Решение № 147 от 13.06.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Стара Загора, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева

Членове:

Анна Т. Трифонова

Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20225501000127 по описа за 2022 година

Обжалвано е решение № 260732/19.10.2021 г., постановено по гр. дело № 2661/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта, с която е осъдена Г. М. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, и с настоящ адрес: гр. *****, да заплати на ,,М." ООД, *****, ЕИК *****, представлявано от И.Г., сумата 569.16 лева за главница по падежирали и непогасени лизингови вноски за периода 05.08.2018 г. до 26.02.2019г. по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG0004001 от 03.08.2018 г., с 32.57 лв. за възнаградителна лихва за периода 05.08.2018 г. - 26.02.2019 г., с 23.86 лева неустойка за забава на плащане, дължима за периода 05.08.2018 г. - 26.02.2019 г., с 504.72 лв. за неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена на основание чл. 15. 5 от Общите условия към договора; със 17.20 лева за платени данъчни задължения по чл. 52 и сл. от ЗМДТ за 2018 г. на основание чл, 8. 6 от приложимите Общи условия, във вр. с чл. 345, ал.2 от ТЗ ; с 250.53 лева за платени застрахователни премии на основание чл. 8. 6 от приложимите Общи условия във вр. чл. 345, ал.2 от ТЗ, както и законната 1 лихва от 06.12.2019 г. до изплащане на вземането, както и 523.46 лв., представляваща направени по делото разноски.

Въззивникът Г. М. Т. излага доводи за недопустимост на решението в обжалваната му част, като моли съда да го обезсили като недопустимо.

Алтернативно моли решението в обжалваната му част да се отмени и да се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемият ,,М." ООД /настоящо наименование ,,А.Ф.‘‘ ЕООД/ е представил в срок писмен отговор, с който оспорва жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Решението е обжалвано и в частта, с която е отхвърлен предявения от „М." ООД против Г. М. Т. с п.а. иск за възнаградителна лихва по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG0004001 от 03.08.2018 г. за сумата над 32.57 лв. до претендираните 638.92 лв., като неоснователен.

Въззивникът ,,М." ООД /настоящо наименование ,,А.Ф.‘‘ ЕООД/ излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, като моли съда да го отмени и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемият Г. М. Т. е представила в срок писмен отговор, с който оспорва жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

По делото е представен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0004001 от 03.08.2018 г. по силата на който "М." ЕООД, гр. София, като лизингодател, е предоставило на ответницата, като лизингополучател, ползването на лек автомобил марка "***" модел "***", идентификационен номер на рама *********, per, № *****, срещу поето от лизингополучателя задължение да заплати възнаграждение в размер на 3109.86 лв. и 1673.32 лв. лихва, платимо съобразно погасителен план — на 29 месечни погасителни вноски, първата от които е в размер на 72.46 лв., а останалите - 168.24 лв. Договорът е сключен при общи условия, които са представени по делото.

2

С оглед естеството на правата и задълженията на страните по процесния договор съдът намира, че между тях е възникнало правоотношение по договор за финансов лизинг по смисъла на чл. 342, ал. 2 от ТЗ.

Съдържанието на договора от 03.08.2018 г. включва видовите особености на финансовия лизинг: вещта, предмет на договора, не е придобита от лизингодателя чрез собствено производство; уговорена е възможност за придобиване на собствеността върху вещта; рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за лизингополучателя.

Не е спорно, че ищецът е предал на ответницата лекия автомобил, предмет на договора за лизинг, за което е представен приемо-предавателен протокол, надлежно подписан за всяка от страните.

Видно от сметка № Р006205217 ищцовото дружество е заплатило сумата от

245.84 лв. по застрахователна полица

№

00088074/BG/22/118002830487 от 28.09.2018г. към „ЗК**“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“ за предоставения на ответницата л.а. peг. № *****, както и данък в размер на 4.69 лв.

С уведомление за прекратяване на договора за лизинг от 20.02.2019г. лизингодателят е уведомил лизингополучателя, че във връзка с неизпълнение на задължението за плащане на дължимите суми и на осн. чл.13.5 от Общите условия към договора, прекратяват същия договор. Уведомлението е надлежно връчено и подписано за всяка от страните по договора.

С приемо -предавателен протокол от 26.02.2019г. ответницата е върнала на ищеца лизинговия автомобил с peг. № *****.

По делото е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза, което е неоспорено от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото лице посочва, че по процесния договор за финансов лизинг ответницата не е извършвала плащане, като задължението за главница за периода 05.08.2018г. - 26.02.2019г. възлиза на 569.16 лв. Тази сума се явява дължима от ответницата, поради което искът е основателен и доказан.

Разпоредбата на чл. 342, ал. 2 ТЗ предвижда, че с договора за финансов лизинг /ДФЛ/ лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Разпоредбата в ал. 3 предоставя възможност 3 на лизингополучателя да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му. Предвид посочените правни норми, разпоредбата на чл.

