Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1051 от 05.08.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2231/2024
Вид
Решение № 1051
Подписан
05.08.2025
Състав
Мария Яначкова, Миглена Йовкова, Десислава Борисова Николова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1051 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000502231 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 373 от 21.11.2023 г., постановено по гр. д. № 291/2021 г. по описа на Окръжен съд - гр. Кюстендил, поправено с решение № 161 от 28.06.2024 г. по същото дело, С. С. В. е осъден на правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ, във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ да заплати на Гаранционен фонд сумата от 42 000 лв. за неимуществени вреди и сумата от 3 536,16 лв. за имуществени вреди, представляващи изплатеното по щета № 210377/18 г. обезщетение на К. Е. Г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба - 08.07.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до 50 000 лв. за неимуществени вреди и имуществени вреди за разликата до 4 420,20 лв. С решението са разпределени разноските по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал Гаранционният фонд, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва в неговата отхвърлителна част, с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ГПК, касаеща наличието и липсата на съпричиняване. Претендира и присъждане на направените разноски. Оплакванията му са свързани с неправилна преценка на събраните доказателства по делото от страна на първоинстанционния съд, а оттук и до неправилни изводи относно наведените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради непоставен предпазен колан в автомобила, в който се е 1 возил.

Срещу въззивната жалба в законоустановения срок не е постъпил отговор от ответника С. С. В., чрез особения представител адв. П.-П. и от третото лице помагач К. Г..

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.

Окръжен съд - Кюстендил е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 558, ал. 7 във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, в сила от 01.01.2016 г., предявени от Гаранционен фонд срещу С. С. В. с искане за заплащане на сумата от 54 420,20 лв., представляваща изплатено от ищеца на К. Е. Г. по щета № 210377/18 г. обезщетение за причинените на Г. неимуществени и имуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.01.2018 г. в гр. София, виновно причинено от ответника В., като водач на моторно превозно средство - л. а. „Фолксваген“ с рег. № ********, без сключена за същото задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 08.07.2021 г. до окончателното й изплащане.

Решението на съда в частта, в която исковете за заплащане на суми в размер на 42 000 лв. за неимуществени вреди и 3 536,16 лв. за имуществени вреди на ищец са уважени, като необжалвано, е влязло в сила.

Поради основателност на предявените искове и липсата на жалба от ответника в тази осъдителна за него част, първоинстанционното решение формира сила на пресъдено нещо по фактите, които пораждат вземането при квалификацията на чл. 558, ал. 7 КЗ, а именно, че на 16.01.2018 г., С. С. В. движещ се от „Панорамен път“ към местност „Копитото“ в гр. София, управлявайки л.а. „Фолксваген“ с рег. № ********, за който липсва валидна застраховка "Гражданска отговорност", поради движение със скорост несъобразена с пътните условия самокатастрофира, като от произшествието е увредил пътуващият в автомобила К. Е. Г..

Във връзка с пътно-транспортното произшествие е съставен констативен протокол за ПТП № К-50/16.01.2018 г. и е издаден по отношение на ответника АУАН № 492983-492984/16.01.2018 г. От НП № 18-4332-018928/04.10.2018 г. на отдел Пътна полиция СДВР се установява, че за процесното ПТП на ответника е наложено административно наказание „глоба“ за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и на чл. 150А, ал. 1 ЗДвП.

С Постановление от 12.03.2018 г. на СРП е образувано досъдебно производство затова, че на 16.01.2018 г. в гр. София, по бул. „Беловодски път“, с посока на движение от ул. „Панорамен път“ към местност „Копитото“, на около 150 м след № 102, при управление на МПС л. а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ******** по непредпазливост е причинена телесна повреда на К. Е. Г. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. След съвкупна преценка на материалите, с Постановление за 2 прекратяване на наказателното производство от 20.09.2018 г., производството е прекратено.

При тези данни съдът приема от правна страна, че са налице всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 558, ал. 7 КЗ, която урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" - арг. чл.

557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ. Следователно, възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки /юридически факти/, които ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване: 1. Гаранционният фонд да е платил обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание /непозволено увреждане/ срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента и 4. делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка "Гражданска отговорност".

Въззивният състав приема, че предявените искове се явяват доказани по своето основание. По делото не е спорно, че към датата на произшествието за увреждащия лек автомобил не е имало сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

На 11.10.2018 г. К. Е. Г. е сезирал ищеца Гаранционен фонд с искане да му бъде изплатено обезщетение за претърпените от него вреди, за което е образувана преписка по щета. С протокол № 27/29.11.2018 г. на Управителния съвет на Гаранционен фонд е одобрил обезщетение в размер на 54 420,20 лв., от които 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди и 4 420,20 лв. обезщетение за имуществени вреди, разпределени както следва: 5 000 лв. за контузия на шийна област с навяхване, наложило поставяне на мека шийна яка, с очаквано възстановяване за период от около 2 месеца; 40 000 лв. за контузия на ляв брахиален плексус, с формиране на тежка моноплегия на лява ръка, лекувано оперативно. Очаквано трайно намаление на двигателната активност на ляво рамо и намалена сетивност на ляв горен крайник; 5 000 лв. за навяхване на лява раменна става, лекувано консервативно с имобилизация с Митела, с очаквано възстановяване за период от 2 месеца и 4 420,20 лв. за имуществени вреди, свързани с оперативно лечение и престой в болница, апарат за електростимулация, консумативи и медикаменти.

