Решение № 100 от 27.05.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Враца, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20261400500141 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

С Решение № 340/19.12.2024 г. по гр.д.№ 699/2024 г. по описа на Районен съд-Козлодуй е признато за незаконно уволнението на П. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, извършено със Заповед № 49/05.06.2024 г., издадена от П. В., в качеството му на оперативен директор на "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД, ЕИК 106629378, и е отменена заповедта като незаконосъобразна; постановено е възстановяване на П. Г. Г. на заеманата преди уволнението длъжност "***" в цех ТО на "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД и е осъдено дружеството да заплати на П. Г. Г. сумата в размер на лв., представляваща обезщетение по чл.225 от Кодекса на труда /КТ/ за времето, през което е останал без работа за периода от 05.06.2024 г. до 05.12.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2024 г. до окончателното й изплащане. Със същия съдебен акт е осъдено "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Козлодуй сумата в общ размер на 493,00 лв., представляваща държавна такса по уважените искови претенции.

С постановено по същото дело Определение № 135/12.02.2025 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, КРС е уважил искането на процесуалния представител на ищеца за изменение на решението в частта относно разноските, като е осъдил "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД да заплати на П.

Г. Г. сума в размер на 1 000,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

С Решение № 158/23.06.2025 г., постановено по реда на чл.250 ГПК, 1

КРС е отхвърлил предявения насрещен иск на "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД против П. Г. Г. с правно основание чл.221, ал.1 КТ.

С Решение № 317/16.12.2025 г., постановено по реда на чл.247 ГПК, районният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 340/19.12.2024 г. по отношение на присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, което да се чете: „в размер на 9 825,00 лв.“.

Против посочените съдебни актове са постъпили следните жалби:

1. Въззивна жалба вх.№ 449/27.01.2025 г. от "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД, чрез процесуалния му представител адв.А. М., против Решение № 340/19.12.2024 г. по гр.д.№ 699/2024 г. по описа на КРС.

Най-напред в жалбата се поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата недопустимост, изразяващи се в това, че по молба на ответника районният съд е отменил хода по същество, връчил е препис от писмените бележки на ищеца, след което се е произнесъл с решение, без да насрочи делото в открито съдебно заседание, да го обяви отново за решаване и едва след това да се произнесе с решение.

На следващо място в жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал и множество други съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на ответното дружество, а именно:

- в противоречие с чл.314, ал.2 ГПК е разгледал делото по реда на бързото производство, вместо по общия исков ред, макар да е приел за съвместно разглеждане насрещен иск;

- в нарушение на чл.8, ал.3 ГПК в открито съдебно заседание на 15.10.2024 г. е докладвал молба вх.№ 5666/08.10.2024 г. на процесуалния представител на ищеца, в която се съдържат доказателствени искания, без същата да е била част от доклада по делото, без да е надлежно връчена на насрещната страна и без на ответника да е предоставена възможност за становище и ангажиране на доказателства;

- ако се приеме, че делото е следвало да бъде разгледано по реда на бързото производство, е допуснато нарушение на чл.312, ал.2 ГПК, тъй като разпореждането по направените искания не е съобщено на страните;

- не е предоставена възможност на ответника да опровергае твърденията на ищеца, че не е провеждано общо събрание /ОС/, не са вземани решения и не е съставян протокол от 30.05.2024 г., чрез представяне на следните доказателства: списък на работниците, присъствали на събранието на 30.05.2024 г. във връзка с решение за избор на представители от страна на работниците и служителите в комитет по условия на труд /КУТ/, както и три броя списъци на работниците, гласували "за" избора на А. С. Х., М. С. К. и С.

П. Г.;

- районният съд не се е произнесъл по направеното в отговора на исковата молба и с допълнителна молба от 08.10.2024 г. искане за задължаване на ищеца да представи в цялост и в оригинал протокол от заседанието на КУТ от 27.02.2024 г., като няма и изрично изключване на това доказателство от доказателствения материал по делото.

Във въззивната жалба се изразява становище и за необоснованост на обжалваното решение, като се посочва, че:

- ако районният съд беше дал възможност на ответника да представи 2 писмени доказателства, от същите би се установило, че не следва да бъдат кредитирани показанията на С.ите М. М. и С. Л., според които ОС за КУТ не е провеждано, тъй като от протоколите е видно, че същите лица са гласували "за", имената им са изписани собственоръчно и до тях са положени подписите им;

- не следва да бъдат кредитирани и обясненията на ищеца, който твърди, че никога не е бил наказван за нарушение на трудовата дисциплина, тъй като същите се опровергават от събраните писмени доказателства, съдържащи се в личното трудово досие, от които е видно, че са му налагани дисциплинарни наказания "забележка" и "предупреждение за уволнение";

- не следва да бъде давана вяра и на твърденията на ищеца, че е представител на КУТ от 7-8 години, тъй като съгласно чл.28а от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ представителите на работещите по безопасност и здраве при работа на КУТ се избират от общото събрание на предприятието за срок от 4 години;

- при наличието на искане за задължаване на ищеца да представи в цялост и в оригинал протокол от заседанието на КУТ от 27.02.2024 г. не може да се приеме, че представеният от ищеца протокол е неоспорен;

- необосновани са изводите на районния съд, че на ответника е била предоставена възможност да представи доказателства по отношение на оспорения от ищеца протокол за проведено на 30.05.2024 г. ОС на работниците на дружеството. В тази връзка се навеждат и доводи, че оспорването на този частен С.стващ документ е направено след изтичане на посочения в чл.193, ал.1 ГПК срок, както и че ответникът не е бил надлежно уведомен за такова оспорване, поради което е бил лишен от възможността да вземе становище и да ангажира доказателства.

