Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 583 от 04.10.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Частно наказателно дело 4377/2021
Вид
Определение № 583
Подписан
04.10.2021
В сила
30.10.2021
Състав
Иван Георгиев Бекяров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 583 гр. Пловдив, 04.10.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Частно наказателно дело № 20215330204377 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.

Образувано е по жалба на О. А. О. чрез законния му представител Г. И. О. в качеството му на пострадал чрез повереника адв. А.Б. срещу постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.06.2021 г. по досъдебно производство № 7/2020 г. на сектор РПТ към ОД на МВР Пловдив и пр.пр. № 466/2020 г. по описа на същата прокуратура на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр, чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – поради липса на извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

С жалбата се прави искане за отмяна на прокурорското постановление, като се излагат съображения за неговата незаконосъобразност. Оспорват се изводите на прокурора за възприетата фактическа обстановка на базата на автотехническите експертизи и изводът за липса на престъпление. По-конкретно за възприетата от вещото лице скорост на процесното МПС, оттам и дължината на опасната зона и попадането в нея на пострадалия при различна, по-ниска, скорост. Така също се твърди, че пострадалият е могъл да бъде възприет по-рано, както и през спрели отстрани на пътното платно автомобил. Затова и се оспорват изготвените експертизи.

След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото, съдът намери следното:

Жалбата е допустима. С нея се атакува постановление за прекратяване на наказателното производство, подлежащо на съдебен контрол, от процесуално легитимирано лице, имащо право на обжалване, и е подадена в законоустановения 7дневен срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. II вр. чл. 342, ал. 1 от НК. В хода на производството няма лице привлечено като обвиняем.

Установява се, че на 14.01.2020 г. Я. П. управлявал личния си автомобил „Опела 1

Астра“ с рег. № *** в гр. Пловдив. Около 12:00 ч. пътувал по ул. „Батак“ в посока от юг на север и скоростта му на движение била около 23 км/ч. По същото време малолетният О.О. бил с майка си Г.О. на десния, източен, тротоар на същата улица пред № 46. В близост била и лелята на малолетния – А. О.. О. се намирал пред майка си и се придвижвал със спокоен ход напред в посока към платното за движение на автомобили, тъй като преди това бил видял дядо си, А. О.. Последният тъкмо паркирал личния си автомобил на отсрещния, западен, тротоар на улицата. О.О. предприел пресичане на улицата и навлязъл на платното за движение в момента, в който Я. П. с е намирал на разстояние около 12,70 – 12,80 м от него. Пресичането на платното О.О. предприел непосредствено пред паркиран лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.

№ ***, който се намирал в близост до източния тротоар на улицата. Движението на О. било от изток на запад, от дясно на ляво спрямо движението на Я. П., така че между пострадалия О. и водачът П. се намирал описания спрян лек автомобил. Когато водачът бил на около 7,70 – 7,80 м от пострадалия, последният излязъл иззад паркирания автомобил и бил възприет от П.. В този момент Я. П. задействал екстрено спирачната система на автомобила си. Въпреки това обаче той не успял да установи автомобила си по-рано и между него и пострадалия настъпил удар в предната дясна част на автомобила, в областта на предния десен фар, странично. От удара О. паднал на платното за движение, а П. преустановил движението си. Веднага била оказана помощ на О.О. от майка му, леля му и дядо му. Последният незабавно откарал пострадалия до лечебно заведение УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив, където му била оказана медицинска помощ. Сигнал за настъпилото произшествие бил подаден именно оттам. Мястото на събитията били посетени от служители на МВР и бил извършен оглед а местопроизшествие.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, която установила, че на пострадалия било причинено счупване на лявата подбедрица в крайната й част, което е наложило имобилизация, което е довело до трайно затрудняване на движението на долен ляв крайник по смисъла на чл. 129 от НК за около 5-6 месеца при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес, като причиненото телесно увреждане се намира в причинноследствена връзка с настъпилото ПТП.

Изготвени са и две технически експертизи – автотехническа и допълнителна автотехническа експертиза. И в двете вещото лице посочва от техническа гледна точка като основна причина за настъпването на ПТП навлизането на пешеходеца на пътното платно по начин, в момент и място, когато това не е било безопасно. Вещото лице е дало заключение, че водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като при навлизането на пострадалия на платното той е попаднал в опасната зона за спиране, която е установена на 10,77 м. Разстоянието от мястото на реакция до мястото на удара е установено на около 7,80 – 7,85 м., следователно е по-малко от опасната зона за спиране. Посочва се, че пешеходецът е бил видим, когато се е намирал 9,14 м. от мястото на удара, т.е. отново в опасната зона за спиране. Вещото лице е определило скоростта на движение на автомобила преди ПТП и в момента на удара е била около 23 км/ч, а спирачната система е била в процес на задействане в момента на удара, но ефективното й действие е започнало след удара. В заключението си вещото лице обсъжда методите за определяне на скорост според класификацията на Ashton при ПТП с пешеходец. Изключва по спирачни следи, доколкото липсват такива, , по разстояние на отхвърляне на пешеходеца, тъй като няма такова при удара, по деформациите върху автомобила, защото не са фиксирани деформации, по травмите на пострадалия, доколкото няма достатъчно технически данни, и формира изводите си за скоростта на 2 движение по единствения останал метод – по свидетелски показания, като е взел тези на водача П.. Отразил е, че тази скорост съответства на механизма на произшествието и не противоречи на обективните данни по делото. Вещото лице е взело предвид, че височината на спрелия лек автомобил е 1,60 m, а височината на пешеходеца – 1,30 m и видимостта на водача към пешеходеца е, когато се намира на разстояние от мястото на удара 9,14 m . Така също на разстояние 15,58 m от мястото на удара спрения лек автомобил не е пречка за видимостта към пешеходеца, но в следващия момент не е бил видим за водача именно заради паркирания лек автомобил. Вещото лице сочи, че скоростта на движение е била технически съобразена в конкретната пътно-климатична обстановка при движение в светлата част на денонощието. Предотвратяването на ПТП е било възможно само при движение със скорост по-ниска от 15 км/ч, в момента на забелязване на пешеходеца и реагиране чрез екстрено задействане на спирачната система.

