждано до момента , като това е видно от приложената за него справка за съдимост .

При така направените фактически констатации въз основа на представените и приети по делото доказателства , съдът намира , че по делото не се доказа по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна вменената му клевета и съответно престъпление по чл. чл. 148, ал.2 вр. с чл.148, ал.1 т.1 вр. с чл.147, ал.1 от НК.

С ангажираните по делото доказателства, по един безспорен и категоричен начин се установи, че действително на посочената в тъжбата дата /07.03.2014г./ и място / в рамките на повеждано съдебно заседание пред Окръжен съд – Благоевград в Съдебната палата на Б. при разглеждане на внчхд№317/2013г. по описа на БлОС/, подсъдимият е разпитан като свидетел и в показанията си е заявил следното: „Първата случка от 2008г. или 2009г., пролетта, М., в присъствието на съпругата му, хвърли саксия към група деца, които бяха под неговата тераса.Силно бях притеснен, защото някой да хвърля умишлено по деца саксия по група деца може да ги убие.След това отключи се и имаше други агресивни негови постъпки.Пребиха семейството С. Д., за което е осъден Г-н М.. Г-н М. със съпругата си, с дъщеря му и сина му, цялото семейство, биха от кооперацията С. Д..Искам само да кажа, че това нещо мина през съд и доста време се влачи и Г-н М. беше осъден за тази постъпка.“ Както и :“ Всичко тръгна , когато 2008г. г-н М. вади строително разрешение за строеж, което се оказа, че е незаконно и ние го внесохме в съда, защото около кооперацията няма много място, но той не знам как си беше извадил строително разрешение да си направи гараж, който гараж затваряше половината офиси и ние цялата кооперация не бяхме съгласни и направихме жалба срещу строителното разрешение на Г-н М. и то падна, след което за да ни отмъсти за това, че сме му спрели строителството на гаража започнаха атаките срещу мен.Аз имам два навеса над терасата, които са с лека конструкция поликарбонат и от там вече започнахме.Една година ходихме по съдилищата.Когато се водеше делото за разрешението за строеж и ходехме цялата кооперация и в началото, когато започнаха срещу мен административните дела за премахване на незаконните тераси, пак ходихме всички, но 2009г., ако не се лъжа, той със семейството си бяха пресрещнали С. Д. и го бяха били и тогава нещата се отприщиха и то там нататък започна по-сериозна агресия да се проявява. Имаше чувство за безнаказаност.Негови думи бяха :“Какво като ме осъдихте на 500.00лв., ще ви коля.500 лв. това пари ли са?Ще ви беся.“Тези му показания са надлежно отразени в представеният и приет по делото Протокол от това съдебно заседание на Окръжен съд – Благоевград, чието съдържание не е оспорено от страните нито по въпросното въззивно дело, нито по настоящото такова.