Решение № 19810 от 03.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19810 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110118956 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от И. Л. Н., ЕГН ********** срещу ДП „Пристанищна инфраструктура“, ЕИК 130316140 обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, за признаването за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № С-20/03.02.2025 г. на Генералния директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“, на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ и отмяната , възстановяване ищеца на работа на длъжността заемана преди уволнението „Финансов контрольор“, както и да му бъде заплатено обезщетение в размер на 19568,44 лв. за времето, в което ищецът е останал без работа за периода от 03.02.2025 г. до 03.08.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.04.2025 г., до окончателното плащане на вземането, а при условията на евентуалност, ако се приеме за установено, че трудовото правоотношение е прекратено на 19.02.2025 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ претендира сумата о т 2562,17 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 03.02.2025 г. до 19.02.2025 г. и сумата от 19092,26 лв. за времето, в което ищецът е останал без работа за периода от 17.02.2025 г. до 17.08.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.04.2025 г., до окончателното плащане на вземането.

1

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения. По силата на Трудов договор № С-313/05.09.2023 г. ищецът изпълнявал длъжността „Финансов контрольор“ в ГУ-София на ДП „Пристанищна инфраструктура“, с място на изпълнение на работата в град Бургас. На 19.02.2025 г. чрез куриерска компания „Ин Тайм“, му била връчена Заповед № С-20/03.02.2025 г. на Генералния директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“, с която било прекратено трудовото му правоотношение, считано от 03.02.2025 г. Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение било посочено влязло в сила Решение № 19483/29.10.2024 г. по ГД № 54097/2024 г. по описа на СРС. Заповедта представлявала едновременно предизвестие и заповед за уволнение, в която било посочено, че следва да се изплати обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от тридесет дни, както и за неизползван платен годишен отпуск, но без да е посочен размерът на обезщетението. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 03.02.2025 г., ищецът бил в редовен платен годишен отпуск, считано до 11.02.2025 г. В деня след завръщането му от отпуск – 12.02.2025 г., постъпил в болница и към датата на връчване на посочената заповед, бил в отпуск по болест, считано от 12.02.2025 г. до 15.03.2025 г. съгласно Болничен лист № Е 20250273756, издаден от УМБАЛ „Дева Мария“ - гр. Бургас. Оригинала на болничният лист изпратил веднага след издаването му по куриер в ДППИ, на адрес в град София, ул. „Шипченски проход“ № 69, като съгласно данните от товарителницата, куриерът е отбелязал, че е налице „отказ от получаване“. На 14.02.2025 г. уведомил предприятието, като изпратил болничния лист на служебния мейл, както и на служебния мейл на Началник-отдел „Човешки ресурси“, но не получил отговор. Предвид изложеното счита, че трудовото му правоотношение било прекратено незаконосъобразно, в нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, доколкото бил започнал редовен платен годишен отпуск към датата на издаване на заповедта за прекратяване и към датата на връчване на заповедта бил в отпуск по болест. Било нарушено правото му на защита от незаконосъобразни действия на работодателя.

Брутното трудово възнаграждение на ищеца било в размер на 4336,01 лв. съгласно фиш за месец януари 2025 г. Счита, че релевантен бил моментът на връчването на заповедта на работника, а не датата на издаването й, с оглед на което счита, че на ищецът се дължи и договореното трудово възнаграждение, 2 за периода от 03.02.2025 г. до 19.02.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на падежа, до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва исковата молба както по основание, така и по размер по съображения, подробно изложени в отговора. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, както и че същото е било прекратено със Заповед № С-20/03.02.2025 г.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

По делото е безспорно, а и от представения трудов договор № С313/05.09.2023 г., се установява, че между ответното дружество в качеството на работодател и ищеца като служител е било налице трудово правоотношение, породено от посочения трудов договор, по силата на което е заемал при ответника длъжността „Финансов контрольор“ в Главно управление София на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ с код по НКПД 24116012.

В отношенията между страните по делото е безспорно, а и от представената Заповед № С-20/03.02.2025 г., издадена от ответника чрез неговия генерален директор, се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, считано от 03.02.2025 г., тъй като с влязло в сила Решение № 19483 от 29.10.2024 г. по ГД № 54097 по описа на СРС за 2024 г. е възстановена С.П.М. на заеманата от нея преди прекратяване на трудовото й правоотношение длъжност „Финансов контрольор“ в Главно управление – София на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, респ. възстановеният служител се е явил на работа на 03.02.2025 г.

От представената товарителница на л. 75 се установява, че ищецът е получил процесната заповед на 17.02.2025 г.

По делото е безспорно и че по време на издаване на уволнителната заповед ищецът е ползвал разрешен платен годишен отпуск.

Представени са още длъжностна характеристика за длъжността 3

„Финансов контрольор“, получена от ищеца на 05.09.2023 г. и преписизвлечение от заповед № С-1/05.01.2024 г.

Представен е болничен лист № Е20250273756/13.02.2025 г., издаден от УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД на ищеца, от който се установява, че ищецът е бил в отпуск по болест от 12.02.2025 г. до 15.03.2025 г. с диагноза „Емболия и тромбоза на други уточнени вени“.