Съдът напълно споделя фактическите изводи на държавното обвинение, които намира за установени въз основа на събрания доказателствен материал и след задълбочен и последователен анализ. Същите са основани на събраните по делото доказателства, а именно протоколи за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум (л. 16 и сл., л. 27 и сл.,), показанията на свидетелите А. Т. (л. 32), Ю. Ч. (л. 33), Я. П. (л.

34, 150), А. О. (л. 40, 156), А. О. (л. 41, 155), Г.О. (л. 42, 153), А. О. (л. 45), констативен протокол за ПТП с пострадали лица и план-схема към него (л. 86), справка за нарушител/водач (л. 88), справка от техническо средство тип дрегер (л. 89), протокол за следствен експеримент ведно с албум към него (л. 157 и сл.), съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л. 47), автотехническа експертиза (л. 53) и допълнителна автотехническа експертиза (л. 166) и останалите събрани на досъдебното производство писмени доказателства.

Съгласно приетата фактическа обстановка районният съд намира, че изводите на прокурора за липса на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК поради несъставомерност на деянието са правилно изведени, а постановлението му законосъобразно.

Съгласно чл. 243 от НПК прокурорът може да прекрати на наказателното производство на основанията по чл. 24, ал. 1 от НПК, както и когато прецени, че обвинението не е доказано. Прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК - когато деянието не съставлява престъпление, предполага липсата на съставомерност от обективна и/или субективна страна на деянието, за което е образувано досъдебното производство, така и липсата на обществена опасност на деянието като признак на престъплението и на вината у извършителя. За да достигне до тези изводи, представителят на държавното обвинение, а и съдът при проверката за законосъобразност на прокурорския акт, следва да извърши анализ и преценка на всички събрани по делото данни и доказателства. Като въз основа на тях да изгради своите правни и фактически изводи. При противоречия на доказателствените материали следва да изложи съображения защо едни се приемат, а други се отхвърлят.

При неизяснена и противоречива фактическа обстановка - да събере допълнително доказателства, когато това е възможно, или да прекрати наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК – ако обвинението не е доказано. Съгласно чл. 14, ал. 1 от НПК органите на наказателния процес вземат решенията си само след като е извършено обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.

Това е и предпоставката за законосъобразно прекратяване на наказателното производство при несъставомерност на деянието.

Естеството на съдебния контрол в досъдебната фаза не позволява на съда да 3 допълва и/или подменя суверенната преценка на прокурора, в случай че същата е изведена обосновано на базата на събрания доказателствен материал. В разглеждания случай тази преценка е формирана в резултат на достатъчност на доказателствения масив. На досъдебното производство е проведено пълно, всестранно и обективно изследване на обстоятелствата по делото, въз основа на които може да се направи обоснован извод за липсата за осъществяване на състав на престъпление по чл. чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. В този смисъл категоричен е експертът, че от момента на възприемане на пострадалия от водача пред спрения лек автомобил, той не е имал техническата възможност чрез екстренно спиране да избегне сблъсъка, т.е. ударът е бил неизбежен, тъй като предвид обстоятелствата пострадалият е попаднал в т.нар. „опасна зона“ на автомобила, в която водачът не може да го установи на едно място.

Прокурорът е изложил анализ на събраните доказателства, който съдът намира за правилен и следва само да бъдат отбелязани основните точки. Така еднопосочни и категорични са доказателствата по делото, че пострадалият е навлязъл на място и във време, когато това не е било безопасно, като водачът на лек автомобил „Опел Астра“ не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като при навлизането си пострадалия е попаднал в т.нар. „опасна зона“ за спиране, т.е. дори и да е задействал спирачната система автомобилът не би могъл да се установи преди пешеходецът и ударът е бил неизбежен. Това обстоятелство безспорно се дължи на спрения отстрани на пътя лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ***, който е ограничил видимостта на водача П. и в зоната зад който автомобил се е намирал и придвижил към пътното платно пострадалия О.О.. Установява се безспорно, че движението на пострадалия и неговата майка е било с нормален ход, в който смисъл са показанията на Г.О.. По категоричен начин се установяват настъпилото произшествие, мястото му, зоната на удара в областта на автомобила на водача П., както и причинените вреди на пострадалия, в който смисъл еднопосочни са всички събрани както писмени, така и гласни доказателства и доказателствени средства.

С оглед на това мотивите на съда следва да бъдат концентрирани по правната страна на спора около възраженията в жалбата на законния представител на пострадалия относно изготвената на досъдебното производство автотехническа експертиза и правните изводи на прокурора.