344 ТЗ, съгласно която лизингодателят има задълженията на наемодател по чл. 230 ЗЗД , и препращащата норма на чл. 347, ал. 2 ТЗ, основните задължения на лизингодателя по договора за финансов лизинг са следните: 1/ да придобие вещта - предмет на договора за лизинг от трето лице при условия, определени от лизингополучателя; 2/ да предаде лизинговия обект за ползване на лизингополучателя и да му предостави свободното ползване в рамките на срока на договора; 3/ да прехвърли на лизингополучателя собствеността на лизинговата вещ в уговорения срок. По своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. Задълженията на лизингополучателя са предвидени в разпоредбата на чл. 345 ТЗ: 1/ има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД , а именно да си служи с вещта за определеното в договора ползване, а при липса на такова - съгласно предназначението й, / чл. 232 ЗЗД /, да плаща лизинговата цена и разходите, свързани с ползуването на вещта / чл.

232, ал. 2 ЗЗД/, да съобщава незабавно на лизингодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ /чл. 233, ал. 2 ЗЗД /. Поради неизпълнение на основно задължение на лизингополучателя да заплаща редовно лизинговата цена, договорът е прекратен едностранно от страна на лизингодателя.

С развалянето му за лизингополучателя не отпада задължението за плащане на предхождащите развалянето лизингови вноски, както и не се дължи връщането им в случай, че същите са били платени до този момент. В случая, лизингодателя е упражнил именно потестативното си право да развали договора поради сбъдване на едно от условията за това съгласно т.

13. 5, "I" от ОУ към договора за лизинг – неплащане, вкл. забава в плащането на лизингова вноска повече от пет дни.

Не се спори, че 26.02.2019 г. е датата на прекратяване на договора за лизинг. Прекратяването се приравнява на разваляне, тъй като е упражнено едностранно от лизингодателя по вина на лизингополучателя, при наличие на предпоставките на т. 13. 5 от ОУ.

Настоящият състав счита, че

4 регулирането на процесното правоотношение е съгласно разпоредбите на ЗПК, поради качеството на лизингополучателя на потребител по см. на пар. 13, т. 1 от ДР на закона, така и поради естеството и предмета на договора. Това произтича от спецификите на договора за финансов лизинг, с който се осъществява инвестиционно кредитиране на лизингополучателя. За срока на договора последният ползва паричния ресурс на лизингодателя, т. е. в месечната вноска се включва и част от стойността на вещта, предмет на лизинга. Налице са и условията по чл. 3, ал. 3 от ЗПК, поради което към договора приложение намират разпоредбите на закона. Съгласно чл. 24 ЗПК, приложими към тези правоотношения са и нормите на ЗЗП, съотв. разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, съгласно която съдът служебно следи за наличие на неравноправни клаузи в потребителски договор. Предявените претенции както за договорна лихва, така и за неустойка, предмет на въззивното производство, са точно и ясно посочени в договора и приложимите ОУ на лизингодателя. Същите не са променяни по времедействие на договора. Същевременно, възнаградителната лихва представлява компонент от ГПР, уговорена е във фиксиран размер от 39,60 % в договора за лизинг. Очевидно е от погасителния план, че същата представлява съществен елемент от погасителната вноска. Съгласно т. 9 от договора за лизинг, ГПР съставлява 45,76% като се формира от договорната лихва и такса ангажимент. Съгласно относимата разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В упражняване на служебното си правомощие и поради възраженията на ответника, първоинстанционния съд е констатирал, че при уговаряне клаузата за възнаградителна лихва страните са се отклонили от императивната разпоредба, уреждаща защита на потребителя, въз основа на което съдът е установил, че клаузата за заплащане годишна лихва се явява нищожна, поради накърняване на добрите нрави.

С оглед разпоредбата на чл. единствен от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на основния лихвен процент на Българската народна банка, възнаградителната лихва за периода 05.08.2018 г. 26.02.2019г. върху дължимата от ответницата главница, в размер на 569.16 лв., възлиза на 32.57 лв. Именно до този размер се явява основателна 5 ищцовата претенция, като в останалата част до претедрината сума от 638.92 лв. искът подлежи на отхвърляне.

В заключението на съдебно-икономическата експертиза, вещото лице посочва, че дължимата неустойка съгласно чл. 15. 1 от ОУ към договора е в общ размер на сумата от 23.86 лева за периода 05.08.2018 г. - 26.02.2019 г., начислена върху всяка една от просрочените вноски. По делото се установява, че ответницата не е заплатила нито една лизингова вноска до датата на прекратяване на договора - 26.02.2019г. Ето защо съдът намира, че ответницата дължи плащане на неустойка за забава, като искът следва да бъде изцяло уважен в претендирания размер.

По отношение на претендираната прекратяване на договора за финансов лизинг: неустойка за предсрочно

Договорът е прекратен поради наличие на неизпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски съгласно т. 13. 5 от ОУ.

Съгласно т. 15. 5 от ОУ, при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният дължи неустойка в размер на три лизингови вноски – същата се изчислява въз основа на последните три падежирали лизингови вноски преди прекратяването.

В случая не е спорно, че прекратяването на договора е настъпило, считано занапред от 26.02.2019 г. В заключението на съдебно-икономическата експертиза, вещото лице посочва, че дължимата неустойка съгласно чл. 15. 1 от ОУ към договора е в общ размер на сумата от 23.86 лева за периода 05.08.2018 г. - 26.02.2019 г., начислена върху всяка една от просрочените вноски. По делото се установява, че ответницата не е заплатила нито една лизингова вноска до датата на прекратяване на договора - 26.02.2019 г.