Във въззивната жалба се твърди, че ищецът не е заемал позиция на представител на работниците и служителите в КУТ, считано от 30.05.2024 г., когато видно от представения протокол е проведено ОС и са избрани нови членове. Ето защо работодателят счита, че за него не е съществувало основание да изисква предварително разрешение от Инспекцията по труда за налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" и процедурата е спазена, както по отношение на правните, така и на фактическите основания за издаването на заповедта. Посочва, че от представените справки от преминаващата система на "Енергоремонт – Козлодуй" ЕООД се установяват по-ранните излизания на ищеца, а от приложените доклади от ръководен персонал е видно, че П. Г. системно е извършвал нарушения на трудовата дисциплина. Развиват се съображения, че поради специфичната дейност, осъществявана на обектите на територията на ответното дружество, действат ясни и строги правила за работа и достъп, с които са запознати всички работници и служители, и дори и минимални закъснения или преждевременни напускания на работното място застрашават работния процес. Извършва се позоваване на практика на Върховния касационен съд /ВКС/ относно понятието за системни нарушения на трудовата дисциплина.

Изтъква се, че в процесния случай са налице и три предходно наложени наказания, поради което издадената заповед за дисциплинарно наказание се явява законосъобразна и обоснована.

Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно и по отношение на иска по чл.225, ал.1 КТ. Изразява несъгласие с изводите на 3 районния съд, че ищецът е доказал, че е останал без работа. Посочва, че на ищеца е било указано, че не посочва доказателства за оставането си без работа, поради уволнението, за исковия период, но тази указания не са били изпълнени. Счита, че е останало неясно защо съдът е приел, че ищецът е останал без работа за целия 6-месечен период, а не само в периода между уволнението до представянето на трудовата книжка по делото, който е 9 дни.

В тази насока се позовава и на практика на ВКС.

Въззивникът счита, че с оглед законосъобразността на уволнението, основателни се явяват претенциите му за осъждане на П. Г. да му заплати обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, равняващо се на 1 637,50 лв., както и законната лихва върху тази сума, считано от 21.06.2024 г. до окончателното й изплащане.

Моли за обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо, а в случай, че същото бъде прието за допустимо – да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените от П. Гълов искове и да бъдат уважени предявения от ответника насрещен иск. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Постъпил е отговор вх.№ 1287/05.03.2025 г. от П. Г. Г., с който оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна.

В отговора се навеждат доводи, че жалбата се позовава на писмени доказателства – протокол от проведено ОС в дружеството, който ищецът оспорва по отношение на неговата вярност и твърди, че такова събрание не е провеждано, а приложеното копие на подписи е такова на работници, които са се подписали, за да получат купони за храна. Излагат се съображения, че исканията за събиране на доказателства са преклудирани, доколкото такива вече са били сочени от ответното дружество, поради което е незащитимо и разбирането, че не е било уведомявано от съда какво и как да доказва. Изтъква се, че в заседанието, в което са били разпитани С.ите на ищеца, е присъствал правоспособен юрист на дружеството, но въпреки това не са били сочени или събирани други доказателства. Въззиваемият счита, че приложените с жалбата доказателства са опит за последващо опровергаване на вече събрани в процеса доказателства.

Според изложеното, още със становището си по отговора на исковата молба ищецът е оспорил твърденията на работодателя, който не е представил своевременно доказателства за твърдени от него факти. Твърди се, че на 30.05.2024 г. не е провеждано ОС за промяна на КУТ, не е съставян представения протокол и не са вземани подобни решения. Въззиваемият сочи, че на тази дата е бил работник на дружеството, но не е участвал лично или чрез пълномощник в ОС, тъй като такова не е обявявано и никой не е канен за участие в него. Счита, че протоколът е съставен след подаването на исковата му молба. Изтъква, че в този протокол няма решение да бъде прекратен избора му за член на КУТ и дори не се споменава името му.

2. Частна жалба вх.№ 1592/18.03.2025 г. от "Енергоремонт-Козлодуй" ЕООД, чрез процесуалния му представител адв.А. М., против постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение № 135/12.02.2025 г. по гр.д.№ 699/2024 г. по описа на КРС.

В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Изразява се несъгласие с мотивите на районния 4 съд, че липсата на списък на разноските по чл.80 ГПК не предпоставя недопустимост на присъждането им, съгласно чл.81 ГПК. Посочва се, че ищецът е поискал допълване на решението в частта за разноските, тъй като в същото липсва произнасяне по разноските. Навеждат се доводи, че по смисъла на чл.248, ал.1 ГПК хипотезата на допълване на решението в частта за разноските обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски, а хипотезата за изменение на решението в частта за разноските обхваща случаите, при които след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им.