Решение № 742 от 13.09.2019, Районен съд - Враца

Р Е Ш

Е Н И Е № гр. Враца, 13.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачански районен съд, V граждански състав в публичното заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Калин Тодоров при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 4912 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по обективно кумулативно съединени положителни установителни искови претенции по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ и с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за съществуване на вземане по договор за продажба на топлинна енергия (ТЕ) на потребител (купувач).

В исковата молба ищецът

„Топлофикация - Враца” ЕАД, гр. Враца, твърди, че за периода от 01.06.2015 г. до 30.06.2015 г. ответника И.Г.Ц. *** му дължи сумата 208, 58 лв., представляваща незаплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес: гр. Враца, ж.к.

“*************. Поддържа, че е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Враца срещу И.Г.Ц., в което е претендирал посочената сума. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 1355/2018г. по описа на РС Враца; заповедта за изпълнение е връчена на длъжника И.Г.Ц. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за него е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията си срещу него. Сочи, че въпреки многократно отправяните от него до ответника покани за доброволно уреждане на взаимоотношенията им, същото не е сторено до подаване на исковата молба, което му дава основание да предяви претенциите си по съдебен път. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника И.Г.Ц. му дължи сумата 208, 58 лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2015 г. до 30.06.2015 г. вкл., сумата 55, 42 лв., представляваща размера на обезщетението за забавено плащане, съгласно чл. 86, ап. 1 ЗЗД, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода 31.07.2015 г. до 26.03.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от 208, 58 лв. от датата на предявяване на заявлението до окончателното й изплащане. Моли също съда, да му присъди разноските, направени в производството по ч.гр.д. № 1355/2018г. и в настоящото исково производство, включително и юрисконсулско възнаграждение в размер 100,00 лв.

Ответникът И.Г.Ц. ***, чрез назначения му особен представител адв. Г.П. ***, в писмения отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявения иск като неоснователен и моли съда да го отхвърли като му присъди направените в настоящето производство разноски.

Поддържа, че няма и не е имал договор с ищеца за присъединяване към топлопреносната мрежа, че липсват доказателства да е бил потребител на ТЕ по смисъла на ЗЕ на конкретизирания в исковата молба адрес и да е ползвател на ТЕ след отмяната на на пар. 1, т.42 от ДР на ЗЕ, респ. да е собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, съгл. чл. 153 ал. 1 ЗЕ и член на етажната собственост в сградата. Посочва, че липсват доказателства между страните да е било възникнало облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, което да се осъществява при публично известни общи условия, тъй като липсват доказателства за наличие на ОУ и евентуалното им одобрение от КЕВР и публикуване по реда на чл.93, ал.2 ЗЕ в един централен и един местен всекидневник. Оспорва представените с исковата молба справки за начислени суми и неплатени фактури, изравнителна сметка, както и самата фактура, тъй като не носи негов подпис. Оспорва също и начина на изчисляване на разходваната ТЕ с оглед разп. на чл.49, ал.2 от Наредбата за топлоснабдяване, чл.32, чл. 39, ал.

1 и чл.44, т.4 ЗИ и факта, че липсват доказателства по делото, че за процесния период по отношение на съответното техническо средство /абонатна станция/ е осъществяван контрол по реда на ЗИ, поради което извършените от него измервания не могат да се приемат за достоверни.

Съдът, като прецени събраните по делото и по ч.гр.д. № 1355/2018г. на ВРС писмени доказателства и заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-техническа експертиза, намери за установено от фактическа страна, следното:

По делото не е спорно, че ищцовото дружество продава топлинна енергия, а от представената справка по лице на Служба по вписванията - Враца (л.59 по делото), се установи, че от 29.09.2006г. ответника И.Г.Ц. е собственик на недвижим имот – апартамент № 23, находящ се в гр. Враца, ж.к. “Дъбника” № 11, вх. А.

За установяване правата и задълженията на страните по делото са приложени относимите за процесния период Общи условия (ОУ) на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация Враца" ЕАД на потребители в гр. Враца, одобрени с Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР. Установи се също, от представените в съдебното заседание копия от страници на вестници и направената констатация за съответствието им с оригиналите, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани, съгласно чл.150, ал.2 от ЗЕ, в един централен и един местен всекидневник - във вестник "24 часа", в бр.24 от 25.01.2008 г. и във вестник "Шанс Експрес" – ежедневник за Враца и региона, в бр.10 от 16.01.2008 г.

По делото е представена справка за неплатените фактури и дължими лихви от И.Г.Ц. за апартамент № 23, находящ се в гр. Враца, *************от която е видно, че в счетоводството на ищцовото дружество е отразена фактура № ********** от 30.06.2015г. с падеж 31.07.2015г. за сумата 264, лв., от която 208, 58 лв. главница и 55, 42 лв. начислена лихва за забава, която не е издължена от ответника.