Представено е извлечение от интернет страницата на куриерска служба „Еконт“, съгласно която пратка с № 5300648632348 от Бургас до София е отказана.

Представен е фиш за работна заплата на ищеца за месец януари на 2025 г., съгласно който размерът на брутната работна заплата на ищеца възлиза на 4336,01 лв.

Представен е фиш за работна заплата на ищеца за месец февруари на 2025 г., съгласно който размерът на брутната работна заплата на ищеца възлиза на 4830,55 лв.

Съгласно заповед № ПД-170/28.08.2023 г., издадена от Министъра на транспорта и съобщенията е утвърдена структура и длъжностно щатно разписание на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

Съгласно Приложение № 2 към тази заповед – длъжностно разписание на ответника, за длъжността „Финансов контрольор“ с код по НКП 24116012 е предвидена една щатна бройка.

Съгласно заповед № ПД-68170/23.04.2024 г., издадена от Министъра на транспорта и съобщенията е утвърдена структура и длъжностно щатно разписание на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

Съгласно Приложение № 2 към тази заповед – длъжностно разписание на ответника, за длъжността „Финансов контрольор“ с код по НКП 24116012 е предвидена една щатна бройка.

Представено е извлечение от правилника за устройството, функциите и дейността на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

Представено е допълнително споразумение № С-319/06.11.2017 г. към Трудов договор № С-11/27.01.2015 г., от което се установява, че ответникът и С.П.М. са постигнали съгласие, считано от 07.11.2017 г. С.П.М. да заема длъжността „Финансов контрольор“ в Главно управление София на Държавно 4 предприятие „Пристанищна инфраструктура“ с код по НКПД 24116012.

Представена е Заповед № С-96/19.04.2024 г., издадена от Генералния директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“, с която трудовото правоотношение на С.П.М. с Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ на 19.04.2024 г.

По делото е представено влязло в законна сила Решение № 19483 от 29.10.2024 г. по ГД № 54097 по описа на СРС за 2024 г., с което e отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ прекратяването на трудовото правоотношение между Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и С.П.М., извършено със Заповед № С-96/19.04.2024 г., издадена от Генералния директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“ и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ С.П.М. е възстановена на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност „Финансов контрольор“ при Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

Съгласно представеното разпореждане № 2619/07.01.2025 г. по ГД № 54097 по описа на СРС за 2024 г. е разпоредено на основание чл. 345 КТ да се изпрати съобщение на С.П.М., която в двуседмичен срок е следвало да се яви за възстановяването й на предишната работа в Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ за заемане на длъжността „Финансов контрольор“. Съобщението е връчено на С.П.М. на 20.01.2025 г.

От представените уведомление от С.П.М. от 03.02.2025 г. и Споразумение № С-19/03.02.2025 г., сключено между ответника и С.П.М. се установява, че последната се е явила в Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ на 03.02.2025 г. за заемане на длъжността „Финансов контрольор“.

Съгласно представеното Удостоверение № 20/30.10.2023 г. от ОИК на Община Бургас ищецът е бил избран за общински съветник в Община Бургас на изборите, проведени на 29.10.2023 г.

От представения трудов договор № 24/04.11.2024 г., сключен между ищеца и „ТН Строй Бургас“ ООД се установява, че ищецът считано от 04.11.2024 г. е заемал длъжността „юрисконсулт“ при посочения работодател с месечно трудово възнаграждение в размер на 400,00 лв., с работно време 2 часа, както уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ.

5

От представения трудов договор № 783/31.03.2025 г., сключен между ищеца и „ИФ Фаворит“ ООД се установява, че ищецът считано от 01.04.2025 г. е заемал длъжността „Организатор охрана“ при посочения работодател с месечно трудово възнаграждение в размер на 1000,00 лв., с работно време 4 часа.

От представения трудов договор № 28/05.06.2025 г., сключен между ищеца и „Чайка Фиш Созопол“ ООД се установява, че ищецът считано от 05.06.2025 г. е заемал длъжността „юрисконсулт“ при посочения работодател с месечно трудово възнаграждение в размер на 135,00 лв., с работно време 1 часа.

По делото е постъпила справка от НАП от 16.06.2025 г. с данни за осигуряването на ищеца в периода от 01.02.2025 г. до 30.06.2025 г., от която се установява, че ищецът е бил осигуряван от Община Бургас, „ИФ Фаворит“ ООД и „ТН Строй Бургас“ ООД.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът намира за обективно, обосновано, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че последното изплатено месечно трудово възнаграждение при ответника е в размер на 4336,01 лв. за месец 01.2025 г. В периода от 03.02.2025 г. до 03.08.2025 г. ищецът работи по трудово правоотношение и размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ възлиза на 16167,26 лв. В периода от 17.02.2025 г. до 17.08.2025 г. ищецът работи по трудово правоотношение и размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ възлиза на 15709,35 лв.

Брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода от 03.02.2025 г. до 17.02.2025 г. възлиза на 2444,80 лв.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.