Решение № 21153 от 20.12.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21153 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110119328 по описа за 2023 година

Предявени са два кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД и чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от Е. К. А. срещу „Йеттел България“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 210 лева, заплатена от ищеца на ответника без основание поради липса на валидно сключен договор между страните и сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени на ищеца от противоправно поведение на служители на „Йеттел България“ ЕАД в периода от м.8.2022 г. до 11.04.2023 г.

Ищецът твърди, че през м. август 2022 г. е посетил офис на „Йеттел България“ ЕАД в „Бизнес парк – Младост-4“ с намерение да закупи телефонен апарат, като служител на мобилния оператор му е препоръчал такъв с първоначална вноска от 200 лева и двугодишен срок на изплащане.

Посещавайки отново същия офис през м. ноември 2022 г., ищецът разбрал, че на негово име има сключен договор с мобилния оператор. Твърди, че след поискване от негова страна, договорът не му е бил предоставен в офиса, а същият е изпратен по куриер. Ищецът сочи, че е получил непълно копие на договора, като заявява, че не е подписвал посочения документ и подписът му е бил фалшифициран. Твърди, че е заплатил претендираните от ответното дружество суми по договора, както и че е предплатил 126 лева за следващите шест месеца. Прави оплаквания, че предоставената от ответника мобилна услуга е нямала покритие в с. Бистрица, район Панчарево, където той живее.

Сочи, че след продължително водена кореспонденция с оператора, в която 1 ищецът е целял прекратяване на съществуващия договор, на 22.12.2022 г. ответникът му е заявил писмено, че прекратяване на договора е възможно единствено след заплащане на неустойка. Ищецът се обърнал към Комисия за регулиране на съобщенията с цел да защити правата си. В резултат на тяхното съдействие за прекратяване на договора, ответното дружество е заявило съгласие за прекратяване на взаимоотношенията по него след заплащане на стандартната цена на устройството. Ищецът твърди, че е заплатил цената на устройството, както и че на 13.03.2023 г. е поискал да му бъде посочена дължимата сума, но отговор от ответника не е получил. Моли съда да осъди ответника да му възстанови сумата от 210 лева, които счита, че е заплатил без основание поради липса на валидно сключен договор между него и ответното дружество.

В исковата молба ищецът изтъква също, че по време на кореспонденцията с мобилния оператор, служителите на последния са осъществявали тормоз спрямо него, заплашвали го да заплаща недължими суми. Твърди, че вследствие на непрестанни разходки от с. Бистрица до офиса на оператора, той е получил усложнения след направена на 10.11.2022 г. операция – подуване на тестисите и силни болки. За обезщетение на преживените болки и страдания претендира от ответника сумата от 3000 лева.

Моли и за заплащане на разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявените искове. Оспорва изцяло фактите, посочени в исковата молба, като недоказани. Твърди, че между страните е подписан договор за мобилни/фиксирани услуги № 626632999/08.08.2022 г. към мобилен номер ***. Посочва, че договорът между страните е подписан от ищеца на таблет, като преди подписването му системата е предоставила на потребителя правото да се запознае с резюме на договора. Твърди, че договорът в електронен вариант е достъпен за ищеца на Yettel App за разглеждане и изтегляне по всяко време. Твърди, че с отговор на жалба изх.№ GB-7X16U7K на ищеца е изпратен пълен вариант на договора. Поддържа, че след подадена от ищеца жалба до КРС, последната е направила задълбочено проучване на случая, изискала е книжа, справки от оператора, като в отговор на подадената до ищеца жалба е посочено, че може да прекрати договора без заплащане на неустойки, единствено следва ищецът да заплати на оператора част от субсидираната сума за предоставеното мобилно устройство.

Ответникът твърди, че в отговор на отправено от ищеца запитване, е посочил дължимата от ищеца сума – 102,23 лв. – разлика на дължима цена на устройството и 36,43 лв. – надплатената по абонатния номер сума. Оспорва иска за неимуществени вреди по основание размер, оспорва причинна връзка между твърдяно неправомерно поведение на ответника и твърдените от ищеца вреди. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.

Със становище от 20.11.2023 г. ищецът сочи като невярно твърдението на ответника относно факта, че е имал възможност предварително да се запознае със съдържанието на договора. Сочи, че сторените от него плащания са били направени с цел заплащане на мобилно устройство, а не на мобилни услуги.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:

За основателността на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване само даването на и получаването от ответника на нещо (в случая сумата от 3805,10 лева), а ответникът следва при условията на пълно и главно доказване да установи основанието, на което го е получил и че има право да го задържи, поради което не се дължи връщане, или респ. връщането на сумата /така напр.

Решение № 182 от 15.07.2019 г. по гр. д. № 3322/2017 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/.

Основният спорен въпрос между страните е имало ли е основание, въз основа на което ответникът е следвало да получи тази сума.

С оглед твърденията на ответника, последният следва да докаже в условия на пълно и главно доказване, че между него и ищеца е бил сключен валиден договор за мобилни/фиксирани услуги № 626632999/08.08.2022 г. към мобилен номер *** и настъпила изискуемост за плащане на процесната сума.