Видно е от преводно нареждане от 07.12.2018 г., че ищецът е изплатил сумата за обезщетение по представената банкова сметка на пълномощник на пострадалия К. Г..

Поддържаното пред въззивната инстанция възражение по повод приетото от първоинстанционния съд за доказано съпричиняване, относно контузия на ляв брахиален плексус, с формиране на тежка моноплегия на лява 3 ръка, лекувано оперативно, изразяващо се в непоставен предпазен колан от пострадалия К. Г., е неоснователно:

По делото са допуснати съдебно-медицинска, втора съдебномедицинска и автотехническа експертиза с вещи лица д-р Р. Д. и инж. Ф. К. и са изслушани показанията на свидетели. От заключенията на съдебномедецинските експертизи се установява, че уврежданията по пострадалия Г. са резултат от удари при контакт на тялото с детайли от интериора на купето – вътрешноавтомобилна травма. Експертът е заключил, че при наличие на предпазен колан настъпилите увреждания са щели да бъдат в по-ниска степен, като при завъртане на автомобила, лявата ръка няма да понесе изцяло силата на удара.

От приетата по делото автотехническа експертиза се установява, че при удар поставените в превозното средство колани намаляват близо 25 пъти отрицателното ускорение на човешкото тяло. Те се разтеглят от натоварването и така удължават времето за окончателно спиране на тялото при задържането му. Предпазният колан е проектиран така, че да намали рискът от наранявания на ползвателя в случай на сблъсък или рязко намаляване на скоростта на превозното средство, като ограничава възможността за движение на неговото тяло в купето на автомобила. Посочва се, че лице с предпазен колан при страничен удар или завъртане на автомобила по време на произшествието може да достигне интериора в МПС-то с части от тялото си. В случая удара на автомобила е настъпил с предната му лява част, а при такъв удар тялото на пътника се премества напред и наляво и предпазният колан няма особено превантивно действие. Експертът е отбелязал, че тежестта върху лявата ръка би била по-малка при поставен колан, тъй като предназначението на предпазния колан е да намали тежестта на удара. В съдебно заседание вещото лице травматолог Р. М. уточнява, че контузия като ляв брахиален плексус, с формиране на тежка моноплегия на лява ръка, е инерционна и е в резултат на придвижването на тялото и съответно поемането на силата на удара с крайника, когато не е поставен предпазен колан. Уточнява, че когато е поставен колан, тялото се задържа към седалката и не позволява то да се придвижва хаотично в купето на автомобила.

Приносът по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги обективен характер. С оглед на това правно релевантно е конкретното поведение, с което пострадалият създава предпоставки за възникване на вредите или улеснява механизма на увреждането, независимо, дали действията или бездействията му носят белега "неправомерност". Въз основа на това настоящият състав намира възражението на Гаранционен фонд за липса на принос на пострадалия в каузалитета на настъпилите вредоносни последици, обоснован с поведението му на пътник в лекия автомобил без поставен предпазен колан, за неоснователно. За наличието на съпричиняване от значение е дали и доколко пострадалият със собственото си поведение обективно е допринесъл за настъпване на вредите и то така, че спрямо тях то да се явява пряка причина, а последните - негово следствие. На кои действия или бездействия /на деликвента или на пострадалия/ ще бъде отдаден превес, е относимо към определяне на степента, т.е. на съотношението между тях, а не на 4 съществуването или отсъствието на съпричиняване. В случая е установено от събраните писмени доказателства, както и от заключението на приетите съдебно-медицинска, втора съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, че пострадалият К. Г. е могъл да намали последиците от произшествието за здравословното му състояние, изразяващи се в контузия на ляв брахиален плексус, с формиране на тежка моноплегия на лява ръка, ако е пътувал в автомобила с предпазен колан, тъй като по този начин инерционните сили от удара действащи върху ръката му са щели в по - малка степен да го увредят.

При съобразяване на тези обстоятелства съдът приема, че съпричиняването от страна на пострадалото лице, свързани с конкретното увреждане и имуществените вреди са установени в обем на 20%, което прави възражението на ищеца за липса на съпричиняване неоснователно.

С оглед на изложеното, въззивният съд намира за неоснователна въззивната жалба, поради което решението в обжалваната му част следва да се потвърди, като правилно.