От приложената към исковата молба изравнителна сметка за топлоенергия, касаеща разпределението на топлинната енергия по партида № 14305 с абонат И.Г.Ц., за периода м.03.2015 г. – м.06.2015 г., се установява, че след извършване на изравняване на потребеното количество топлоенергия и платените през отоплителния сезон суми не е налице основание за корекция на сумата.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съда цени като обосновано, обективно и професионално, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, след справка със счетоводството на ищеца, се установява, че етажната собственост на адрес гр. Враца, *************част от която е имота на ответника И.Г.Ц., е била топлоснабдена с енергия само за отопление от "Топлофикация Враца" ЕАД, посредством абонатна станция № 602. През отоплителния сезон абонатната станция е работила и е доставяна енергия до етажната собственост. Енергията е отчетена по абонатния топломер и е вписана в Констативен протокол на "Топлофикация Враца" ЕАД. За месец март 2015г. с топломер № 6113767 е отчетена енергия в размер 87,45 Мвтч. Отчета на показанията при потребителите за абонатна станция 602 е годишен с годишна равнителна сметка. От представените му документи вещото лице е установило, че отоплителните тела в жилището на ответника (в кухня, спалня и хол) се използват като отоплителни уреди, върху тях са монтирани измерителни прибори и за тях се разпределя топлинна енергия; начисления за битово горещо водоснабдяване не се правят, тъй като в жилището не се доставя топла вода от ищцовото дружество. За отоплителен период 01.05.2014г. - 30.04.2015г. е извършен годишен отчет и е отчетена енергия за отопление по отоплителни тела в жилището на ответника от 9, 612 Мвтч. на стойност 790, 53 лв. без ДДС. Не е разплатена сумата по фактура № ********** от 30.06.2015г. в размер на 193, 69 лв. с ДДС. Според вещото лице нормативната уредба за начисление на количеството енергия е спазена. Според заключението за процесния период в рамките на отоплителния сезон е начислявана енергия за общи разходи върху пълния отопляем обем на жилището на ответника - 144,00 куб.м, съгласно чл.143, ал.2 от ЗЕ и т. 61.1. от Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост - Приложение № 1 към чл. 61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването. Топлоенергията, отдадена от сградната инсталация в жилището на ответника за сезон 2014/2015г. е 0,81 Мвтч. на стойност 67, 11 лв. от равнителна сметка за 2014/2015г. Не е разплатена сумата по фактура № ********** от 30.06.2015г. в размер на 14, 89 лв. с ДДС.

Според вещото лице нормативната уредба за начисление на количеството енергия за сградна инсталация е спазена. За процесния период по данни, предоставени на вещото лице от ищеца и топлинния счетоводител, ответника не е подавал жалби, декларации и възражения до ,,Топлофикация - Враца” ЕАД и търговеца, извършил дялово разпределение, относно начислените му суми за топлинна енергия. Според заключението към 26.03.2018г. дължимата от ответника към ,,Топлофикация-Враца” за използваната топлоенергия в апартамент № 23, находящ се в гр. Враца, *************сума за процесния период е 208, 58 лв., а обезщетението за забава в плащането на тази сума е 55, 42 лв.

За изготвяне на експертното заключение по съдебно-техническата експертиза са ползвани както документите, представени от ищеца с исковата молба, така и изготвени от топлинния счетоводител формуляр за годишен отчет, констативен протокол за отчитане на топлинна енергия за процесния период и индивидуална справка за използвана топлинна енергия, представени на вещото лице и приложени към заключението.

По делото е приложено ч.гр.д. № 1355/2018 г. на РС-Враца, образувано въз основа на подадено на 29.03.2018г. заявление от дружеството - ищец в настоящото производство за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което съдът е издал заповед № 878 от 02.04.2018г. по чл.410 ГПК срещу И.Г.Ц. за заплащане на сумите: 208, 58 лв. главница, представляваща стойност на доставена и незаплатената топлинна енергия за периода 01.06.2015г. - 30.06.2015г., 55, 42 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.07.2015г. до 26.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2018г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите, както и за направените по делото разноски от 25, 00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК, което е наложило установяване дължимостта на сумите в настоящото исково производство.

Ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че не е заплатил претендираните суми, респ. същия не е представил по делото никакви доказателства за извършени плащания.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл.

422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за съществуване на вземане по договор за продажба на топлинна енергия на потребител/клиент за битови нужди. Производството се развива след връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съгласно разпоредбата на чл.

422 ГПК за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.

С иска по чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява дали вземането съществува и дали е изискуемо. Искът е положително установителен и съгласно разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му и размера на последното. Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на изпълнителен лист.