С приетия доклад по делото на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени фактите, че ищецът Е. А. е извършвал плащания в полза на „Йеттел България“ ЕАД.

Във връзка с изложените твърдения и възражения в исковата молба и отговора, спорно по делото се явява единствено основанието за извършените плащания - дали същите са били за погасяване на задължения за мобилни услуги и мобилно устройство по процесния договор, или са платени без основание.

В проведеното открито съдебно заседание на 01.12.2023 г. ищецът не поддържа направеното от него оспорване на положения под договора подпис за потребител. Заявява, че подписът в процесния договор е положен от него, поради което съдът е счел, че не е необходимо откриването на производство по оспорване автентичонстта на документа по реда на чл. 193 ГПК и допускане изготвянето на СГЕ с оглед направеното от ответника искане.

Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК следва да се приеме, между ищеца и ответника е сключен процесният договор с № 626632999 на 08.08.2022 г.

Видно от съдържанието на договора, в същия изрично е посочено, че страна по него е ищецът Е. К. А., в качеството си на потребител. В т.4 и т.5 от същия става ясно какви са условията на избрания от него абонаментен план, услугите, включени в него и вида на избрания от него мобилен апарат.

Месечният абонамент за първите 24 месеца от договора е уговорен в размер на 15,99 лева. В т.6 от договора е посочен номера на СИМ картата, както и общата лизингова цена на мобилния апарат с абонаментния план в размер на 124,99 лева и стандартна цена на устройството без абонамент в размер на 299,90 лева. Описана е и отстъпката, която ищецът ще получи, при 3 закупуване на устройството след подписване на новия договор. На ищеца са представени общи условия на ответника за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, като той се е съгласил с тях, полагайки подписа си на Декларация – съгласие от 08.08.2022 г.

Ищецът, видно от Заявление за активиране/деактивиране на услуга от 08.08.2022 г., е заявил и активация на услуга за онлайн защита за сумата от 1,20 лева на месец, като първите два месеца са били промоционални за 0,00 лева.

На 08.08.2022 г. ищецът е закупил от „Йеттел България“ ЕАД мобилен апарат марка Realme, модел C11, IMEI видно от представената фактура по делото /л. 93/, а така също описан и в процесния договор.

За потребените от ищеца услуги били издадени следните фактури: фактура № 7339563102 от 15.08.2022 г. на стойност 19,60 лева; фактура № 7340844902 от 15.09.2022 г. на стойност 20,97 лева; фактура № 7342131009 от 15.10.2022 г. на стойност 22,17 лева; фактура № 7343405837 от 15.11.2022 г. на стойност 21,87 лева. Съгласно условията, описани в договора, потребителят следвало да заплаща цената на ползваните от него услуги в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването ѝ.

В подкрепа на своите твърдения в исковата молба, ищецът представя фискални бонове, от които се установява, че същият е извършил плащания по издадените му фактури. Това се подкрепя и от справката за издадени фактури от „Йеттел България“ ЕАД и съответните плащания по тях. Съдът приема, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги, като ответникът е осъществил продажба на услуги, които ищецът е получил и заплатил.

Видно от отговора на жалба с изх. № GB-8JMDORN / 15.03.2023 г. от ответника, както и от отговора на Комисията за регулиране на съобщенията от 15.04.2023 г., съдът приема, че на ищеца е предоставена възможност за прекратяване на процесния договор без начисляване на неустойки, като единствено е следвало да заплати част от субсидираната сума за взетото крайно устройство.

С оглед представените от ищеца и ответника и приети като относими и допустими по делото писмени доказателства, съдът приема за доказан правнорелевантния факт, че процесната сума от 210 лева е заплатена на ответника.

Съгласно общите правила за доказване и с оглед правната квалификация на предявения иск, ответникът доказа в условия на пълно и главно доказване, че между него и ищеца е бил сключен валиден договор за мобилни/фиксирани услуги № г. към мобилен номер + и настъпила изискуемост за плащане на процесната сума.

По изложените по-горе съображения, съдът намира, че ответникът е получил процесната сума при наличието на годно правно основание –договор за мобилни услуги от 08.08.2023 г., сключен с ищеца, поради което не дължи връщане на сумата.

4

С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По иска по чл. 49 вр. с чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: 1/ противоправно и виновно поведение на служители на ответника, изразяващо се в оказан тормоз спрямо ищеца, действия, довели до необходимост от разкарване на ищеца ежедневно от с. Б до офис на мобилния оператор, отправени заплахи; 2/ твърдените вреди, претърпени от ищеца, изразяващи се в получаване на усложнения в следоперативен период, подуване на тестиси и силни болки и страдания, както и 3/ причинна връзка между действията на служители при ответника и настъпилите вреди.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на задължението си за обезщетяване на претърпените вреди.

В заявление от 31.05.2023 г. подадено от ищеца, последният твърди, че е бил подлаган на изнудване, а също и заплашван от страна на служители на ответника. В заявление от 03.07.2023 г. ищецът подробно е описал в какво се изразило противоправното поведение на служителите, като счита за такова получените фактури за неосъществени услуги, както и предложението за прекратяване на договор след заплащане на неустойки.