Решение № 224 от 06.06.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Плевен, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20234400500302 по описа за 2023 година Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд №227 от 21.02.2023г., постановено по гр.д.№5243/2022г.по описа на същия съд е прогласена за нищожна клаузата на чл.8 от Договор за потребителски кредит №***/26.05.2022г.,сключен между „***“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., п.к.***, район *** ж.к.*** бул.*** №*** ап.1 и М.

А. П. ,ЕГН ********** от гр.Плевен по силата на която потребителят се задължил в срок до пет дни,считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения:1/. банкова гаранция в полза на кредитора за общия размер на всички плащания по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора, или 2/.две физически лица поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.;да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „***" ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да 1 нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен"; да подпишат договор за поръчителство“, както и чл.6 т.2 с погасителния план, включващ шест месечни вноски неустойка с общ размер на 443,76 лева поради противоречие със ЗЗП и ЗЗД, като искът за прогласяване на целия договор за нищожен е отхвърлен.

Със същото решение на ПРС на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., п.к.***, район *** ж.к.*** бул.*** №*** ап.1 е осъдено да заплати на М. А. П., ЕГН ********** от гр.Плевен ул.”***” №*** ап.4 сумата от 26,36 лева, ведно със законната лихва от 06.10.2022г. до окончателното изплащане, представляваща недължимо платена сума по договор №***/26.05.2022г., сключен между страните М. А. П. и „***“ ЕООД, ЕИК ***,като за разликата до 50 лева частичен иск от 443,76 лева предявеният иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С решението на ПРС на основание чл.78 ГПК „***“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., п.к.***, район *** ж.к.*** бул.*** №*** ап.1 е осъдено да заплати на М. А. П., ЕГН ********** от гр.Плевен разноски в размер на 267,26 лева.

С решението на ПРС на основание чл.78 ГПК „***“ ЕООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С., п.к.***, район *** ж.к.*** бул.*** №*** ап.1 е осъдено да заплати на адвокат П. П. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 458,16 лева по двата иска.

На основание чл.78 ал.3 ГПК М. А. П., ЕГН ********** от гр.Плевен е осъдена да заплати на „***“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., п.к.***, район *** ж.к.*** бул.*** №*** ап.1 разноски в размер на 130,02 лева.

С определение на ПРС №1152 от 14.03.2023г.е оставена без уважение молбата на „***“ЕООД гр.С. по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №227 / 21.02.2023г.в частта за разноските относно искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът пред 2

ПРС-„***“ЕООД гр.С.,представлявано от управителя Б.Н.,който чрез своя пълномощник- юрисконсулт А.Г. го обжалва изцяло.Изложени са доводи,че решението е нищожно,като съдът е постановил решение по несъществуваща клауза-чл.8,че никога дружеството не е имало договор за кредит със съдържанието на чл.8,че обичайно дружеството работи с еднотипни договори със сходно съдържание,каквато е практикта при договори по ЗПК и ЗПФУР.Въззивникът моли съда да отмени решението на основание чл.270 ГПК и да прекрати делото,тъй като съдът се е произнесъл по несъществуващ обект.В жалбата са изложени съображения зе неправилност на решението,като се твърди,че съдът е приел,че е сключен твърдения от ищеца договор за кредит ,позовавайки се на имейл,оспорен с отговора на ИМ,поради което решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Посочено е,че решението е необосновано,тъй като съдът превратно е тълкувал доказателствата по делото. Изложени са съображения,че ПРС не е следвало да се позовава на оспорения от дружеството имейл,като се твърди,че липсват доказателства за наличие на сключен между страните договор,че наличието на правоотношение не е установено и от заключението на счетоводната експертиза.Изложени са съображения,че тази експертиза не е обективна,ВЛ е ползвало мателиали,за които няма категорични данни ,че касаят отношенията между страните и експертизата не е следвало да бъде приобщена към доказателствата по делото,което също съставлява съществено нарушение на съдпроизводствените правила.Направено е възражение и за необоснованост на обжалваното решение на ПРС,като в тази насока са изложени подробни доводи. В заключение въззивното дружество моли Окръжния съд на основание чл.270 ГПК да отмени решението на ПРС и да прекрати производството по делото,на основание чл.271 ал.1 ГПК да отмени решението на ПРС,като постанови друго ,с което да бъде отхвърлен предявения иск.

Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции,както и присъждане на юрисконсултсо възнаграждение в размер на 600лв.

Въззиваемата М. А. П. не е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.

От „***”ЕООД е постъпила и частна жалба срещу постановеното от 3

ПРС определение по чл.248 ГПК.В същата са изложени доводи,че присъденото адв.възнаграждение е прекомерно.Посочено е,че делото не представлява правна и фактическа сложност ,за да се налага присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния размер.В заключение моли съда да отмени определението на ПРС и да измени постановеното решение в частта за разноските ,като се редуцира адвокатското възнаграждение под минималния размер до сума от 166 лв.

От ответника по частната жалба М. П. чрез пълномощника й адвокат П.

П. от САК е депозиран писмен отговор в срока по чл.248 ал.2 ГПК,в който е взето становище,че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната и в частната жалби оплаквания,становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Частната жалба е подадена в срока по чл.248 ал.3 ГПК от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С ИМ са предявени два обективно съединени иска.По чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по договора за кредит между страните,сключен на 26.05.2022г.,както и за нищожност на целия договор,поради противоречие със закона и добрите нрави.Предявен е и частичен иск по чл.55 ал.1,предл.1 от ЗЗД за сумата 50лв.,частичен иск от 443,76лв.заплатена неустойка.

Основното възражение на ответното дружество,поддържано ,както с писмения отговор,така и с въззивната жалба е,че няма категорични доказателства за сключен между страните договор за кредит.

Правилни и обосновани на доказателствата по делото са изводите на ПРС,че между страните е налице валидно възникнала облигационна връзка по силата на сключен договор за кредит от разстояние,по който въззивното дружество „***” като кредитор реално е предоставило на ищцата финансова 4 услуга от разстояние,превеждайки й парична сума в размер от 800 лв. чрез ***.

С оглед разпределената по делото доказателствена тежест, ищцата е представила имейл,изпратен на 26.05.2022г.,с което същата е уведомена,че е одобрена за заем в размер на 800лв.,като в имейла са отразени параметрите на сключения договор за кредит-обща сума за върщане 1011,02лв.;обща сума за връщане при непредставяне на обезпечение 1454,78лв.,падеж на последна вноска 19.08.2023г.В имейла са описани стъпките,които следва да бъдат направени,ако потребителят потвърди сключването на договора.Изцяло необосновани са изложените във въззивната жалба доводи,че дружеството е оспорило този имейл с писмения отговор. Въпросният имейл до ищцата е представен от последната след депозиране на писмения отговор на ответника и след изготвения по делото проекто-доклад,а в последващите писмени становища на дружеството няма оспорване на този имейл.Ищцата е представила и разписка №*** от същата дата 26.05.2022г., съгласно която *** ЕООД като наредител чрез системата *** е превело сумата 800лв. на получателя М. А. П.,с посочено ЕГН ********** ,с основание на превода:

Договор ***. Представено е на лист 63 и преводно нареждане за кредитен превод на 20.09.2022г. на сума в размер на 900,25 лева, която сума е преведена по сметка на въззивното дружество от името на ищцата М. А. П. с основание пълно предсрочно погасяване.От ищцата е представен и Стандартен европейски формуляр,Приложение №2 към чл.5 ал.2 ЗПК ,също от дата 26.05.2022г.,който съдържа идентични данни за параметрите на кредита с тези,посочени в имейла,а именно кредит в размер на 800лв.,сума за върщане 1011,02лв.,сума за въщане при непредставяне на обезпечение по чл.3-1454,78лв.,последна вноска 19.08.2023г.Приложението съдържа два погасителни плана,съответно първият е при представяне на обезпечение,а вторият при непредставяне на обезпечение по чл.3.

При така представените имейл, разписка и преводно нареждане, правилни и обосновани са изводите на ПРС,че между страните е налице сключен договор за кредит от разстояние, който се подчинява на ЗПФУР.

Съгласно разпоредбата на чл.6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от 5 доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

От заключението на ВЛ К.Т. по назначената съдебнотехническа експертиза,което не е оспорено и като обективно съдът възприема изцяло ,се установява, че кандидатстването за кредит става в сайта на дружеството minizaem.bg/снимка 1 и снимка 2/,като с плъзгачите „Избери сума”и „Избери период” се задават параметрите на кредита-размер и срок.След натискането на бутона”Вземи сега” се преминава към следващ екран,който съдържа преддоговорната информация.В случай,че потребителят има регистриран профил,следва да влезе в него,а ако няма той следва да създаде такъв,като при попълване на този екран лицето дава съгласие за обработка на лични данни и попълва декларация за това. Преддоговорната информация е в Приложение №2 към чл.5 ал.2 ЗПК и потребителят се снабдява с нея преди сключване на договора за кредит.

При съпоставяне датата на получения от ищцата имейл 26.05.2022г.,съдържащ Приложение №2 като прикачен файл,който е отпечатан на хартия и идентичните параметри на договора в имейла и в Приложение №2 ,факта,че на същата дата 26.05.2022г.,когато е получен имейла,с който ищцата е одобрена за кредит в размер на 800лв.,дружествотовъззивник е превело на последната чрез системата *** същата сума 800лв.,с основание:договор ***,обуславя извода,че страните са сключили договор за кредит от разстояние , по силата на който *** ЕООД е предоставило на ищцата кредит в размер на 800 лева, с краен срок на издължаване 19.08.2023г., при който сумата за връщане е 1011,02 лева при представено обезпечение по кредита и 1454,78 лева при непредставяне на обезпечение.Извършеното от дружеството плащане на сумата 800лв.в полза на ищцата потвърждава сключването на договор за кредит,тъй като няма логика без да е сключен такъв договор ,без ищцата да е потвърдила съгласието си за сключването му,чрез описаните в имейла стъпки, дружеството кредитор да й превежда суми без правно основание. Наличието на сключен договор за кредит се потвържадва и от последващите действия на ищцата,която по банков път с преводно нареждане 20.09.2022г. е заплатила на *** ЕООД сумата от 900,25 лв. за пълно предсрочно погасяване.